казва Акад. Васил ГЮЗЕЛЕВ за НБП
– Акад. Гюзелев, може ли да търсим в Българското средновековие корените на съвременната ни национална идентичност?
– Могат да се изброят много неща. Ще се спра само на две. На първо място е наименованието България, което се появява през този период. Тогава се налага и като политическо понятие на една общност, а след това се превръща и в етническо. Другият елемент е територията, която населяваме. Когато славяните и прабългарите се заселват на Балканския полуостров, те променят и наименованията на отделните селища, на планини, реки. Така те приобщават земята към себе си…
Вторият момент е славянската писменост, която ни превръща в духовен вожд на славянския свят. Това е също наша огромна историческа заслуга.
Създали сме оригинална писменост и книжовна култура, които са били образец за редица други народи
Това е постижение, което няма аналог в цялата европейска история.
– Твърдите, че „мисленето на парче“ е характерно за българските политици през всички времена, а народът винаги скъпо е заплащал за това. Оттук ли произлизат проблемите на прехода и какво трябва да се промени, за да не е така?
– Оказа се, че обещаната „Швейцария на Балканите“ не се сбъдна. Илюзионистите политици, които продължават да се появяват и в медиите, и в политическото пространство, все още са живи. Много от нашите мечти не се сбъднаха. Това беше съвсем естествено. Защото преходът от едно тоталитарно и социалистическо общество и икономика към капиталистическо се оказа много труден. С много проблеми, които ние трябваше да преодолеем, но и продължаваме да се борим с тях. За мен, независимо от декларациите на някои анализатори, преходът не е завършил. В историята се знае, че
преходните периоди са по-продължителни, отколкото периодите на истинско развитие
Това е осъзната от историците закономерност. Има още много неща, които болезнено ще изживеем. Да не говорим, че съвременната международна обстановка много се усложни от редица фактори, които не зависят от нас. А ние в своето развитие зависим повече от външния фактор, отколкото от собственото си иманентно развитие. Още от Средновековието, когато Византия много е влияела върху политическата обстановка вътре в страната, намесвайки се дори брутално понякога. В по-новото време тези неща също са съвсем очевидни. Ясно е как Великите сили са влияели на възобновяването на българската държава през XIX век.
Много от трудностите, които има да преодоляваме, тепърва предстоят. Затова трябва да се стягаме за дълъг път, който ще обхване няколко поколения от българите. Разбира се, за да е по-лек този път, трябва сериозно да се заемат и държавата, и политиците. Да поясня само, че в момента ние нямаме държавници, а политици, които се стремят към власт. Както казваше акад. Ангел Балевски, властта е най-сладката любовница. Тя е още по-сладка сега, защото чрез нея става и обогатяването. Лостовете на властта командват и икономиката. Тя все още е разрушена, показателите продължават да бъдат отрицателни в сравнение с предишното ни развитие. Ако се върнем малко по-назад, ще видим, че хуленият тоталитарен режим за няколко десетилетия успя да вдигне следвоенна България на крака. А сега все още не сме се изправили изцяло. Много от елементите на нашето развитие са в лошо, болезнено състояние. Тези неща трябва да се преодоляват.
– Как трябва да стане?
– Икономическата и политическата власт е в известна степен поделена. Т. нар. новобогаташи, трябва да влеят своите сили в икономическото развитие и същевременно да платят много от нещата, които те присвоиха. Не може да стане по доброволен път.
Тук е задачата на държавата да започне борба срещу тях
Да ги обремени по различни начини, чрез данъчна система, конфискации и др., за да може да се достигне до по-нормално развитие на България. Има много слоеве от българското население, които са значително ощетени. Аз помня много. Помня и царското управление, помня и тоталитарното управление. Никога обаче в България не е имало толкова просяци, както е сега. Аз произхождам от занаятчийско-търговско семейство. Баща ми беше хлебар, преди 9 септември притежаваше три хлебарници – в Раковски (сегашния Димитровград), в Хасково и в Стара Загора. Той казваше: в България човек не трябва да умира от глад. А сега има хора, които умират. Той още 5-годишен ме сложи на тезгяха да продавам и ми каза – когато видиш някой просяк, ще му дадеш един самун, за да преживява. България с такова плодородно земеделие не заслужава да загива човек от глад.
– Имате интересна теза, че цялата ни история от ХIХ в. насам е ускорително движение за догонване и изравняване с напредналите западни и средноевропейски народи. Усещането Ви за това сега, през 2017 г.?
– В един период ние успяхме не само да догоним, но и да се изравним поне със средноевропейските народи. Става дума за страни, които сега се развиват далеч по-добре, като Чехия, Словакия, Унгария. Ние бяхме равностойни на тях.
Имахме много стабилно селско стопанство, стабилна индустрия, авторитет в науката
и научни постижения, които бяха реално признати навсякъде. Сега загубихме всички тези качества, поради настъпилите икономически промени, както и поради настъпилите политически промени. Необходимо е това да се осъзнае от всички. Да не се тръби, че чрез създаването на магистрали и не много добре устроена инфраструктура, ще подобрим своя живот. Няма да стане по този начин, няма да придобием авторитет сред другите. Разбира се, инфраструктурата е необходима. Но ще бъде още по-необходима, когато стъпим здраво на краката си и създадем икономика, която да привлича младите. Сега с всички средства се опитваме да ги прогонваме.
– А какво роля играе образованието в този процес?
– Младежта вече осъзна, че висшето образование само по себе си не дава работа. Има много висшисти, които са безработни. Това е трагично. Много от нароилите се университети се превърнаха във фабрика за безработни.
