Фирмите в Старозагорско вече не са зависими от енергийния комплекс, вървим възходящо, казва Кирил МИХАЙЛОВ, управител на „Железник-М“ ООД-Стара Загора
Кирил МИХАЙЛОВ е роден на 22.10.1961 г. в Стара Загора. Завършил е „Икономика“ в Икономически университет-Варна. Започва работа в търговски отдел на някогашното ДЗУ, към частния бизнес се ориентира през 1990 г. Собственик и управител на „Железник-М“ ООД.
Член на Ротари клуб-Стара Загора, на Клуб на мениджъра и на редица професионални организации.
Семеен, баща на две дъщери, има и 4-месечна внучка.
– Г-н Михайлов, бизнесът Ви е индикация за развитие или застой на значими сфери в промишлеността – строителство, машиностроене. Какво е състоянието, ако съдите по случващото се в „Железник-М“?
– Търговията на метали всяка година бележи ръст, все по-голям. Метали се потребяват, строи се. За съжаление, големите обекти не са в Старозагорска област. Най-развиващ се район е съседният ни Пловдив. Строителството е на периоди, но отново бих казал, че се развива повече в Пловдивско. В същото време доста фирми от Стара Загора, Казанлък, Хасково, са насочени към машиностроенето, работят за износ. Имаше период, в който
90% от фирмите зависеха от енергийния комплекс
Сега много от тях се ориентираха към външни пазари и нещата са по-устойчиви. Постоянният пазар, погледът за по-дълъг период във времето напред, е добра перспектива за развитие на сектора.
В областта на търговията с метали ние бяхме конкурентоспособни, защото можехме да взимаме метали не само от ЕС, но и от други пазари. ЕС затвори вратите за Русия, Китай и други големи държави, като сложи големи мита и нашето производство стана скъпо. Затворените врати за внос не влияят добре на България. Турция, която е много по-отворена, веднага нахлува… В правителството това трябва да се следи и анализира. Когато при нас се вдигне цената на труда, нямаме евтини суровини, как ще конкурираме европейските пазари?! Последната година цената на металите постоянно върви нагоре. Обикновеното бетонно желязо
ако цената му е била 80 ст., сега е над 1 лв. за кг
прекалено висока. Очаква се срив на цените заради американското ембарго на европейските производители на метали. Но така си мислим ние, с очаквания за регулация.
Ако се запазят високите цени, ще сме неконкурентоспособни. Не предлагаме готови изделия, а основно резервни части. Те стават скъпи, защото ние купуваме скъпи суровини. Не е лошо да мислим за отворена врата към Русия, за внос на евтини суровини.
– Пазарните позиции на „Железник-М“, в коя посока са идеите Ви за развитие?
– Ние вървим възходящо. Всяка година имаме между 5% и 10% ръст, завладяваме пазари, но те са основно български, имаме много малко износ. Зависими сме от покупателната способност на българските предприятия, която е ниска, а и те много бавно плащат. Конкуренцията е голяма. Работим в цяла България, имаме специфични продукти. Това, че поддържаме склад и големи наличности, ни държи на добро ниво. Колегите вносители са със срокове на доставка от месец или повече, а
ние можем да доставим до третия ден
В търговията е важно да можеш да реагираш бързо.
Нова тенденция в момента при нас е търговията с безшевни тръби. 5 години при нас бе наемател немска фирма, специализирана в безшевните тръби – голям търговец с 30 бази в различни части на Европа. Оборотът им падна и решиха да се изнесат от България. Отвориха ниша за нас, оборотите ни се вдигнаха. Ориентираме се към нещо, с което други не се занимават. Това е новото при нас.
Друго – продължаваме да строим и да се разширяваме. Правим още един склад, искаме стоките ни да се съхраняват на закрито. Всички фирми си закупиха съвременна техника, която работи с много чисти материали, със запазен външен вид, и целта е да ги запазим чисти и свежи целогодишно.
– Поддържате 4000 тона метал, 2000 асортимента?
