Полският президент Анджей Дуда заяви: „Украйна е като давещ се човек, който може да те завлече към дъното. Ако давещ се човек ни вреди и дави и нас, той няма да получи помощ. Ние трябва да се погрижим за нашите интереси и ще го направим, ефективно и решително.“ Полша, заедно с Унгария и Словакия, планира да въведе протекционистки политики за запази своите фермери от наводняването на пазара с украинско зърно. Полша също така отказва да праща още оръжия на Украйна.
Това е черна комедия. Социално-консервативната Полша винаги е била враг на западните либерали и неоконсерватори, но Украинската война временно промени това, поради полският антагонизъм спрямо Русия, който е друга социално-консервативна сила. Това може скоро отново да се промени.
Историята на полско-украинските отношения обаче е дълга и жестока. Украинските националисти се съюзяват с нацистите и извършват погроми и кланета както над поляци, така и над евреи. Всичката тази пролята кръв не може да бъде набутана под килима. Нацистите сред украинското население остават остър проблем между двете държави. Неотдавна украински ракети убиха двама поляци, което Украйна продължава да отрича – странно, при положение, че НАТО може да проследява схеми на полети и координати. Украйна, от друга страна, продължава да се смята за права, дори и напук на най-силните си поддръжници, какъвто е Великобритания.
Военновременният съюз винаги е бил пред срутване, предвид разминаването в интересите на Украйна, европейските страни и Съединените щати. Но една по-важна точка се откроява.
Европейското единство беше и остава историческа случайност. То е неестествено и в своята същност е резултат от доброжелателното американско превземане. За да бъде поддържано, ще е нужна истинска империя. Би трябвало да се остави природата да върви в своята посока, да се позволи на естественото равновесие да се завърне, и да се предприема намеса in extremis.
Прощалното обръщение на Джордж Вашингтон трябва да остане пътеводна светлина за американската политика. Европа има редица интереси, които са чужди на интересите (и дори на оцеляването) на Америка. И ако континентът не е заплашен от единствен хегемон, който не просто желае, но на практика е и в състояние да завземе целия континент и да постави в опасност атлантическите и морските пътища, е най-добре европейците да бъдат оставени намира с техните исторически скърби.
Автор: Сумантра Маитра, The American Conservative
Източник: The American Conservative, превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова