казва Ивелин КЕРАНОВ, директор на Драматичния театър „Гео Милев“
За мен събитие е всяко едно представление на сцената. Фестивали и конкурси отдавна не ме интересуват. Интересува ме публиката да влиза в салона, да харесва това, което правим, и да се чувства по-добре. Нищо друго. Театърът няма за цел да се явява по фестивали и конкурси, а трябва да имаш цел да радваш публиката, независимо къде се играе.
Основни акценти в репертоара на театъра е сравнително добрата драматургия, доколкото може да си я позволим и да я изиграем. Стремим се да го правим добре, но дали е така, ще каже публиката. Глупаво е да се самооценяваме сами и да бележим успехи. За мен театърът в момента има стабилна трупа и в тези времена това ми се струва, че е най-важното. Оттук нататък отчитането на успехи е работа на други институти. Не виждам основание нито за притеснение, нито за тупане по гърдите. Вършим си работата. Без да са великолепни, постановките ни са добри, но се надявам, че някой ден ще стигнем и дотам. Защото всичко, което съм виждал, вече го има. Всички истини са казани. Оттам нататък ги преоткриваме – къде по-добре, къде по-зле. Надявам се, че ние го правим по-добре. Да, относително добра трупа е нашата, тя е балансирана, но може да се желае и повече на фона на българския, а и защо не на европейския театър – тази трупа стои добре.
Сезонът ще свърши някъде към 15 юли. Понятието театрален сезон е само между нас. Новата стара лятна сцена си остава Лапидариумът в Историческия музей.
След броени дни започват репетициите по текст на Елин Пелин. Спектакълът ще се казва „За сушите и сватбите” от Надя Асенова. Започва се паралелно с детското представление „Жива вода“ по народна приказка и с това да подготвим сезона септември-октомври. До там са два мандата. Осем години директор. Това е най-тежкият период от живота ми. Случи се в години, в които не престанаха да правят реформи, от глупави по-глупави, на които трябваше да се „напасвам“ и то не само аз. Цял един театър. Е, слава Богу, изплувахме за момента от тези реформи. В българския вариант думата „реформа“ означава рязане.
Театърът няма да загине. Умира вече 4000 години, така че въпреки всичките усилия на всякакъв вид администрации няма да умре. Театърът си е театър и хората ще имат нужда от него. Кого искам да изиграя? Този, когото искам, е вече за мен миналата възраст. Нас ни избират, не избираме ние. Избира ни някой друг, наречен режисьор.
Актьорската професия е най-хубавата на света, която може да се практикува. Т. е. колективно изкуство за индивидуалисти. Нещо като дървено желязо. И все пак животът е нещо много хубаво. Пожелавам много здраве и до октомври обещавам много работа, малко пари и публика.
НБП
