Имаме празници, но значително повече са тежките делници, казва директорът на ДТ „Гео Милев“ Ивелин КЕРАНОВ
На 12 декември се състоя юбилейното честване на 100-годишнината на професионалния Драматичен театър „Гео Милев” в Стара Загора. С директора на театъра Ивелин КЕРАНОВ разговаря журналистката Донка Йотова.
– Г-н Керанов, театрален живот в Стара Загора има и преди 150 години, а в дълбините на времето също може да се открие театър. Вероятно мястото е благодатно за това изкуство?
– Времето, в което се създава Старозагорският драматичен театър, е 1919 г. Тогава за първи път получават някакъв, макар и частичен, професионален статут Мара Шопова и Данчо Делчев. Театър Стара Загора има отпреди 150 години. Но професионалния си статут този театър получава през 1919 г. след две национални катастрофи. Хората са мислили не само какво ще сложат на масата сутрин и вечер, а и какво ще сложат в душите, в сърцата и в умовете. Защото са разбирали, че иначе ще загинат. Нека не забравяме, че театърът е едно от най-старите изкуства. Него го разбира всеки – от детето до супер интелектуалеца. Театърът най-бързо провокира, най-бързо влиза в душата на хората. 100 години са много, погледнати от онези 4500 години съществуване на театър. Тъй че не е изненада това, което се е случило тогава. Не е и това, което се случва сега. Нека не забравяме, че без тези културни институции ще падне голяма част от самочувствието на хората.
– И така вече 100 години. Като ръководител на този театър каква отлика намирате в него?
– Разбира се, че времето е много дълго. Това са 100 години, но градът като че ли винаги е намирал талантливи хора, за да направят театър, позовавайки се на един добър консерватизъм, който винаги е помагал във времена на кризи. И тъй като ние живеем в перманентни кризи вече 100 години, ми се струва, че тази политика е възможно най-добрата. Разбира се, един театър съществува само там, където и след 100 години има професионален статут. С репертоара си и по нагласите си мисля, че стоим доста стабилно на сцената на целокупния българския театър.
– Все пак с един поглед напред вероятно имате някаква идея, някаква представа как би могъл да върви и по-нататък театърът, за да продължи и с една друга публика?
– Не съм толкова умен и да не говорим, че съм на възраст, с която съвсем не съм в крак с поколенията, които идват. Аз съм твърдо убеден, че и след нас ще се намерят хора, които да продължат да работят, да създават живо изкуство. Защото във време на технологии трябва да има и нещо живо.
– Като ръководител на този институт, оформят ли се някакви идеи по отношение на репертоара, на жанровете?
– Аз съм длъжен да бъда готов поне една година напред, за да има театърът добра визия.
– Съобразявате ли се с желанието на публиката за по-голямо забавление и в същото време да следвате и линията на сериозното?
– Въпросът е риторичен: ако някой робува само на вкуса на публиката, или ако някой стига до степен, че да разбира само той самият, това се превръща в нещо друго, само не в театър.
– Бихте ли дали характеристика, оценка на трупата?
– Не мога. Това може да направи само човек отстрани. Не мога да давам оценка сам на себе си.
– Все пак наблюдавате своите актьори, обичат ли си професията?
– При всички положения. Ако не обичаха изкуството си, нямаше да са в театъра. Наблюдавам ги и им се карам и какво ли не. Общо взето живеем живот, който има много празници, но има и значително много повече тежки делници. Но дай, боже, повече млади хора да се обърнат към живото изкуство – не говоря само за театър, а и за опера, за балет, куклен театър, говоря за музеите, за галериите. Колкото повече са, толкова по-добре е за една нация.
– Какво ви предстои в най-близко бъдеще?
– През февруари започваме репетиции на „Криворазбраната цивилизация” с Йосиф Сърчаджиев. Спектакълът трябва да излезе в края на февруари. Веднага след това започваме „Уважаема госпожица Марта” на драматурга Орлин Дяков.
NBP.bg
