В новия брой на седмичника „Национална бизнес поща“ излезе кулинарният пътепис „Вкус от Виетнам: змийска водка и пържола от крокодил“, резултат от екзотичното пътешествие на младия старозагорец Александър Аризанов.
NBP.bg продължава дестинацията с увлекателния му разказ за други любопитни преживявания в далекоизточната страна.
* * *
Пазарът е вечно в разгар – въздухът вибрира, улицата е изпълнена с всякакви миризми. Продава се всичко, от последния модел чанти Louis Vuitton (няма марка в света, която да няма завод в страната), през изделия от крокодилска кожа, всички видове плодове – маракуя, банани, манго, авокадо, папая, дини, пъпеши, ягоди, черници, драконов плод и ужасно много неща, които дори не знаем как се казват, продължаваме през морските дарове – скариди, змиорки, риби, омари, раци, калмари, сепии, октоподи, стриди, охлюви, анемонии, водорасли и изобщо всичко с пулс, което мърда и се разхожда, и завършваме с всичко, което се яде: палачинкоподобни неща; мекицоподбни неща; тестени неща с плънка. Разбира се, има и скара, сред която се открояват врабчета на клечка – нещо като кюфтенца от месо по избор. 
Нищо, което е годно, не се изхвърля, всичко се използва, по възможност многократно. Най-хубавото е, че всичко което застои или започне да се разваля, което става за няколко часа, се изхвърля, за съжаление, на улицата, но пък на негово място пристига нова прясна стока, уловена или събрана преди няколко часа.
Във Виетнам държавата се грижи за хората и ако случайно някой няма работа, веднага му се намира такава, дават му се прасета или други полезни домашни животни и се създават условия за отглеждането им. На наистина бедните виетнамци се дава възможността да отглеждат щурци. 
Фермите за щурци не са места за хора със слаби сърца и страх от насекоми, защото щурците са буквално милиони. Противно на очакванията, не се чува любовната песен на щурците, защото те се отглеждат точно до момента преди да им пораснат крилца и съответно, няма как да издават звуци. Самите щурци се гледат изключително лесно, защото се хранят само с листа, а преди да бъдат уловени, за да бъдат сготвени, се оставят за 4-5 дни гладни, за да остане само вкусната част от тях. Щурците, които опитахме, бяха пържени и поднесени с лют сос. Без да се замисляме, вече се бяхме прежалили, се нахвърлихме върху екзотичното блюдо. Първата хапка е най-трудна. Държиш щуреца за краката и се чудиш от главата или откъм дупето да го захапеш, и докато се усетиш…, вече хрускаш и не се замисляш. Вкусът е точно като на печени семки с черупка и съвсем малко месеста част, може би с вкус на нещо като скаридка.
Основната забележителност на това ни пътуване около Далат бяха плантациите за кафе. Определено французите са знаели за какво става дума и са се справили отлично със създаването им. Докъдето стига поглед хълмовете са обсипани с гори от кафе. 
Тук правят едно от най-скъпите кафета в света – цената на място е около 100-150 долара за килограм. Извън Виетнам, ако разбира се не е забранено от закона, цената на това кафе стига и до 600 долара за килограм. Причина то да бъде забранявано за внос в някои страни се крие в начина, по който се произвежда. Виетнамците отдавна направили едно невероятно откритие. В техните плантации живее животно, подобно на лисица, но по-скоро от семейство котки, което те упорито наричат пор. Та тази лисица-котка-пор се храни само с най-узрелите и хубави плодове на кафето. 
След това тези най-вкусни плодове минават през хранителната система на прекрасните животинки и биват културно изаквани сред плантацията. Виетнамците решили да събират тези изпражнения, защото видели, че в тях има готови зърна от кафе. Събраните изпражнения минават неособено добра обработка, държат ги на слънце, докато изсъхнат, след което работниците отделят зърната, сушат ги допълнително и след още няколко стъпки те са готови за смилане и консумация. Това кафе беше с най-наситения аромат, който съм усещал, а вкусът му беше наистина неустоим. Разтърсете се из интернет за характеристики на виетнамското Weasel coffee или кафе Lewak, както му казват в Индонезия, и всяко описание с всичките му специфични аромати, вторични вкусове, специфични усещания и аромати ще бъде напълно вярна.
Виетнамците са най-щастливият народ, който съм виждал. Навсякъде усмивки, дори когато се карат, пазарят или обсъждат нещо съвсем ежедневно, накрая са винаги усмихнати, здрависват се и нямат никакви задръжки. Явно източният начин на живот прави такива неща с хората. Хранителният режим на виетнамеца е ужасяващ за всеки европеец. Ставане в 2-3-4 ч. сутринта – според професията. Сутрешен пазар и закуска, работа до обед, обеден пазар и обяд, почивка до 3, работа до 5-7 ч, пазар и вечеря и след това настъпва хаосът. 
