Изпълняваш ли си ежедневните задачи, успехът ще дойде, казва още директорът на Спортно училище „Тодор Каблешков“ Димо НЕДЕЛЧЕВ
Димо НЕДЕЛЧЕВ е роден на 31 май 1957 г. в Раднево. Завършва ПГМТТ „Никола Вапцаров“ в Стара Загора, след което постъпва в Школа за високо спортно майсторство. 4 години е титуляр в националния отбор по джудо, участник в две Европейски първенства за мъже и две Световни първенства за студенти. Печелил е бронз на Световно първенство, 7-мо място на Европейско. Многократен републикански шампион. Завършил е НСА, майстор на спорта по джудо. Директор на Спортно училище „Тодор Каблешков“-Стара Загора от 2000 г., с кратко прекъсване. Женен, баща на две дъщери.
Спортното училище в Стара Загора се открива през 1973 г., като първият учебен ден е в сградата на гимназия „Христо Ботев“. Училището започва с 4 паралелки в V клас със 100 ученици, които тренират 6 спорта: футбол, борба – класически и свободен стил, спортна гимнастика, плуване и лека атлетика. Училището приема името на Тодор Каблешков през 1983 г. Първата световна титла на възпитаник на Спортно училище идва от Пенка Ненова и е по акробатика и скок на пътека (випуск 1983 г.), Световна купа в САЩ – 1 златен и 1 бронзов медал.
Първата учебна година в собствена база е на 15.09.1984 г.
Списъкът на европейските и световни шампиони, медалисти и рекордьори в различни видове спорт, възпитаници на училището, е много дълъг. На Олимпийски игри в Барселона през 1992 г. сред участниците те са трима: Стоян Добрев, випуск 1987 г., борба класически стил, кат. 74 кг – 7-мо място; Митко Митев, випуск 1989 г., вдигане тежести, кат. +110 кг – 5 място; Мариан Недков, випуск 1983 г., борба свободен стил.
На следващите Олимпийски игри, Атланта 1996 г., участват Иван Раднев, борба класически стил, кат. 68 кг, випуск 1987 г. – 5 място; Кирил Кунев, вдигане на тежести, кат. 82,5 кг – 4 място, випуск 1987 г. През 2000 г. на Олимпиада в Сидни – за Австралия излиза Кирил Кунев, вдигане на тежести, кат. 82,5 кг. На Олимпиада в Атина през 2004 г. участват: Калоян Динчев, борба класически стил, кат. 90 кг – 8 място; Петя Неделчева, бадминтон – 5 място. През 2008 г. на Олимпийски игри в Пекин, училището се радва и на медал от свой възпитаник – печели го Явор Янакиев, борба класически стил, кат. 74 кг, бронзов. На тази олимпиада участват още Калоян Динчев, борба класически стил, кат.90 кг, и Петя Неделчева, бадминтон. На последната Олимпиада в Рио де Жанейро участва Стефан Христов, колоездене.
– Г-н Неделчев, къде е по-лесно – да си спортист, треньор или директор?
– Най-лесно е да си спортист. Като приключиш занятията, тренировките, състезанията, разполагаш с времето си. Отговаряш само за себе си, задължението ти е само едно – да се представиш добре на състезанията. А като учител, директор – носиш отговорност. За всичко – за думите си, за влиянието си, за грижите. Най-важното като треньор е възпитаниците ти да постигат резултати. В спорта няма нагласени тестове, наши, ваши, протекции…
Не всеки има дарбата и манталитета да бъде добър треньор.
– А „материал“ има ли?
– (смее се)… Има! Въпреки че на нас все ни се иска да е повече. Може би защото сравняваме с доброто старо време, годините, в които имахме много шампиони и спортът беше държавна политика. В миналото видовете спорт, които се практикуваха, бяха много по-малко, отколкото сега. Децата, спортистите, се концентрираха върху определени спортове. Сега има всякакви, зимни, летни, децата се разсейват във всички посоки. Но и днес има таланти, както и сред треньорите, макар и в по-малко количество, което е нормално.
– Именитите възпитаници на училището в миналото, днес?