В същото време са като килийни училища, които дават елементарно образование
Естествено, първо е нужно закриване на някои университети или сливане, за да се създаде университетско образование, което да отговаря на нашите потребности. Сега се хвърлят излишни средства. Създават се и илюзии у някои хора, че могат да бъдат университетски преподаватели. Те трябва да бъдат на много високо равнище. Да са елитарни, да се гордеем с тях, да имат своя статус и място в обществото. Много са нещата, които незабележимо потънаха в упадък.
– Споделяте, че страданията и неволите по време на робствата са ни сплотявали, опиянението от придобитата свобода и успехи, липсата на социално сцепление са ни разединявали. Как Ви изглеждат българите днес?
– Българите са страшно разединени. Тяхното разединение е продукт на резките имуществени различия, които настъпиха в обществото. Някои премного се обогатиха. Други обедняха. Други неща, които разединяват хората, са политическите, идейните различия. Да не говорим за външния фактор, който пак влияе върху раздробеността и взаимното противопоставяне в българското общество. Навлязоха много неправителствени организации, които не се контролират както трябва от държавата. Някои от тях са насочени към българския етнос, имат антибългарски характер. Същевременно не се контролира влизането на пари в тези неправителствени организации, какви са пътищата и откъде идват, какви са целите им. Годините текат и ние не си вземаме поука.
Някои от тези НПО трябва да бъдат закрити, а на други носителите да бъдат изгонени
извън пределите на страната. Иначе рискуваме действително да се превърнем във функция на други политически сили.
Също много силно е турското влияние в България, при решаване на редица проблеми ние сме задължени от обстоятелствата да се съобразяваме с политиката на нашата съседка. Това не е нормално. България е самостоятелна, суверенна държава, независимо че е малка по територия, по население. Политиците ни трябва да имат достойно поведение по отношение на всички страни. Без такова достойнство рискуваме да загубим своето място в европейската система. Нашите управляващи се държат много сервилно по отношение на редица фактори. Понякога се подчиняват на идеи и политики, които противоречат на естественото ни развитие, на нашите интереси.
– Каква роля, според Вас, играе за националния суверинитет икономическата активност на българите?
– Този въпрос ми създава малко затруднения. Занимавам се с история и хуманитарни науки. Но смятам, че политиката и икономиката са свързани и вървят ръка за ръка. Ние не можем да ги разделяме и противопоставяме. В политиката и в икономиката трябва да има последователност. Какво виждаме сега – идва едно правителство, захваща да решава определени проблеми, следващото ги изоставя. Най-типичен в това отношение е казусът с Беленската атомна електроцентрала. Различните петролопроводи, които уж щяха да се прекарват през нас и да заминават за Европа и т.н. Всичко това беше поето от някои правителства, другите не го продължиха. Ако няма приемственост, значи ние сме загубени. Хвърлят се средства напразно. Ето, преди време дойде г-жа Клинтън и ни спря атомната електроцентрала. Това е смешно. Кое суверенно правителство ще си позволи подобно нещо? Застанаха мирно и го направиха.
Крайно време е да се разбере, че
в политиката трябва да има последователност, поетите задължения да се изпълняват
Да казваш сутрин едно, на обед друго, вечер трето – такива политици са смешни. Медиите ги излъчват, не ги критикуват. Трябва грешките не само да се посочват, но и да се търси наказание за тях.
– Как ще коментирате резолюцията на Европарламента за федерализацията на ЕС и ново ограничаване на суверинитета на отделните страни?
– В много страни, които принадлежат към ЕС, продължава да има недоволство. Не само Брекзита на Великобритания показа това. Става дума и за такива страни, които са водещи – като Германия например. Там също има недоволство, защото германците носят на гърба си 40% от вноските в рамките на ЕС. Преди 2-3 години в Германия излезе черна книга срещу ЕС. В нея бяха посочени от различни немски автори основните недъзи, от които страда съюза. Беше застъпена и основната теза, че ако той не се реформира и не придобие друг облик, ако не признае националния суверинитет на другите държави, за да остане само като икономически съюз, няма бъдеще. А същевременно, ако ЕС няма собствена армия, собствено въоръжение – не струва пет пари. ЕС ще се охранява от НАТО, а алиансът е американска организация. Значи чужда сила ще ни отбранява. Няма такова нещо!
Освен това,
в ЕС се създаде огромна администрация, която гълта много средства
Сега се добави и друг проблем – миграцията към Европа. Решението на управлението на ЕС да се разпредели миграцията в отделните европейски държави не се приема от Полша, Чехия, Унгария и др. Така тежестта на мигрантите трябва да легне върху плещите на граничните държави, като България, Гърция, Италия, Испания. Това означава, че трябва да има укрепване на границите, а същевременно и самите границите между европейските страни в рамките на съюза също да се укрепят. Защото някои от мигрантите успяват да ги пробият и да достигнат, където им е мечтата. Виждате, че известна част от тях са потенциални бандити, същевременно и терористи. Това създава проблем. Трябва да имаме реална политика, ние сме на първата бойна линия. Тук трябва и САЩ, и Германия, да се намесят, така че мигрантите да си останат на своето място, да се преодолеят тези конфликти, които има в техните държави. Струва ми се, че навремето СССР водеше по-разумна политика по отношение на арабския свят, отколкото сега САЩ.
В изграждането на ЕС и неговото разширяване се извършиха много грешки. Крайно време е те да се осъзнаят…
– Акад. Гюзелев, навръх 3 март бихте ли формулирал какъв е позитивният национален идеал за XXI век?
– Нашият национален идеал винаги е бил да оцелеем колкото се може по-дълго време, откакто сме се пръкнали на Балканите. А другият ни идеал е
да създадем сериозна държава, която да се грижи за своите поданици
Да не бъде мащеха, а истинска майка за своя народ.
НБП, Радослава РАШЕВА