Продължителността на животът им е средно 85 години и не е рядко явление, особено по селата, да се видят видимо много възрастни хора. По-младите са в градовете, но немалка част остават да живеят в селата. Дълголетието си дължат на усмихнатият и удовлетворителен живот, който водят или поне така казват. Наистина впечатлението е, че колкото и трудно да изглежда преживяването на един виетнамец, той просто живее от сърце, чувства се щастлив, прави всичко за да се развива (сред младите мнозинството са с висше образование).
На наричаната от нас нетрадиционна медицина те казват просто медицина. Разбрахме, че всъщност в университетите си учат китайска и виетнамска народна медицина и наистина, когато влезеш в аптека, има малък ъгъл със стандартни антигрипни лекарства, аспирин и традиционните за европейската аптека хапчета и шишенца, но всъщност за всичко това, виетнамците имат алтернатива под формата на билки, треви, отвари, мазила и всякакъв род екстракти от животни.
От Ханой се отправихме към Хуе – старата императорска столица на Виетнам. Всички храмове, пагоди, места за молитви и религиозни здания бяха прекрасни. Навсякъде има езерца с рибки, всичко е подредено, чисто, в хармония с природата. Навсякъде се сливат архитектурният гений на източната култура и вековна растителност, която обгръща всичко. В дворовете на храмовете има големи бонзаи – изглеждат като малките бонзаи, но са по 2-3 метра високи, в същите уродливо-красиви форми. Поставени са на големи каменни поставки, в които на свой ред са издълбани малки езерца, направени са къщички, статуйки на хора, играещи странни игри, в малките езерца плуват малки рибки в различни цветове и изобщо усещането е като на Гъливер в страната на лилипутите. Олтарите са обсипани с най-невероятните плодове във всички възможни цветове на дъгата, а зад стъклени витрини са разположени златни статуи. Поради комунистическата доктрина, все пак са втората страна в света, поела по светлия път, водени от Хо Ши Мин, никой не признава, че изповядва каквато и да е религия, но виждайки храмовете, мисля, че това не е точно така. Ще добавя факта, че аз си имам коремче (като едно от техните древни божества) и неведнъж до мен се доближаваха виетнамци и искаха да ме галят по корема. Скалъпваха по две думи на английски – Lucky Buddha! – и искаха да ми подаряват дребни дрънкулки за спомен.
До момента всички градове вече бяха украсени, но може би тук ни направи най-голямо впечатление, защото бяхме точно в навечерието на празника Тет (Нова година) и всичко беше посветено на този ден. Целият град беше осветен празнично, всеки квадратен метър от по-голяма улица или сграда искреше във всички цветове на дъгата и навсякъде светеха форми, описващи и изобразяващи коне в почит на Новата година на коня. 
Виетнамците обожават цветя, главната им улица беше превърната в панаир на тропическите цветове, аз лично не познавам 99% от това, което видях, но се насладих на най-невероятните орхидеи. От една обикновена кошничка с 5 листа излизаха по 4-5 стръка орхидеи, на всеки стрък имаше поне 7-8 цветчета и всичко това висеше във въздуха на специални поставки.
Виетнам е страна, в която има от 3 до 4 реколти от всички плодове, зеленчуци и цветя и всичко избуява с невероятни темпове и размери, а цветовете са като от приказките. Сред това море от цветове посрещнахме и Новата година, която беше изпълнена с традиционна виетнамска музикална програма. 
Разбира се, вече имахме и любими виетнамски песни. А зарята беше фантастична. Успяхме да я зърнем от покрива на хотела, в който бяхме отседнали. Бяхме позадрямали, заради изморителния ден и ужасната влага и жега, но все пак не изпуснахме това шоу. Над 30 минути, като започна с по-ниски взривове, които с всеки следващ ставаха все по-големи, издигаха се все по-нависоко и ставаха все по-продължителни и многоцветни, докато накрая не бяха в пъти по-високо от най-високите небостъргачи, които се виждаха около реката. А въпреки, че беше Нова година, трафикът по улиците не спря нито за миг, дори като че ли се увеличаваше с всяка изминала минута, защото хората или отиваха да гледат зарята, или пък вече се връщаха. Това бяха над 12 млн. души на моторчета, които се движеха като мравуняк във всички посоки, бързаха за някъде и изобщо не създаваха впечатлението, че този устрем може да бъде спрян. Виетнам!
Tекст и снимки: Александър Аризанов за NBP.bg