– Ще пропусна някои, много са. Наша гордост е Явор Янакиев – трети на олимпийски игри, Стоян Добрев – трети на Световно и двукратен европейски шампион, Мариан Недков – световен вицешампион, двукратен европейски, Иван Раднев, Кирил Кунев, Митко Митев, Спас Копринков, Светослав Славов, Петя Пендарева, Емилия Драгиева, Валя Войнова, Станимира Динева, Гошо Гинчев, Радко Калайджиев, Петя Неделчева от по-наши дни, Христо Маринов – световен шампион и президент на БФБ, Станислав Илиев – трети на Европейско… В скокове на батут и през последните години имаме много добри постижения – Мариян Михалев, Йонко Йонков, с класирания на Световни и Европейски първенства…
В периода 1975-1990 г.
90 от нашите възпитаници станаха майстори на спорта, а 270 – кандидат-майстори на спорта…
– От треньорите?
– През 2000 г. се проведе номинация за Спортист и треньор на столетието на Стара Загора. Отличието бе връчено на Петко Драганов – треньор по борба. Цял живот е работил в Спортното училище, като треньор борба кл. стил. Негови възпитаници са Стоян Добрев, Иван Раднев, Панайот Киров (шести на Олимпийски игри)… Трябва да спомена и Тодор Терзиев – треньор по волейбол, по лека атлетика – Тодор Гургуриев и Елена Жекова, Константин Матаров – джудо, Начо Запрянов – борба св. стил, Петър Манев – борба кл. стил, Добри Костин… В момента треньорите на национално ниво при нас са Мариана Макулова, Диан Динчев (борба св. стил), на които възпитаниците са участници в Европейски първенства.
В Спортно училище „Тодор Каблешков“ няма дефицит от треньори
по спортна подготовка, което се дължи на добрата ни съвместна работа с клубовете. Сред учителите също нямаме липса на кандидати за щатовете. Преди година бяхме обявили места за педагогически съветник, разгледахме над 20 кандидатури.
– Към кои спортове е най-голям интересът?
– Децата ни се обучават в 12 вида спорт, най-широко застъпени са футболът – 100 деца, след това борба – двата стила, към 50 деца, джудо – 25, плуване – 20, лека атлетика, скокове батут, спортна гимнастика. Последният въведен спорт е конен спорт,
планираме да открием паралелка по бокс
В Стара Загора има интерес към всички спортни клубове, много деца тренират – бадминтон, лека атлетика, плуване – огромна цифра деца! Много са и в художествената гимнастика, баскетбол, волейбол, залите са пълни. Но децата нямат интерес да стават професионални спортисти.
– А това добра професия ли е в наши дни, според Вас?
– За добрия спортист – да. Който има талант, шанс и други фактори, да стане добър спортист – е добра. Чрез удоволствието да тренираш можеш да си осигуриш хубав живот, да постигнеш материални успехи, да изградиш добри отношения с много хора по света.
Какво по-хубаво от това с хобито си да си изкарваш хляба
На добрия спортист му доставя удоволствие да тренира, то е като наркотик. А когато има и победи, кръгът се затваря.
– Спортът изгражда ли и личности, според Вас?
– Смятам, че всички системни действия изграждат личността. Дали ще рисуваш системно, ще си учиш уроците всеки ден, като музикант ще свириш часове наред – когато системно се занимаваш с това, което ти харесва, има успехи. Трябва всеки ден да се трудиш в полето на дадена област, която ти харесва. Разбира се, тя трябва да е полезна и градивна. Спортът е като да решаваш задачи всеки ден, иска тренировки, да ти доставят удоволствие… Това изгражда личността. Да бъдеш упорит, трудолюбив, те прави отговорен и в живота, към света.
Иска се постоянство, навсякъде. А спортистите винаги имат един плюс, нещо повече от другите, според мен – те могат да управляват тялото си, по-малко се плашат от каквито и да било усилия.
Освен на психически усилия, са свикнали и на физически
което им помага по-бързо да решават каквито и да е проблеми.
– А каква е реализацията на Вашите възпитаници?
– Много добра, в най-разнообразни сфери. Отдавам го на дисциплината и трудолюбието, които възпитава спортът и които са в основата на всеки успех. През 2013 г. празнувахме годишнина на училището, направихме среща на поколенията. Събрахме се близо 500 души, дойдоха от Австралия, САЩ, Канада, Мексико, за Европа и България да не говорим – лекари, адвокати, собственици на фирми… Наш възпитаник е завеждащ отделение в УМБАЛ, има журналисти, наш бивш ученик взе наградата на МФ по лека атлетика за фотография (б.а. – Илиан Телкеджиев). Имаме и политик – Маноил Манев.
