Изложбата на младите художници в зала „Байер“ може да се види до 10 февруари
На 16 януари в зала „Байер“ в Стара Загора за 17-и път бе открита традиционната Младежка художествена изложба. В нея 22 млади художници от Стара Загора, Казанлък, Каварна, София, Велико Търново и др. представят общо 88 творби.
Изложбата се организира от фондация „Пламък“ и в. „Национална бизнес поща“. Трифон Митев, председател на фондацията, благодари на младите художници, които се отзоваха на поканата за участие в изложбата. Съдействие им оказа Представителството на СБХ и неговият председател доц. Злати Златев, заедно с младото ядро около него. Те направиха журирането и подредбата на творбите в залата. Трифон Митев благодари на „Национална бизнес поща“ за това, че от 1999 г. насам с подкрепата на вестника се организира и открива изложба на младежкото изкуство.
Отваряме врата към нея със сентенцията: „Животът на изкуството зависи от това как ние живеем в него“.
Елена Романова получи грамота за графика. Нейните рисунки разкриват майсторството й на автор, който владее изкуството на акварела. Има една подробност, която отваря любопитството на зрителя.
Елена е завършила с отличие Академията по изкуствата в родния й град Москва през 2009 г.
Тя избира големи формати за своите акварелни рисунки с любимите й теми – най-често женски образи. В трите картини „Феникс“, „Раздяла“, „Воден свят“ тя облъхва с особен романтизъм и с ефекта на индивидуалното душевно състояние своите персонажи с емоционалния заряд на руската изобразителна художествена школа.
Графичните творби на Елеонора Атанасова с номинация за „Левитация“, „Спектрален вътрешен анализ“ всъщност са свързани с тревогите на човека, с неговото усещане за времето и митологичната същност на един свят, пълен с необичайни персонажи. „Левитация“ е опит да се даде изказ на състоянието, когато се преодолява притеглянето на земята, на живота, на всичко онова, което е материално. А то е като извисяване в един друг свят, който се усеща по-скоро като състояние на безтегловност. Художничката държи в себе си следи от емоции, образи, оставили за себе си знаци.
Така зрителят измъква от хаоса на едно отминало време представи, образи за нещо преживяно
Жеко Михов е с грамота от изложбата. Играта на четката при неговото живописване има особен игрив ритъм, което създава оригинална пластичност с ребус, който крие други образи. Допълнителната решетка от дърво подсилва тази първична образна загадъчност. Авторът представя и свои пластики от дърво.
С номинация за своите натюрморти и скулптури е отличена Симона Динева. В живописта тя търси материалната плътност на предметите, стремейки се да го постигне и с колорита в дълбоките тонове на едно отминало време. Предметите могат да се възприемат и като персонажи в гротеска. Интересното при Симона е
участието й в изложбата и с три скулптурни работи, озаглавени „Индианец“, „Бай Ганьо“ и „Глава“
Между представените скулптури в изложбата е и работата от дърво на Биляна Генева, озаглавена „Българка“.
Любопитна като възприятие е акварелната работа „Лодка“ на Деница Петрова, постигнато с финото чувство в начина, по който полага акварела. Заедно с това художничката извежда конкретния образ, като го оставя в една приятна особена цветност, по-скоро заглушавайки експресията с едно едва загатнато романтично начало.
Грациела Симеонова е на 16 години и е с грамота. С видимо майсторство на завършен маринист тя рисува морето. Рисува го с един акорд на динамиката на вълните, светлината, цветовете. Двете картини на Грациела „Морска вълна“ и „Море“ предизвикват чувство на възхищение от таланта на това момиче, ученичка в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“.
В своите етюди „Жена“, „Дете“, „Петел“ Милен Алагенски остава верен на своята игра с четката и с молива.
Неговите рисунки са експресивни, понякога постигнати само с няколко мазки на четката
или с бързите движения на молива в оформянето на един или друг образ. С тази негова своеобразна динамична техника той стига до гротеската и независимо, че рисунките му най-често са твърде „рехави“ на пластичност, те могат да се прочетат с явното и със скритото движение в тях.
С особена симпатия от страна на зрителя се ползват двете картини на Дамян Баев „Нощ“ и „Пешова колиба“. В едва загатнатия пейзаж емоцията идва от знаковата същност на нещата в картините, за да доведе това към спомена за чувството, което е било преживяно от скрития персонаж.
При Делян Бакалски, който е с номинация, в трите загадъчни женски портрета „Балерина“, „Портрет“ и „Горгона“
има надежда, има присмех, има и отрицание на този женски свят в картините му
Камерните пейзажи на Иван Телкиев на пръв поглед нямат претенция за нещо изключително. Но те са интересни с това да се съхрани споменът, който е част от духовния свят на човека.
Деница Дервентлиева в творбите „Пирамида“, „Берачът“ ни среща със затворена в себе си индивидуалност. Или по-скоро с твореца, който сякаш се страхува или не е обладан от желание да премине в другата страна на света.
Калина Йорданова с нейните малки етюди на голо женско тяло, пренесени в миниатюрни графики,
носят усещането за плътта, огъня и драматизма на страстта
В тях проличава умението на авторката да владее етюдната рисунка на тялото и в неговите гротескни изображения.
Живописното чувство има своите индивидуални измерения в акварелните пейзажи на Доротея Стефанова, във финеса на чувството в една малка картина с натюрморт от пролетни цветя на Дамян Златев или живописването на пейзаж с първия сняг на Валентина Малешкова.
Светлин Трендафилов от Каварна представя два натюрморта с райски ябълки и стъклена ваза с цветя и друг с плодове. Той се запомня и с един вълнуващ зимен пейзаж.
В своите три работи Катерина Иванова постига индивидуалното изражение на душевното състояние на своите модели.
Пейзажите на Теодорина Нечева „На село“ и „Зима“
носят очарованието на една видима реалност, от която струи спокойствието на друг свят
Веселина Маринова е с номинация от изложбата. Тя представя свои творби в няколко техники. От една страна впечатление прави чистотата на изказа в линогравюрата „Пеперуди“. Другата й творба, именувана „Паунова опашка“ е направена от цветни копчета и постига своя живописен ефект при подходящо осветление. Тя представя и чисто живописна работа в картината си „Пролет“ с изображението на едно старо дърво, отрупано с пролетни цветове.
Янита Атанасова показва своята икона на „Свети Димитър“,
Милен Иванов картината „Пролетен вятър“, Мартин Ангелов „Дельо войвода“, Янита Атанасова и нейната „Необятност“, Биляна Генева – „Пейзаж“
Изложбата на младите художници в зала „Байер“ може да се види до 10 февруари.
НБП, Донка ЙОТОВА
