Топла погача, украсена със сърца и пеперуди, китка здравец и „Добре дошли“ – така ни посрещат в центъра на село Сулица. Всички гости така посрещаме, реагира на изненадата ни кметицата Иванка Иванова и ни кани в Клуба на младежта и пенсионера. Няма грешка, така се казва, след ремонта миналата година уютното помещение станало място, където се събират и младите, и възрастните жители на селото. Точно пред него е детската площадка, открита миналата есен по проект, финансиран от ПУДООС. Добре поддържани зелени площи – има озеленител, който се грижи за това, беседка, в която присядат минаващите от тук. Точно отсреща е страничната стена на читалището, а там ни чака друга красива изненада – мозаечна композиция. Нарича се „Децата са слънцето, цветята и бъдещето на Сулица“, изработена е от деца, под ръководството на Стойка Матова, известна майсторка на мозайки, един от авторите на мозаечната парадна икона на новоизградения храм „Св. Игнатий Старозагорски“. Тя има къща в селото и с удоволствие работи с малчуганите.
Отпред сградата на читалището също е украсена с по-малки мозаечни пана
НЧ „Пробуда – 1928“ е едно от най-дейните в общината, казва секретарят Иванка Тодорова. Няма празник, който да не се отбелязва – като се започне от Богоявление с хвърлянето на кръста в езерото на Старозагорските минерални бани, Бабинден – точно по традицията, та до Коледа и Нова година. В лазаруването и коледуването естествено се включват и децата, някои от тях живеят постоянно в селото, други гостуват на баба и дядо. На Трифон Зарезан се избира Цар Трифон. Меси се питка, в която слагат пара, реже се на толкова парчета, колкото са присъстващите мъже и комуто се падне парата – става цар. Следва зарязването на лозята, точно както са го правили някога. И, естествено – дегустация на вината.
Читалището има хубав салон, етнографска сбирка и достатъчно място, където да се събират хората. Певческата група се казва „Бялата роза“, празник не минава без тях. Ходят на гости и в околните села, участват в надпявания и събори. Стената не стига за отличията, но най-важното е, че участниците се чувстват добре, когато са заедно. Готвят се за 90-годишнината на читалището, честването ще е по-късно, през есента. Читалищната библиотека разполага с 5800 тома, читателите са много – има и хора над 80 години, има и деца. Разполагат и с предвидените за изучаване в училище книги, за да не се налага учениците да ги търсят другаде.
Последната инициатива е „Четяща Сулица“
– част от традиционния Маратон на четенето. През цялото лято и клубът, и читалището са особено оживени – пълно е с деца, за които има сериозна програма – лекции за безопасността на движението, различни беседи, творчески работилници, празници. Селото и читалището имат профили във фейсбук, които се поддържат редовно.
Хубаво ни е селото, добри и работливи са хората, казва кметицата Иванка Иванова. На този пост тя е първи мандат, преди това е била 8 години читалищен секретар. Местен човек е, прапрадядото й е един от основателите на селото, прадядо й – на читалището. Мило ми е селото, искам всичко да бъде наред, казва тя. Желанието й потвърждават в един глас Иванка Тодорова, Лиляна Георгиева, председател на Контролния съвет на читалището, и Руска Рачева – дългогодишен активист, една от най-дейните. Двете с Лиляна са ненадминати майсторки на питките. За малко сме се разминали с местната Доктор Куин лечителката – акушерката Донка Касърова, също много съпричастен и деен човек. „Без тях не мога, но не само те, има още много хора, на които се опирам. Искаме всичко за селото, за това работим. Най-голямата ни болка е храмът „Св. Св. Кирил и Методий“. От 20 години се строи и още не е завършен.
Сградата вече започва да се руши отвън. Олтар има, но трябва да се изографиса
Сигурни сме, че ще успеем, ще намерим дарители. В селото има много хора, които от сърце помагат“, разказва кметицата.
Сред тях са Иван Русинов, благодарение на когото е решен проблема с водопроводната мрежа, един от най-активните, Христофор Бунарджиев, който всяка година осигурява препарати за растителна защита. Без да живее тук, столове за клуба дарил Александър Палешутски, собственикът на „Средна гора“. Цялата група не спира да хвали Диан Димитров, общински съветник, който също има имот тук. Млад и много деен, той застава зад всяка тяхна инициатива и винаги намира изход и от най-трудната ситуация. Имоти тук имат още футболистът Васил Драголов, нотариусът Денчо Недялков, лекари, адвокати, бизнесмени. С каквото могат – повечето помагат.
Дълголетно ни е селото, споделя още Иванка Иванова,
имаме няколко души над 90 години, повечето са жени
Но пък и млади има, купуват имоти и някои се заселват за постоянно, други идват през почивните дни и лятото, дори семейство от Варна скоро си е купило къща. Има седем деца в училищна възраст, пътуват всеки ден до Стара Загора. Последното бебе е родено през 2016 г. Личният лекар Георги Михайлов е на разположение по всяко време. За лекарства се ходи до Стара Загора, но няма проблем. Единственият магазин също е достатъчен, много хора и от града пазаруват. По дворовете си отглеждат зеленчуци и плодове за собствени нужди, животни почти няма. В селото има интернет от години, има покритие и на трите мобилни оператора. Връзката с града е добра, макар повечето хора да ползват личен транспорт.
Има двама арендатори, фирма „Гея 4“, която обработва около 800 декара и Ивайло Енчев, отглежда се нахут, пшеница и тритикале. Дават хубава рента и хората са доволни. Селото е известно с вародобива, има действаща варница, която се стопанисва от Иван Тонев.
В момента се строи къща за гости
собственикът има опит в бранша, има имот на морето, сега е решил да разшири дейността си.
Старото име на селото, което се помни, е Сунгуларе, а от 1906 г. се нарича Сулица. Значението е късо метално оръжие. От няколко години активно се работи за написване на история на селото. Събран е доста материал, но има още работа, а и спонсори ще трябва да се намерят.
Преди тръгване с Иванка Иванова правим една обиколка на селото, достатъчна, за да видим колко гледани и зелени са дворовете и колко живот има в къщите – стари и нови. Почти във всеки двор има люляк и ароматът се носи във въздуха. Докато се разделяме пред читалището, един мъж си взема кафе от автомата. Обяснява колко е хубаво, докато си приказват да пият по кафе, но добавя, че не е лошо машината да пуска и… ракия.
НБП, Таня ИВАНОВА
