Забележителните 100 години на професионалния Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора бяха чествани с подчертано празнично настроение и от страна на актьорския състав, и на почитателите на театралното изкуство, а и специално на приятелите на тази актьорска трупа.
През годините се сменяха актьорските поколения, но сам за себе си театърът бе орисан на вечен живот. Ако човек е бил свидетел на изкуството на тази сцена поне половин век, може да се закълне, че Старозагорският драматичен театър никога не отстъпи крачка от професионализма, винаги просмукан от емоцията в душата на артистите, създавайки образи и сцени, които се помнят цял живот. Зрители от тази категория ще подкрепят похвалата и с дълбок поклон към вековния професионализъм, на който никога досега Старозагорският драматичен театър не излезе крачка встрани и не изневери.
Професионализмът беше задължителен, подготвен в школи, университети, институти. Но и връзката с режисьорите, постановчиците. Те бяха взети под око от директорите, чиято подготовка беше в услуга да се избере най-подходящият постановчик, който ще умее да създаде здравата връзка между членовете на трупата в името на високото изкуство.
На 12 декември Стара Загора чества 100-годишнината от съществуването на своя професионален театър. За вековния театрален юбилей бе открита и изложбата „100 години професионален драматичен театър в Стара Загора“. Тя е представена на алея „Стара Загора“ в парк „Пети октомври“.
Юбилеят бе честван не случайно с най-новата постановка на театъра „Чичовци“ по Иван Вазов с драматизацията на Юрий Дачев, режисьор – Бина Харалампиева. В този театър се чества не онези преброени 100 години. Те са важни, защото се явяват вековна поддръжка на времето. В театъра то не умира. Всяко време в онези 100 години могат, а и намират своето място с всичко, което се съдържа в човешкия живот – герои, които оглавяват времето и търсят проломи за нов живот, за нови идеи, в търсене на новия човек. Старозагорският драматичен театър има тази характерност да се придържа към особеностите на живота в реалността на времената на всичките онези 100 години. Театър, който остава верен на историята на един народ, който гради бъдещето на основите на миналото. Сегашното почти винаги е успявало да се измъкне и от нелепостите на времената и да проникне със собствен поглед в бъдещето. Сегашното е в характера на героя и тук вече зрителят ще трябва да се порови в себе си и да се съгласи с живота и съдбата му.
Драматичният театър на Стара Загора винаги е бил близо до своята публика, но и връзката между тях е поддържана с времената и с човеците.
В историята ще останат имената на трупата артисти, които ще се споменават, че те са били в честването на 100-те години на театъра на Стара Загора.
В спектакъла „Чичовци“ има всичко: познавателната страна в характера на българина по време, което е назряло за борба, но тънка нишка в него му се прокрадва – недостатъчна смелост да тръгне срещу поробителя. Дядо Вазов не се задоволява само с характера на този, който 500 години е мачкан от завоевателя, а чувството за решителност остава все още скрито в сърцето и в душата.
В спектакъла участваха артистите, които ще се помнят не само с юбилейното време, но и като достойни строители на изкуство, за което трябва не само професионален, но и житейски опит: Ивелин Керанов, Христофор Недков, Жоро Райчев, Мария Енева, Стефан Борисов и Елена Азалова, Цветомир Черкезов, Илчо Димитров, Ина Илиева, Кольо Стайков и Иван Калошев.
Спектакъл между драмата и комедията е напълно в духа на дядо Вазов, задоволяващ емоционалните нагласи на зрителя. Практиката и историята на театъра показва категорично, че артистите в различните времена откриват безпогрешно характерните черти на своите герои и им остават до края верни на сцената. Богатството и днес на артистични умения, поемайки от режисьора тласък да покрие с многоцветна картина времето, епохата, героите.
И тук има още една връзка: героите и зрителите. Този рефлекс сякаш с невидими сили поддържа на това място, което наричаме „Старият театър“ – чувството за свещено място, което идва по-скоро като духовно, отколкото място за развлечение. Чувство на божественото, което крепи цялата система, наречена от времето театър. Изкуство за умерени, интелигентни или по-скоро на честни хора.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
