На старозагорци, учили в чужбина и завърнали се в Отечеството, е посветена изложбата „С български дух и с европейска мисъл“. Представя я Райна АНТОНОВА, уредник в отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей-Стара Загора.
– Г-жо Антонова, каква е главната идея на тази изложба?
– Изложбата е посветена на Европейската година на културното наследство и на Българското председателство на Европейската комисия. Представя няколко групи хора, родени в Стара Загора, учили в чужбина, върнали се тук и до края на живота си помагали за изграждането на Стара Загора, за превръщането й в модерен европейски град. Друга част от тях не са родени тук, но след като завършват висшето си образование в чужбина,
идват в Стара Загора и посвещават целия си съзнателен живот на този град
В изложбата ги групираме по професионални гилдии, като ще бъдат представени почти всички сфери на обществено-политическия и културния живот: индустриалци, лекари, аптекари; двама старозагорски митрополита са европейски възпитаници – митрополит Павел и митрополит Методий, учили в Русия. Една голяма група от учители също са учили в чужбина, както и художници, част от поетите и писателите на града. Това са няколко известни фамилии на старозагорски художници като Никола Попов, Димитър Гюдженов, проф. Антон Митов, чийто син Борис Митов е сред първите биолози-педагози в България и става автор на учебник. Сред учителите са Анастасия Тошева, Атанас Кожухаров, Тодор Пъндев, Атанас Илиев, Георги Байданов, учител и музикант. Има голяма група адвокати – Иван Кутев, д-р Андрей Ходжев, д-р Еньо Разпопов, някои от които стават кметове, като Димитър Начев и Иван Черепов. Всички тези европейски възпитаници владеят по няколко европейски езици и работят не само в своята специалност, много от учителите са и общественици. Те са в основата и в създаването на Музикално дружество „Кавал“, на Старозагорската опера, на дружество „Театър“, на Археологическото дружество „Августа Траяна“. Заедно с това създават много благотворителни организации, те са и активни участници в движението на Червения кръст, каквито са и старозагорските митрополити Павел и Методий. Сред лекарите са д-р Невена Ханчева, д-р Съба Костова, съпруга на д-р Костов. Д-р Невена Азманова-Ханчева и съпругът й д-р Ханчев, които също са европейски възпитаници, имат собствена клиника в Стара Загора. Невена Азманова е в основата на женското културно-просветно дружество „Пробуда“, на благотворителното дружество „Самарянка“. Много от тези хора са дарители на църкви, училища, на манастири и се занимават с благотворителна дейност.
Сред групата на адвокатите е доктор по право Иван Вазов, племенник на писателя Иван Вазов
Тук живее семейството на баща му д-р Кирил Вазов, военен лекар в 12-и пехотен полк. Синът му Иван Вазов е участник във войните за национално обединение (1912-1918 г.). След съкращенията в българската армия, завършва право в чужбина и работи като адвокат в Стара Загора. В началото на 40-те години на XX век е народен представител, а през 1943 г. е министър на търговията, промишлеността и труда. Заради това е осъден на смърт от Народния съд при условие, че по време на делото старозагорски партизани свидетелстват в негова полза, че винаги ги е защитавал и благодарение на него нелегални и партизани са освобождавани от затвора. Интересно е, че името му е подчертано от Трайчо Костов с червен молив. Това означава, че е определен за ликвидиране. Има и много други такива съдби на цели семейства с европейски възпитаници, които са засегнати от политическите промени след 9 септември 1944 г. Подобно е семейството на арх. Христо Димов, който завършва в Чехия архитектура. По-късно Пенка Димова, неговата дъщеря, учи фармацевтика в Загреб. Неговият зет Марин Боев е електроинженер и работи по електрификацията на Стара Загора.
– С какво разполагате като памет от тези хора?
– Имаме снимки, оригинални документи, като дипломите им от европейските университети. Всички те са били добри студенти, като една голяма част от тях
не само завършват в чужбина висше образование, но защитават и докторати
по право, по икономика и др. Един Александър Козаров, учител, автор на учебници, общественик, първо завършва естествени науки в университета във Виена. А по-късно в Брюксел защитава докторат по политико-икономически науки и накрая право в Софийския университет. Енциклопедист с три различни специалности. Основател е на Книжовното дружество „Познание“ в Стара Загора, активен общественик.
Много от тези хора са имали възможност да останат и в чужбина и да направят там успешна кариера, но те предпочитат да се върнат тук. Такъв е и Иван Гарванов, който учи физика в Австро-Унгария и е поканен да остане там след доктората. Но отказва, защото иска да работи в току-що освободеното си Отечество. Срещата му тук обаче с един друг негов приятел Андрей Тошев, го свързва със съдбата на Македония и всъщност перспективата на учен в Софийския университет той заменя за учител в Солун. Там става един от основателите на ВМРО. И неговият живот се развива в друга посока – не в попрището на науката, а като революционер.
– Какво друго ще съпровожда тази изложба?
– Заедно с колегите от Държавен архив и Художествена галерия-Стара Загора
подготвяме книга, която ще излезе като справочник с имената на тези личности
Те са близо 100 души. В изданието и в изложбата сме включили само хора, които работят тук и дават приноса си за изграждането и за развитието на Стара Загора. Затова не е включен и един Иван Салабашев, който също е европейски възпитаник, държавник. Генерал Стефан Тошев, който също е старозагорец, но не е работил тук. Включили сме част от писателите: Кирил Христов, Гео Милев, който работи известно време в Стара Загора след войните, когато се връща и прави театър тук.
– За какво време е събрана информацията?
– Използвани са фондовете на Историческия музей, на Държавния архив, Художествената галерия, къщата-музей „Гео Милев“. Много от тези фондове са събиране от нашите колеги в музея през годините – биографични данни, документи и снимки. Книгата е с отделни кратки очерци с биографична справка за всеки един със снимков материал.
На четвърто експозиционно ниво на музея освен документи, снимки, лични вещи, оригинални дрехи и картини от Художествената галерия, ще има и тематични кътове от рода на старозагорска аптека и прочие. За да създадем атмосфера на онова, което донасят тук европейските възпитаници като нови идеи в обществения и в политическия живот. Те са били и с различна политическа ориентация. Някой още като студенти са увлечени от модерните за времето си социалистически идеи, други са активни участници в Народната и в Либералната партия. Част от тях стават кметове, много от тях са депутати с няколко мандата, работят и в различни министерства. Повечето са общественици и дарители.
Изложбата ще продължи до месец юни. На 2 март, петък, в 17.30 ч ще бъде официалното откриване на експозицията.
НБП, Донка ЙОТОВА

























































