Вярвам на младите, те носят другото, новото
Майсторският клас на Веселина Кацарова завършва на 4 септември, сряда, с гала концерт – от 19 часа на сцената Държавна опера-Стара Загора, С ВХОД СВОБОДЕН!
Посетете го. Дайте подкрепа на младите таланти. Те го заслужават!
„Национална бизнес поща“
– Г-жо Кацарова, за втори път организирате в родната Стара Загора майсторски клас. Какво Ви мотивира?
– Аз съм си от Стара Загора, тук съм родена, детството ми е минало тук. В момента съм артистичен директор на Старозагорската опера. Правя и извън границите на България майсторски класове, зная какви са проблемите на българските деца. Сега научих например, че в НБУ няма достатъчно преподаватели по оперно пеене. Певица от Япония, която ще учи там, още не знае кой ще й преподава…
Тези деца, които идват при мен, са от различни националности, има и българи. Мисля, че
тук те получават място за сравнение един с друг
Освен това, в Стара Загора става нещо. Международният клас получава популярност. Човек като мен, който е изградил кариерата си извън България, се отбелязва, вижда се. Така Старозагорската опера се превръща в медийно място и се представя пред света в най-положителен смисъл.
– Какви са впечатленията Ви, талантливи ли са българските деца?
– Разбира се. Но независимо откъде е певецът, той е на различно ниво – технически, професионално. Тази година участниците в майсторския клас са двойно повече. Може би на концерта ще се представят 21 певци*.
В тази връзка искам да споделя нещо. На концерта на майсторския клас аз не пея. Веселина Кацарова преподава. Аз си обичам България. Но винаги съм говорила истината и ще продължавам да го правя. На концерта миналата година в залата имаше малко публика. Беше ми тъжно. Не за мен, аз вече съм направила моята кариера.
Искам хората да дойдат да чуят тези талантливи деца, много от които са на високо професионално ниво
Уверявам ви, че програмата на концерта е богата и много хубава. Сигурна съм, че ще се хареса и на зрителите.
Новата дирекция, с Огнян Драганов като директор, и целият този апарат – от солисти, хористи, оркестър, балет, от портиера до чистачите, вършат много работа. И се прави много да накарат публиката да влезе в Операта.
Всичко ми е ясно, знам колко получават хората на месец, аз съм родена в България. Но не винаги е само до парите. Много ми се иска да се обича това изкуство. Да се подкрепя. Никого не обвинявам. Но тук има нещо, което е необяснимо. Операта е скъпо изкуство. На Запад има спонсори. Тук има ли закони за това – да спонсорират хората, но да имат мотив, смисъл да го правят. Това е социалното, това е обществото, това е развиването на европейското мислене, това е глобалното…
Готова съм като българка, която не живее в България, да се срещна с такива хора. Не съм икономист, не съм политик, но съм живяла извън граница. Не зная детайлите, но зная как трябва да функционират нещата…
Не съм човек, който иска да получава внимание. Искам го за бъдещите поколения
за децата. Да остане нещо, както в историята. Но затова е нужно много антени да имаш на главата, метафорично казано. Трябва широк, а не тесен начин на мислене.
– Какво Ви дават на Вас срещата и работата с тези артисти?
– За мен изкуството, пеенето, музиката са позитивна енергия. Обичам моята професия, защото тя е именно размяна на енергия, на душевност.
И сега ще премина в една много друга тема. Преди 1 година, когато направих първия си майсторски клас, видях как е разбит центърът на Стара Загора. Чух много негативни изказвания. Връщам се сега и виждам всичко, покрито с нови плочки.
Виждам център, който в света не съм виждала
Заклевам се като българка. Нямам интереси и изгоди да бъда с общини, да бъда с г-н кмета Живко Тодоров, когото много зачитам, защото е млад, а аз вярвам на младите. Не го познавам като човек, нито ми е роднина. Идвам тази година и виждам такъв пешеходен площад. Била съм в много градове по света, до Австралия и Япония. Такова нещо не съм виждала – с такава възможност само да ходят хора…
Мога само да кажа: благодаря на този, който е решил да го направи. Много пари струва, но хубавите неща, за съжаление, са скъпи.
