Бедна, следвоенна, но възторжена Стара Загора изгражда фабрика “Загорка”. В продължение на две години – от 1955 до 1957 г., един човек е сред строителите на пивоварната, без да знае, че ще е бъдещият й ръководител. Години по-късно – през 1973 г., Генчо Станчев, познат на заралии с простичкото бай Генчо, ще получи най-високото народно признание в своя житейски път, удостояването със званието Герой на социалистическия труд. За него образцовият завод и бирата, която няма конкуренция в цяла България, са венец на живота му.
За 7-8 г. бай Генчо превръща “Загорка” в едно от най-уредените и награждавани предприятия
За него работниците казват: Нашият директор е човек от народа и затова го обичаме. Една удивителна работоспособност и горене и една непринудена скромност отличават тогавашния стопански ръководител на емблематичната пивоварна. В същото време той е инициатор на смела социална програма, непозната дотогава в България. Реализира идея след идея, подсказани му от самия живот – детска градина, стол, зъболекарски и лекарски кабинет, помощно стопанство, гъбарник, цветарник. Художникът Петър Русев, негов приятел, прави надписа “Загорка”, изработват се и първите реклами. Бай Генчо спи във фабриката заедно с главния технолог и главния механик, за да са денонощно на разположение. И до днес стари работници помнят, че
до чешмата в стола имаше и кран за бира, от който всеки можеше да пие
Помощното стопанство за угояване на телета отначало е смятано за странна приумица на бай Генчо, но скоро всички се уверяват в добрата инициатива. Угоените телета се продават за износ, а с получената валута се доставят скъпи модерни машини от Германия. Що бой е изял директорът на “Загорка” в битката с бюрокрацията, за да построи профилакториума на Старозагорските бани (днес хотел “Извор”) и ведомствени жилища за работниците, от които не е взел дори гарсониера за себе си, спомнят си негови колеги и приятели. През 1975 г. Генчо Станчев е пенсиониран, но е изпратен за ръководител на завода за пиво в Горубляне. Предлагат му апартамент в центъра на София, но той отказва и спи във фабриката. Така постига високото качество и на бирата “Ариана”, докато болест не прекъсва трудовия му път. Отива си от този свят обичан и уважаван през 1997 г. През 1994 г. пивоварната е продадена, но новите собственици тачат бай Генчо и го търсят за съвети. Когато бай Генчо навършва 85 г., заводът му организира юбилей за последно в любимата му фабрика.
На 27 април семейството на Генчо Станчев отбеляза тъжна годишнина от неговата смърт. Тъжно е връщането назад във времето… Откриха музей в пивоварна “Загорка”, излезе книга за “Загорка”, но никой не потърси контакт със семейство Станчеви, за да получи повече информация и автентични документи за една от легендите на Стара Загора.
Крещящо е отсъствието на бай Генчо в експозицията на музея, в книгата приносът му е неглижиран максимално
Страхотните му инициативи са приписани на някакво имагинерно тогавашно ръководство. За това, че е основоположник на “Загорка”, никъде не става и дума. При представянето на книгата за най-голямо достойнство е изтъкната любовта на бай Генчо към… волейбола. Кранът с бира е поставен под съмнение като градски фолклор. Горчиво и обидно, споделят сем. Станчеви и благодарят за подкрепата на стотиците си съграждани, които с уважение и изумление питат защо се заличава споменът за бай Генчо. Най-страшен не е икономическият провал на времето ни, а невероятните изменения в морала, духа и ценностите. Какво не се изкриви, какво не се отрече. Къде са етиката, традициите, приемствеността, елементарните ни човешки добродетели? Посипвайки с пепелта на забравата делото на истинските съзидатели на Стара Загора,
водени от пристрастия и зависимости, замисляме ли се какво оставяме след себе си
казват синът на бай Генчо Веселин Станчев и неговата съпруга Татяна Станчева.