– Това, че имаш повече стока, не означава, че правиш по-големи обороти. Идеята е
с по-малко налична стока да правиш по-големи обороти
това е професионализмът. Успяваме! Работим с добър екип, години наред почти никой не напуска. Търсим и млади хора, с които да се обновяваме, но за 3-4 години само двама сме успели да привлечем. Липсата на кадри е всеобща болка. Ние задържаме хората си с редовно изплащане на заплати, добри условия на работа и добри отношения с клиенти и доставчици. Хубаво е да работиш с едни и същи хора, но трябва да има и освежаване. Когато влезе нова кръв, веднага се усеща. Младите имат друг поглед, светът е много по-отворен за тях, контактите им са на друго ниво. Ако си компетентен и можеш да влезеш в системата и се възползваш, печелиш. Ако чакаш на телефона по стария начин някой да ти звънне и да каже трябва ми това, няма да се вдигнат оборотите и дейностите.
– Иновациите, новостите в сферата на металите?
– О, има, техниката много бързо навлиза. Мощните фирми си купуват съвременна техника, с която улесняват клиентите си в сервизната дейност, дават до някаква част първична заготовка. Нашата идея също бе
да си закупим нова техника
по европрограми, но се оказа, че е проблем, защото фирмата ни е търговска. Не можем да кандидатстваме, принудихме се да направим нова, да й създаваме дейност и имидж, за да кандидатстваме като се отворят нови програми за закупуване на машини и съоръжения в областта на първичната обработка на металите – гилотини, абканти, режещи машини. Клиентът може да бъде улеснен с вземането на заготовка, да не губи време, да извършва по-специфични дейности, професионалната обработка на метала. В тази насока мислим да се развиваме – да се оборудваме със съвременна техника, с която да помогнем на клиентите. Ще разширяваме сервизната си дейност.
Бъдеще има и в автоматизираните системи за управление на складови стопанства.
– Предизвикателствата в бизнеса?
– Като във всеки бизнес – да има млади хора, които да завъртят колелото на по-бързи обороти. Ако нещата тръгнат в добра посока
бих направил партньорство с производители
да си помагаме взаимно, съвместна дейност, в която да сме си полезни един на друг. На Запад тази система работи, има какво да се направи.
Друго – в района, където сме позиционирани в Стара Загора – кв.“Кольо Ганчев“, южно от АПК, сме минимум 30 фирми, поне 300 души. Всичко е ходене по мъките – нямаме помощ за прекарване на водопровод, за електропровод, всичко… Зоната се развива, но никой не обръща внимание. 3-4 години се молих за адрес на улица.
Да развиваш 20 години бизнес и да не ти дадат адрес, това помощ ли
е за бизнеса?! Вече го получихме – „Железарска“ 3.
Години наред сами си поддържаме пътя, сега пак ще събираме подписи а и за обществен транспорт. В тази зона продължава да се строи, появяват се нови фирми, заведения за хранене, изкупуват се земи от сериозни инвеститори. Има нужда да се развива градът и тук.
Дразни ни и фактът, че преди 2 години при нас се направи екоцентър за сепариране на отпадъци, от пловдивска фирма. Той работи по европрограма и единствената му дейност е колите да изсипват смет на купчини, ромите да сортират битовите отпадъци.
Регионът се напълни с гадини
не се понася миризмата. Пускахме сигнали, направиха предписания, и… до
– Децата Ви включиха ли се в семейния бизнес или избраха чужбина?
– Идеята е да навлизат в семейния бизнес, а аз постепенно да се отдръпвам. Надявам се да оползотворят постигнатото до момента и да надграждат. Голямата ми дъщеря – Антония, получи висшето си образование в България, от 2 години работи в семейната фирма, но в момента има друг приоритет – майчинството. Малката завърши бизнес икономика в Лондон и остана там, но има надежда, каза, че мисли за прибиране. Решила е да се пробва в нещо различно от семейния бизнес, голяма компания й предлага работа в София. Все пак е успокоение, че ще е в България.
НБП, Дима ТОНЕВА
