България между Освободителя и Окупатора
Станимир СТОЯНОВ*
След броени дни българските политически мъже и жени ще трябва да (по)срещнат тредизвикателството Трети март 2022 година. Официалният ни национален празник след действията на руския президент Владимир Путин от 21 февруари ни поставя в сложна колизия.
Като знаем, че политическият ни елит и в по-прости ситуации се дъни, се чувстваме длъжни да го предупредим да мисли овреме. А не да доказва, че на българина „задният“ ум му е по-силен.
Имаше исторически прозорец, при който съществуваше възможност да сменим Трети март с 24 май без да обидим руснаците, дори напротив. Изтъквал съм аргументи, че това е далновидно и по-отношение на Македония. Този прозорец беше затворен далеч преди „перфектната буря“, издухала руския газ от Южен поток, да строши стъклата.
Тогава последва събитие, което историкът акад. Георги Марков описваше така: „Освободителят отиде да се оплаче на Поробителя от освободените!“. Става дума за срещата на Путин с Ердоган, която реши метаморфозата на Южния поток в Турски. Тогава окончателно стана ясно, че ни чакат сложни дни с Русия.
Отношенията бяха станали заплетени още през 2014 г., когато Освободителите си взеха Крим от Украйна и евроатлантическата солидарност изискваше да я възприемаме като Окупатор. Нищо, че подареният на Украйна от Никита Хрушчов полуостров, е бил отвоюван от Екатерина Велика за Руската империя от Османската.
И за да стане празнуването на Трети март 2022 г. задача с повишена степен на трудност, Путин навръх Деня на руските въоръжени сили завзе Донбас. За капак на всичко обяви Украйна за ГМО – държава плод на авторски експеримент на Владимир Илич Ленин след революцията от 1917 г. А ние знаем, че и украинци са се били заедно с руснаците за българската свобода.
Дни преди националния празник сякаш сме в политически цугцванг: каквото и да играеш, все губиш. Как се излиза от такава ситуация? Не знам. Покойният премиер-русофил Андрей Луканов по друг повод роди култовата фраза: „Джобът ме тегли надясно, сърцето наляво!“.
Ако беше оцелял до днес, може би щеше да я парафразира :“Джобът ме тегли към САЩ, сърцето към Русия!“, което мисля си, че и докато беше жив, не беше далеч от истината.
На президента и на премиера, и не само на тях, ще им трябват и трите жокера – помощ от приятел, помощ от публиката и 50% на 50% (като на дисплея ще останат САЩ и Русия) за отговор на въпроса „Какво да се прави?“ с Трети март.
Ако телефонът ми звънне и поискат от мен „помощ от приятел“, ще трябва да кажа: „САЩ иска бизнес, Русия – уважение, евреите – и двете!“.
Когато трябваше, подкрепях в името на българския интерес изграждането на американска въглищна електроцентрала в „Марица Изток“, а когато трябваше – по същата причина, защитавах от събаряне паметника на Альоша в Пловдив. Благодарение на стар приятел – с евреите и аз съм „евреин“. В смисъл на уважение и бизнес…
Надявам се, да съм помогнал. Слава Богу, че не съм в горещия стол срещу Билалов, пардон, Байдън.
* Станимир СТОЯНОВ е основател на Международна Академия за Високи Постижения „Сър Исак Нютон“, един от най-мащабните европейски мислители, визионер от глобален мащаб, с афинитет към футурологията. Адепт на културата на постижения в България и в Европейския съюз.
