– Коя е първата асоциация, която правиш със Стара Загора?
– В съзнанието ми на първо място това е градът, в който съм прекарал по-голямата част от живота ми досега. Стара Загора е моят град и моето семейство – майка ми, баща ми, сестра ми, племенницата ми, баба ми… Това са всичките тези хора, които са около мен, и затова Стара Загора е и в мен. А днес, дванадесет години след като напуснах родната стряха, отново се свързвам с родния град, когато
по няколко пъти на ден се чувам със семейството си
което е Стара Загора.
– Как изглежда Стара Загора в съзнанието ти, когато нямаш физическата възможност да си там?
– Мислено в съзнанието ми изплува изгледът от балкона в дома ми в Стара Загора. Поглеждайки на юг, пред мен се извисяват сградите в града, а в далечината се шири полето и равнината. От отсрещната страна е „Аязмото“, а точно под терасата има една липа. Това е асоциацията ми със Стара Загора, заложена между планина и равнина, но преди всичко е градът на липите. Веднага се досещам и за
една история още от първата ми година като студент в София
През пролетта по пътя ми към университета се носеше характерна позната миризма, която долавях. Не знаех със сигурност каква е, докато един ден съвсем случайно установих, че това са софийските липи. Всъщност, това явно се бе запечатало най-силно в съзнанието ми – липите, техният аромат и цялостно духът на Стара Загора.
– Къде намираш промяната в Стара Загора всеки път, когато се връщаш към родното?
– Определено Стара Загора става още и още по-красива в моите очи и промяната несъмнено е тотална.
Важното е нещата да се случват по правилата
за да не случи впоследствие градът да е задлъжнял или пък да е проформа – да е хубав на външен вид, а да не е качествено изпълнено. Когато след още една година се прибера към Стара Загора, несъмнено ще забележа дали още нещо е свършено добре или не. Но засега, според мен, всичко се върши и красиво, и качествено.
– В какво се крие младостта на Стара Загора?
– Младостта би било събирането с приятели зад блока, защото, когато съм бил малък,
винаги сме се събирали там да играем
А днес като се връщам в Стара Загора, за съжаление, понякога не виждам тази „Млада“ Загора, която прекарваше безгрижни дни в игри зад блока. А за мен това е младостта ми – забавленията с приятелите и съучениците, а дори и разходките из „Аязмото“.
– Какво ти липсва в София в сравнение със Стара Загора?
– Столицата наистина е най-големият град, предлагащ огромни възможности, но има градове като Стара Загора, Пловдив и Бургас, които са запазили еснафския си дух във времето, и
хората в тях са местни патриоти
Що се касае до родната Стара Загора, заралии знаят, че това си е техният град и го пазят. Има изключително много запазени сгради и дори когато се разхождам покрай Драматичния театър и Античния форум, усещам духа на онази още по-стара Стара Загора, в която е било важно не само как се обличаш, но и как се държиш пред обществото. Това са години, в които градът е
възкръснал като нов след опожаряването
бил е изграден с един чисто нов европейски облик и хората със сигурност са чувствали като част от света.
– Как изглежда „Градът в мен“?
– „Градът в мен“ навярно е улицата, по която минавам към дома, прибирайки се от София. По цялото й продължение има и липи, и кестени, минава покрай емблематичната Езикова гимназия. И отляво, и отдясно се извисяват както нови, така и по-стари запазени сгради. Към това бих добавил и
гледката към центъра на града, операта и Античния форум…
и това за мен е пътят към дома, по който съм минавал години наред. А накрая е една липа, чийто корени са забити право в сърцето.
– А как би искал да изглежда той след време?
– На първо място бих искал на Стара Загора да не й липсват младите хора. Радостно ми е, че голяма част от моите съученици предпочетоха да се завърнат там, за да работят. А Стара Загора е достатъчно голям и е прекрасно място, където да отгледаш и възпиташ децата си.
Надявам се да има и повече работни места
защото за да се запази духът, трябва да останат и хората. В крайна сметка именно хората са носителите на духа и са тези, които ще продължат традицията.
– С какво се характеризира „диагнозата“ заралия?
– Малко сме по-спокоен народ, но никой не забравя откъде е тръгнал, ценейки и обичайки родната Стара Загора. Именно с това се открояваме от останалите и дори
всеки един е готов да помогне на града си
с каквото е способен, където и да е.
– Какво място в сърцето ти заема Стара Загора днес?
– Ако я асоциирам и с настоящето, и с миналото, и със семейството, то Стара Загора си е завинаги в сърцето. Не трябва да забравяме, че все пак сме в центъра на Вселената…, на цялата Вселена!
– Кои са най-силните символи на Стара Загора за теб?
– Това за мен са липите, „Аязмото“, а дори и гимназията, защото е важно къде съм бил и
какво ме е формирало като личност
Да не забравям откъде съм тръгнал… Стара Загора – това е моят дом!
– Стара Загора в три думи…
– Хубава, уханна и мила.
– За какво би искал да предизвикаш старозагорци?
– Най-важното е
да продължават да се грижат за града си и да го пазят
Защото разбирам, че в града има инфраструктурни нововъведения, а част от тях вече са изпочупени и това не е в полза на никого. Сърдечно призовавам съгражданите си да се държат не просто като европейци, а като граждани на град, който се намира в центъра на Вселената, за да могат да бъдат пример и за останалите градове… Струва си!
НБП, Стефан РАДЕВ
