В РИМ-Стара Загора бе представен том IX на „Известия на Старозагорския исторически музей“. Изданието е посветено на 150-годишнината от Старозагорското въстание и бе представено от проф. Пламен Митев. Той анализира съдържанието на сборника и очерта неговата стойност в съвременната историография.
Проф. Митев подчерта изключително важната роля на Старозагорския музей като институция, която през последните години последователно отстоява високи академични стандарти. Той открои усилията на директора Петър Калчев, на Райна Антонова, главен уредник и завеждащ отдел „Нова история“, и на целия екип на музея, да направят достъпни ценни архивни материали, които дълго време са оставали извън полезрението на изследователите. Според него именно тази отвореност към източниците е белег на истинско научно мислене и важен принос към развитието на българската историческа наука.
Първата част на тома включва докладите от Националната научна конференция „150 години от Старозагорското въстание. Революционният дух на България през 60-те и 70-те години на XIX век: идеи, събития, личности“, проведена на 16 септември 2025 г. в Стара Загора. В тях участват учени от София, Велико Търново, Пловдив, както и изследователи от регионалните музеи и архиви.
Особено внимание в сборника е отделено на биографичните изследвания. Сред тях са текстове, посветени на отделни дейци на националноосвободителното движение. Проф. Пламен Павлов предлага интересен прочит на творчеството на Петър Иванов, включително пиесата „Апостоли на свободата“, като опит за съхраняване на паметта за революционерите. Светла Атанасова реконструира биографията на Иван Хаджи Димитров, председател на Търновския комитет, като осветлява редица неизвестни факти за неговия живот и дейност.
Съществен принос имат и автори, свързани пряко със Стара Загора. Петър Мирчев от РИМ-Стара Загора предлага нов прочит на ролята на Кольо Ганчев, един от ключовите дейци в местната революционна организация. Вяра Жекова и Веселина Тракова представят богатия документален фонд на Държавния архив – Стара Загора, разкривайки нови сведения за участниците в събитията от 1875 г. Райна Антонова насочва вниманието към съдбата на старозагорските дейци след Освобождението, тема, която рядко получава заслужено място в историческите изследвания.
Сред авторите впечатление правят още изследванията на Дора Чаушева, която допълва биографичния портрет на Никола Атанасов от Чирпанско, както и Васил Хаджиилиев с изследването си за Стефан Зафиров – малко познат, но значим възрожденски деец, Тенчо Кайряков, Атанас Куманов и др.
Втората част на изданието съдържа особено ценен извор – спомените на Стефан Минчев-Ножчето, участник във въстанието. За първи път публикувани в пълен и научно обработен вид, тези мемоари дават възможност на читателя да се потопи в атмосферата на драматичните събития. Проф. Митев подчерта, че подобни издания са безценни, защото връщат „живия глас“ на епохата и допълват сухия фактологичен разказ с лични преживявания и свидетелства.
В заключение проф. Пламен Митев представи и своята нова книга, посветена на Априлското въстание. Той уточни, че съзнателно я определя като „размисли“, а не като цялостна история, тъй като се фокусира върху спорни и по-слабо изяснени въпроси. Сред тях са ролята на сръбския фактор, инициативата на българските дейци без пряка външна намеса и сложното, често противоречиво отношение на руската политика към българското освободително движение. Особено място заема и въпросът „накъде след въстанието“, какви са били очакванията и представите на съвременниците за бъдещето на България.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