Наследил предприемчивия дух на баща си, веднага след промените през 1990 г. Веселин Станчев създава първата частна фирма за ремонти на минно-енергийно оборудване. Трудността да бъдеш пръв се измерва за цялото семейство с кредити, ходене по мъките и много, много труд. Вторият във фамилията стопански ръководител създава една от най-успешните тогава месарски фирми “Ремо ТВ”. Започва с 500 кг продукция, достига 8 тона. Към фирмата открива и кланица. Още през 1995 г. той казва: винаги съм гледал на работата си в дългосрочна перспектива, никога не ме е задоволявал моментният успех. Държа на качеството, защото милея за здравето на хората.
През 1994 г. колбасите на Веселин Станчев печелят първа награда на американски експерти сред 50 български производители
През същата година сем. Станчеви откриват 5-звезден ресторант, който се помещава в 100-годишната сграда на ДНА. След цяла година ремонти ДНА възвръща блясъка си. Благодарение на неукротимия дух и фантазия на г-жа Станчева, която отдава всичките си сили и енергия в новото начинание, ресторантът със златното име “Голди” се превръща в сензация в национален мащаб. Националната преса го нарича “многокаратово ресторантско чудо”. Потокът от посланици и делегации в “Голди” не спира. През 1996 г. семейството създава модна къща и конфекционна фабрика, в които Татяна Станчева отново е основен двигател. Работният ден на семейството продължава по 12-13 ч. За почивка не са мислили от години. Работниците са с високи възнаграждения, получават безплатна храна, имат транспорт до дома си. Стопанският опит на Веселин Станчев намира приложение в работата му на общински съветник. Той е и един от основателите и дългогодишен председател (без възнаграждение) на ТПП-Стара Загора.
Посвещава огромни усилия да създаде собствен бизнес център на палатата
Един от основателите е на Агенцията за икономическо развитие в Стара Загора. През 2011 г., по повод 20-годишнината на палатата, е награден с почетен знак за големия си принос към бизнес организацията.
През целия си живот Веселин Станчев следва неотклонно принципа на баща си да остави следа. Той е сеяч, засява зърното на доброто, на стабилността, без да иска дивиденти.
Благотворителната му дейност не знае граници. След 1 година ходене по инстанции успява да премести дома за деца от Казанка в дом 44 в Стара Загора и поема грижата за 100 деца. Години наред и до днес е меценат на операта и театъра. В домовете за деца и възрастни познават неговите добри дела.
И за третия и най-млад стопански ръководител във фамилията Станчеви – сина на Веселин и Татяна Станчеви Евгени в сила е девизът на дядо Генчо: Работи така, като че ли ще живееш вечно. Сам той казва, че
работохолизъм и отговорност са наследени от родителите черти
Евгени е магистър от Икономическия университет в Австрия със специалност “Инвестиционно банкиране и оптимизация на бизнес процеси”. Още като ученик работи наравно с работниците в семейната фирма. Като студент е консултант в швейцарска фирма, където впоследствие става съдружник. Любовта му към музиката (от 4-годишен свири на пиано) го отвежда във Виенската Фолксопера, където вечер участва в миманса и в хора. След отлично дипломиране и конкурс започва работа във виенска консултантска фирма. През 2006 г., като управляващ съдружник развива бизнеса на фирмата в България и я превръща във водеща компания за управленско консултиране. През септември 2012 г. Евгени Станчев е назначен за изпълнителен директор на “Подем кран” АД, четвъртия в света производител на кранови компоненти и електротелфери. С енциклопедични познания, с огромна любов към изкуството и в същото време с бизнес размаха на баща си и дядо си, Евгени си почива работейки.
За първото тримесечие на 2013 г. под негово ръководство продажбите на компанията се увеличават с 40%
Най-младият член на фамилия Станчеви споделя своята бизнес философия с няколко думи така: Гъвкавост и постоянство. Компании, които непрестанно усъвършенстват своите продукти по отношение на функционалност, качество, надеждност, себестойност, могат да запазят водеща позиция. Отказът от развитие е равен на бавен упадък и фалит.
НБП, Мадлен ПЕЕВА
Четете и в бр. 17 на в. „Национална бизнес поща“
