Спектакълът на мюзикъла за деца „Отмъщението на зайчето Питър“ от английската композиторка Хариет Патрик Бушман на сцената на Държавна опера-Стара Загора прикова вниманието на малките зрители от край до край на представлението. Премиерните спектакли се състояха на 26 и на 27 юни. В тях малките артисти представиха едно завършено до най-малкия детайл представление. Това са популярните „Маргаритки“ от Детско-юношеската студия за опера и балет при Държавна опера-Стара Загора. Щом като малките артисти се броят към професионалния институт, със своя талант и подготовка те трябва да отговарят на всички изисквания на голямата оперна сцена. Хореографията, режисурата и адаптираният сценарий са на балетния педагог Радост Младенова-Арабаджиева. Тя успява да мобилизира малките артисти до предела на проявата без грешка. Другата отлика на малките танцьори е тяхната артистичност, което е допълнителна краска в характера на персонажите. Сценограф и художник на костюмите е Теодора Джамбазова. Всичко останало е също в ръцете на професионалисти: вокален педагог е Емилия Джурова, музикалната и студийната обработка е на Александър Тумангелов, мултимедия – Сергей Голубев, преводът от английски е на Станимира Дянкова. Диригент на оркестъра на Старозагорската опера е Младен Станев, както и участието на солистите от операта: Игнат Желев, Пролет Пенчева, Нели Нечева, Теодор Петков, Инна Андреева, както и децата от ДЮСОБ „Маргаритки“ – Димитър Драгиев, Велин Ингилизов, Биляна Тодорова, Нора Тодорова, Ива Чертоянова, Боромир Арабаджиев и др. В ролята на Дете и Зайо Разказвач е Деница Янакиева, актриса от Държавния куклен театър-Стара Загора.
Списъците на участниците в спектакъла са дълги. Но танцуващото дете в представлението носи очарованието на малкия артист, безпогрешен, солидно подготвен танцово и артистично. Целият спектакъл върви сякаш на вълни с пластичните движения на танцуващото дете, с което допринася и за пластиката на самата сценична картина. То е окрилено от щастливото усещане на всяко едно от движенията като част от целия разказ. Танцуващото дете стои в центъра на спектакъла. То знае отлично своите задачи и следва старанието да изиграе нещата без грешка в едно цяло с артистичност, настроение – неизказано детско щастие. Танцуващото дете в случая открехва във възрастния зрител не само нескритото умиление, но същият този възрастен зрител няма насита да се радва на цяла плеяда герои от постановката. Особено впечатление правят децата артисти в ролите на животните. Какво ли няма в тази приказка: мишлета, плъхове, кокошки, патета, жаби, както и персонажи от зеленчуковия свят: зелки, марули, репи, че и таралеж. Всичко, както и действащи лица и изпълнители от оперния състав. Танцуващото дете в роля разгръща в себе си артистизма, пластиката в танцовата игра, дисциплината в груповите фигури, движенията, приема ритъма не само като нещо много важно за хармонията на цялото в общите картини, но и като нещо много важно за детската психика – удоволствието от следването на общия ритъм, когато групата се чувства като едно цяло. Радост Младенова-Арабаджиева избира хореография, която не само да бъде в унисон с динамиката на отделните сценични картини. Тя навлиза дълбоко в избраната от нея режисура с цел да се почувства единството в групата, за да бъдат победени лошите герои. Но тя хвърля усилия в извеждане на най-подходящия вид психология на отделните персонажи, което обогатява образите. Има редица задкулисни обяснения, извеждане на всичко, което е скрито в детето, в неговите сценични умения, с неговата психическа устойчивост в определено динамичния характер на сценичната картина. Танцуващото дете в целия сценарий, в който добрите сили трябва да надмогнат лошите и да победят, отстоява най-вярната поведенческа картина. Като сблъсъка на пернатите и опашатите обитатели в горската ферма на семейство Макгрегър, когато в една тъмна нощ бащата на Зайчето Питър намира смъртта си, след като влиза в градината на Макгрегър, за да откъсне няколко зелки и марули. Добра е позицията на постановчика да не дава широка картина на тази трагедия. Оттук нататък вече се търси не толкова начин за отмъщение, а по-скоро целият свят на двора от кокошки до мишлета, котки, жаби да постигне своята свобода и да си спаси живота. Намеренията, решенията водят до нещо, което търси обединение, а не живот на врагове. Няма нищо по-очарователно от танцуващото дете. То усеща и знае, че е обичано и прави всичко, което е по неговите сили и възможности да го даде от себе си. NBP.bg, Донка ЙОТОВА