– Най-важните житейски уроци, които Вие самият преподавате?
– Опитвам се да уча нашите деца да изпълняват ежедневните си задължения. След време ще разберат положителния ефект, ще дойде резултатът от положените усилия в ежедневието. Като си решил да бъдеш спортист – бъди точен, спазвай графици, тренировки, да не говорим за съзнанието и отговорността… На това искам да ги науча – да са постоянни в ежедневните задачи.
Изпълняваш ли си ежедневните задачи, успехът ще дойде
Може да е след години, но със сигурност ще дойде.
– Има ли и какви са проблемите във Вашето училище?
– Както навсякъде в образователната система. Учениците се отдалечават от четене и писане, все по-далечни са им книгите. Преди години се бореха за по-високи оценки, настояваха да бъдат изпитани за повишение. Сега това почти е изчезнало. Не са амбициозни.
Друго – технологиите в ежедневието са прекалено много. Задавам въпрос – защо хората с влияние пращат децата си да учат в пансиони?! Там не можеш да пуснеш радиото да ти свири високо, има режим, дисциплина, строги правила. Не подхвърлят телефон на двегодишното дете, докато това при нас е масово явление. Децата щракат по таблетите и телефоните от съвсем ранна възраст, а родителите им са горди… Груба грешка, според мен.
Такива са проблемите, но не само при нас. За мен в професионален план е необходимо
да се върне редът и дисциплината, и не да са индивидуален приоритет, а централизирано
с нормативна база.
Интересът към спорта като цяло е занижен, защото ставаш шампион на момчета и юноши, но големият спорт е този, който носи добрите дивиденти. Постига се трудно. Държавата бяга от задължения, схемата не е добра. Преди години – ето, аз например – уволнявам се, имам постижения – вземат ме от ЦСКА. Дават ми щат, заплата. Студент съм – пак на заплата. Как няма да тренирам?! Разбира се, ако нямам успехи, това нямаше да се случи, но имаш ли ги – държавата ти подава ръка. Сега схемата е следната – трябва да покажеш първо успех на Европейско или Световно, след това държавата ти осигурява средства.
Прави впечатление, че добрите спортисти на България живеят в чужбина – Григор, Ивет, Кубрат, Мирела, Алберт Попов, Антъни…
Нещо трябва да се промени. Не може парите да вървят след резултатите.
В спорта трябва да вложиш, за да получиш
Иначе оставаме на аматьорско ниво.
Освен във футбола, където предлагат професионални договори на добрите състезатели, останалите спортове почти не могат да си го позволят. Трябва да имат много солиден спонсор, за да се случи. Спортистите трябва да работят спокойно, поне с визия за една година напред. Да не говорим за олимпийския цикъл, 4 години.
– Къде стои Спортното училище сред другите в страната? Перспективите?
– В златната среда, но може още, виждам го. Очакваме от години по-добри резултати на наши възпитаници в спортове като плуване и лека атлетика. В борбата, спортната гимнастика, футбола, джудото, имаме медалисти, национални състезатели. Доста спортни училища в страната са с по-малко деца от нашите и с по-малко спортни успехи.
Спортните училища в България са общо 25 и имат добра перспектива.
Необходими са, имат не само престижна функция
– да печелят медали за страната. В Стара Загора почти всяка година възпитаници на Спортното – бивши или настоящи, задължително са сред най-добрите спортисти на Стара Загора. В джудото например, България към момента е с една спечелена квота за следващата олимпиадата. Тя е на възпитаник на Спортно училище – Ивайло Иванов. Останалите двама, които също най-вероятно ще вземат квоти, отново са възпитаници на спортни училища. Ние подготвяме кадри за високо спортно майсторство.
Нашите училища имат бъдеще и перспективи, но се иска да се подобри начинът на финансиране на добрите. Докато са още ученици и като завършат да могат да спортуват професионално. Сега много се говори за дуално обучение. Ние това го правим, нашите деца като излязат от училище, са готови да отидат като треньори в клубовете. В художествената гимнастика например, още като ученички нашите възпитанички водят групи.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
