Имаме прекрасни деца, които могат да осъществяват своите мечти, стига да поискат, казва още , педагогическият съветник в Средно училище „Железник“ в Стара Загора, автор на „Родното образУ(О)вание“
Траяна Кайракова е педагогически съветник в Средно училище „Железник“ в Стара Загора, повече от 15 години. Преди това е била преподавател по български език и история. Казва за се себе си, че е домакиня и работещ човек. Майка на две деца – син и дъщеря, и споделя, че голяма част от ситуациите в дома й са комични и повечето свързани с образованието.
– Г-жо Кайракова, преди дни се състоя премиерата на втората Ви книга „Родното образУ(О)вание“. Разкажете повече за нея?
– „Родното образУ(О)вание“ е втората ми книга, която е естествено продължение на първата – „Цветен анализ на по(о)бърканата домакиня“. Идеята за създаването й е плод на желанието на читателите. Оказа се, че в тези трудни времена
хората имат нужда от повече смях, позитивизъм и слънчево настроение
За първи път представих книгата във Варна през лятото. Имам емоционална свързаност с този край, защото съм родена в Добрич. Поканиха ме и зарадвах моите фенове там, които обичат и искат да четат. Когато се върнах тук, се оказа, че старозагорци са обидени. Премиерата в Стара Загора се състоя на 28 септември в къща музей „Гео Милев“.
Заглавието на книгата „Родното образО/Увание“ е игра на думи и не е случайна. Години наред, докато бяхме СОУ „Железник“, връщахме бележниците, за да може родителите да ги поправят. Масово пишеха средно общообразУвателно училище. Колкото и да обяснявахме, че тук не образУваме, а образОваме децата, тези грешки продължаваха с годините. Сега нямаме този проблем, но именно от това ми хрумна заглавието. То е и метафора на днешната образователна система, която за мен е едно образувание, за съжаление, злокачествено. То не учи, а по-скоро вреди на децата.
– Към кого е насочена „Родното образУ(О)вание“?
– Към всички хора, не само свързани с училището. Има много случки от ежедневието на всеки един от нас, от работата или нещо, което се случило в семейството. Много често, когато някой говори за книгата, казва – аз се познах в нея. Случва се и на мен. Когато имаш деца, семейство, нещата са едни и същи, просто имам късметът и щастието да ги опиша по начин, по който хората да се смеят.
Всъщност главните герои в книгата са семейството ми. Съпругът ми, двете ми деца и аз, които
имаме способността да се надсмиваме един над друг и най-вече над себе си
В книгата има образи и на мои колеги, но само близки приятели. Приятели на моите деца и съучениците ми, също са герои. Почти 90% от разказите са по преживяна случка, не са измислица.
Книгата е за всеки, който обича да чете. Слава Богу, че има много хора, които го правят. А най-голямото ми удовлетворение е, че накарах много млади да четат. Ученици от нашето училище имат книгата, четат какво сме преживели по време на екскурзии например, откриват себе си в героите. Радвам се и че цял един клас от гимназия в града, дойде да поиска „Родното образУ(О)вание“. Децата имат нужда от нещо различно, нещо свежо. Това им носи книгата – смях и забавление.
– Казахте, че днешната образователна система е злокачествена. Какво трябва да се случи, за да се промени това?
– Мисля, че трябва цялостна реформа в образованието. То трябва да бъде насочено към практическите дейности. Децата получават прекалено обемна информация, често много излишна. Но е факт, твърдя го като психолог, че те
нямат житейска нагласа и умения да се справят с живота. Сухата материя, която учат, не им е достатъчна
Затова промяната трябва да започне с намаляване на обема на информация и да има повече часове, свързани с умения – практични и приложни.
– Има ли такава нагласа сред преподавателите, според Вас?
– Да, и тя е позитивна. И най-вече нагласата е сред децата. Когато работя с цели класове, тогава се вижда много ясно, че учениците имат нужда не само да споделят, но и да извършват нещо, да се занимават с дейност, различна от сухото четене и преписване и от зубрене на материал.
