казва Стефан, най-младият от спортната династия Гургуриеви
Стефан Стефанов е роден на 28 декември 1998 г. в Стара Загора в семейство на лекоатлети. Внук е на Тодор Гургуриев, бивш състезател на 400 м гладко бягане, човека, който въвежда стила фосбъри във високия скок у нас. Сега е треньор и член на УС на СКЛА „Берое“. Майката на Стефан – Ива Гургуриева, също се е състезавала на висок скок, а леля му Светлозара Гургуриева е шампонка на 400 м с пр. Баба му Донка пък е бивша шампионка на петобой.
Стефан е ученик е в 10 клас на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и състезател по лека атлетика на СКЛА „Берое“. На държавното първенство по лека атлетика за юноши миналия уикенд спечели три медала – злато на 200 м гладко бягане, сребро на 400 м и бронз в щафетното бягане 4х400.
* * *
– Стефане, под натиска на семейството ли започна да тренираш, какво си спомняш от първото бягане?
– Започнах да тренирам лека атлетика, когато бях в трети клас. Бях много буйно дете, което не можеше да стои на едно място. Аз самият казах на дядо (Тодор Гургуриев – б.а.) – запиши ме на атлетика.
Записа ме при София Събева
при която продължавам да тренирам и днес. Хареса ми от самото начало. Първите ми спомени са, че бягането е хубаво и приятно. С лекота бягах и тренирах. Постепенно навлизах във форма, тренировките ставаха все по-тежки. След шести клас беше първото ми състезание – градско. Пробягах 400 м доста бързо за възрастта ми. Забелязаха ме. След това прекъснах, защото трябваше да се подготвям за кандидатстване в ГПЧЕ „Ромен Ролан“. В 8 клас пък ми беше трудно в новото училище, и от 9 клас се заканих яко да тренирам.
На себе си се заканих
А на дядо обещах, че ще се захвана здраво със спорта. Направих го. Това беше миналата година. На републиканското на закрито се класирах 22-и на 400 м, лятото – 11-ти на същата дистанция. Това ме мотивира. Не мога да тренирам двуразово, затова се стремя да съм редовен.
Нямам и една изпусната тренировка
Тренирам и всеки уикенд.
– Дядо ти какво ти казва?
– Че от мен ще стане лекоатлет. Мотивира ме. Доволен е повече от мен самия. Аз искам все повече и повече.
– Как се справяш в училище, успяваш ли да си добър и там?
– Училището е важно за мен, спортните успехи също.
Оценките ми са петици и шестици
стремя се да съчетавам тренировките с ученето. Благодарение на спорта се организирам по-добре, не си губя времето.
– Ти спечели злато на 200 м, сребро на 400 м. Коя е твоята дисциплина?
– 400 м, още от шестокласник съм я харесал. На последното състезание реших да участвам и на 200 м – за забавление. Преди това не съм стартирал на тази дисциплина. От времето ми на 400 м
разбрах, че мога да вляза на финал и на 200 м
И дядо ме подкрепи. Реших да участвам за кеф, да се разбягам. Когато станах първи в серията с под 23 сек., и разбрах, че влизам с второ време на финал – той беше след час, много се мотивирах. Бягах финала да подобря личното си постижение. И се случи.
– Какво ти предстои?
– Участвам на държавното първенство в по-горната възраст. Но не гледам медали, а да подобря личните си резултати, да се мотивирам още повече за догодина – в зала и на открито. Най-вероятно ще участвам и на турнира „Самарско знаме“, ако има и други турнири – също.
– На 400 м или на 200 м?
– Смятам и 200 м в бъдещите състезания задължително да я включвам – 200 м, 400 м, и щафети.
– А като завършиш училище – накъде?
– Искам да уча хуманна медицина.
Интересът към медицината е от баща ми вероятно
Той е преподавател по анатомия в ТрУ.
– Дядо ти е член на УС, майка ти също е в управата на СКЛА „Берое“. Има ли привилегии от това?
– Не мисля.
Фамилията Гургуриеви по-скоро задължава
Опитвам се да давам положителен пример на хората около мен, най-вече на тези, които пилеят времето си ненужно. Искам да запазя това име в спорта, защото никой друг от семейството – брат ми, братовчеди, вече не се занимават сериозно със спорт. Бих искал, и доколкото зависи от мен, следващото поколение, след мен, също да е свързано със спорта.
– Твои съотборници искат да отидат на европейски, световни и олимпиада. Ти имаш ли подобни амбиции?
– Момчетата от клуба
имат воля, тренират постоянно, вземам пример от тях
Трябва ми още време за усърдни тренировки, поне година-две. На първо време бих искал да бягам 400 м под 50 сек. на старша възраст. До края на сезона това ми е целта.
– Кой е твоят идол?
– Много харесвам
Юсейн Болт и европейския шампион на 200 и 400 м Павел Маслак
– Кой се радва най-много на успехите ти?
– Всички, най-вече дядо и баба. Винаги преди старта дядо ми казва да не се притеснявам, да бягам за личен резултат и …красиво. Бягам ли красиво, има и резултат!
НБП, Дима ТОНЕВА