– Как си обяснявате тази негативност?
– Не упреквам тези, които критикуват. Аз съм човек от многото по света. Но винаги чувствам едно недоволство. Задава ли си някой въпроса, ако той отговаря за това, толкова ли ще бъде лесно?
Хората, които критикуват, трябва да ги сложим за три месеца кметове на град
Да видят те реалността, какво те самите притежават… И пак казвам, не защитавам никого.
И друго има – ние говорим, а като дойде моментът, не действаме. Имам певци, които много коментират, все се оплакват, винаги някой друг им е виновен. Когато дойде време да си изпеят арията, правят едно й също. Нямат спортен хъс. Нека първо да си свършат работата и тогава да коментират.
– Вие винаги сте имала отношение към Стара Загора. И сега споделихте мнението си за пешеходната зона. Вашият поглед – какви трябва да бъдат стратегическите теми за развитието на града, които да влязат в полезрението на бъдещите управленци?
– Аз гледам как говори един човек, естетиката му. Една политическа личност трябва да има осанка. Определен начин на говорене – не много академичен, но не и съвсем простоват. Защото този човек е пример.
В политиката трябва да има честни хора
Да, извън България също има корупция, но ги сменят. Освен това, там политиците не печелят от политиката. Политиците не трябва да бъдат зависими от парични изгоди.
И още нещо значимо. Вярвам на младите. Те носят другото, новото. Особено за нашата страна, новото е много важно.
– А като визия за града, какво искате да се промени?
– Нищо не искам, то се променя. Все нещо става. Ето пак за пешеходната зона ще кажа – сега сградите повече се виждат. Тези скамейки, които са поставени, също са много красиви. Надявам се младите поколения да ги ценят.
– Като артистичен директор на Старозагорската опера как оценявате нейното развитие през последните години? Какви изненади предстоят за старозагорската публика през новия сезон?
– В тази опера се прави изключително много. Целият апарат, както аз му казвам, работи денонощно, работи много. Пеят, свирят, танцуват, пътуват, връщат се. Има изключителен балет, Силвия Томова постигна много добро ниво. Всеки, без да се замисля, може да покани човек от цял свят, за да види Старозагорската опера.
Що се отнася до изненадите за зрителите, предстои ми среща с директора Огнян Драганов и след това ще има повече информация.
– В артистичен план Ви очаква премиера – като Азучена в операта „Трубадур“? Защо идва сега тази роля?
– Аз съм певица, която си изгражда ролите бавно. Аз не съм Веселина Кацарова на 30 години. Но моят глас е запазен, защото никога не съм експериментирала с него. Азучена е роля от драматичния репертоар. Азучена е майка. Иска се житейски опит. И глас с развитие, ако е развит правилно.
При оперните певци емоцията убива гласовете
Трябва да се внимава с драматичния репертоар и точно затова за мен тази роля идва сега.
– Сама казвате, че не обичате квалификации като „номер 1“, но без съмнение сте топ оперна певица? В същото време сте изключително земен човек. Как се постига този баланс?
– Това е сила. Да бъдеш земен е сила. Хората променят хората да се нагаждат. Аз не се нагаждам на никого. Честна съм пред себе си. Не говоря това, което искам другите да харесат. Говоря това, което душата ми казва.
Но има още една точка… Като човек, каквото и да съм постигнала в живота си, нямам право никого да наранявам по жаргонен начин с думи. Мога да кажа само какво мисля.
И ще завърша с нещо, което винаги споделям, макар и да ставам банална – България ми липсва. Като си дойда, се напълвам с енергия от родното. Където е роден човек, там са му корените…
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