– Вас лично какво Ви вдъхновява да продължавате в образователната сфера и да работите с млади хора?
– За мен двигател е контактът и с колегите, но най-вече с децата. Всяко едно общуване с учениците, слава Богу вече не е онлайн, ме зарежда много.
Обичам работата си и децата
При мен те се представят в различна светлина, разчупват рамката на учебния час. Затова имаме и много инициативи. Децата винаги се включват с интерес в нещо по-различно от това, което правят в час. Най-голямата мотивация за мен са детските очи и детската усмивка.
– А ще има ли трета книга?
– Тя е готова. В момента е в редакция при моя редактор Мария Бончева. Отново е с хумористични разкази. Ще излезе на 24 май, датата, която като учител смятам за най-светъл и разкошен празник. И това ще се случи за трета поредна година на една и съща дата. Третата ми книга включва злободневни хумористични разкази – всичко, което ме вълнува и съм се сблъсквала с него. Все ми се случва нещо интересно. Винаги умея, дори и когато е негативно, да погледна на всяко нещо от смешната страна. Няма смисъл човек да се ядосва.
Радостно е също, че първата ми книга е с четвърти тираж, на втората предстои втори тираж.
Щастлива съм, че изданията стигат да хората и ги радват
Често ги търсят за подарък за рожден ден или по друг повод. За мен е хубаво, защото хартиеният носител е ценен.
– Вие как дойдохте в Стара Загора, харесва ли Ви градът?
– В Стара Загора ме доведе любовта преди 24 години. Дойдох тук да облагородявам, както обичам да казвам с усмивка. Моят мъж е от Стара Загора, но си мисля, че майка ми ме е орисала още с раждането. Кръстена съм Траяна, едно от старите имена на Стара Загора, и рядко срещано тук.
Стара Загора е изключително красив град, щастлива съм да живея тук
Наситен е с много богата културна програма. Тя е втори роден град за мен.
Ето, сега идва 5 октомври, аз съм почти заралийка и празнувам с удоволствие. Освен Деня на Стара Загора, тогава е и празникът на СУ „Железник“, което тази година отбелязва 35-ти рожден ден. Освен това е и международен ден на учителя.
– Как СУ „Железник“ ще отбележи 35-ата си годишнина?
– Вече проведохме различни мероприятия, посветени на годишнината. 5 октомври е неучебен ден, ще присъстваме с участия на сцените в целия град. Подготвили сме празнична програма и коктейл на 4 октомври. В събитието ще се включат всички учители, които са работили тук през годините.
Предстоят и други събития през учебната година, които ще бъдат посветени на годишнината на училището.
Обновяваме училищния музей за историята на образователната институция с факти и събития през годините
Той е много красив, смятам, че в града сме единствени, които имаме такъв музей, може би и в страната.
Предвидили сме състезания и олимпиади, свързани с историята на училището.
– Как намирате учебната среда в града?
– Стара Загора има своите образователни постижения. Сред тях са и възможностите, които предлагат и средните училища, и професионалните гимназии. Те дават отлична подготовка на децата, особено на тези, които искат.
Много често, когато правим игри с класове, получавам интересни отговори. Например, тези дни говорихме какво най-много желаят учениците. И едно дете сподели –
искам да имам пистолет, който да ми налее всичко в главата
Децата са извор на страхотни идеи. И ако бъде променена и системата, ще имаме още по-добри постижения.
Но без спор, Стара Загора е град и на образованието, и на културата, и на поетите и на правите улици. Имаме добра основа, прекрасни деца, които могат да осъществяват своите мечти, стига да поискат.
– Вашето пожелание за 5 октомври?
– С колегите ми, ще празнуваме тройно. Пожелавам на всички тях и на старозагорци да сме здрави,
да бъдем по-усмихнати и да бъдем по-човечни
Да имаме повече възможност да общуваме, да празнуваме заедно и да бъдем хора. Ежедневието ни е забързано, не е леко, но не трябва да забравяме човечността.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
