Мечтая чрез „КИТНА“ да възродя нашата самобитност, която достойно да окичи европейското и световно културно наследство, споделя Петя ИЛИЕВА
Петя Илиева е на 27 години – позитивно и усмихнато момиче, което не спира да твори, да се развива и мечтае – в България, където е коренът й. По професия е графичен дизайнер. Проектът „КИТНА“ е дипломната й работа в НБУ от 2013 г., на която вдъхва живот през 2014 г. В момента й предстои защита по втората й специалност „Графика и илюстрация“.
Споделя, че от малка обича да майстори. Лист хартия и ножица след минута в моите ръце се превръщаха в животни, къщички, мебели за къщичката или съкровищници, разказва Петя. В следващия момент бяха изрисувани и преобразени в малък свят, нова мини вселена, в която въображението ми не спираше да твори. Превръщах листата от дърветата в самолети или крила на феи, чиито телца правех от клечки и различни плодчета, които непрекъснато намирах. Може би, до голяма степен за това са ми помагали летните ваканции, които прекарвах при баба и дядо на село, в непосредствена близост до гората – най-големият склад за всякакви материали. Колкото израствах, толкова по-сложни ставаха нещата, които изработвах, и асортиментът от материали все по-разнообразен.
***
– Петя, как се насочихте към шевиците? Поддържате ли връзка със старозагореца Живко Желев, открил кода им?
– Интересът ми към българската народна шевица се зароди в деня, в който срещнах една баба, облечена с бяла риза с шевици по ръкавите и деколтето. Заговорих се с нея и разбрах, че винаги я носи, както се изрази: „Тя ме пази!“. Не беше изчерпателен отговор, но достатъчен, за да провокира любопитството ми към видимо пъстроцветната плетеница. За жалост се оказа, че досега е направено твърде малко за изучаването на тази сложна проява на българското народно творчество. В интернет пространството информацията е твърде недостатъчна. Насочих усилия към старите антикварни книги, които също се оказаха трудни за откриване. Все пак успях да разкрия малка част от структурата и дизайна на везбата. В хода на проучването ми, започнаха да изникват нови и нови въпроси за шевицата.
Знаем ли какво е значението на българската фолклорна шевица?Наясно ли сме с технологията, необходима за нейното изработване? Защо Българската везба, която се е развивала свободно в продължение на векове, чието умение се предавало от поколение на поколение, като плод на българския дух и българското художествено творчество, започва да изчезва? Това се оказа въпрос без отговор. Не че го няма отговорът, а просто никой не иска и да го чуе. Много от тези произведения на изкуството са се изгубили и продължават да се губят под влиянието на така нареченото ново време.
Живеем в епоха, която цени работата и ръчния труд, но по друг начин
Някогашната везба е заменена от фабрично изработени продукти, които излизат по-евтино и не отнемат много време, за да се изработят. Така изчезва не само шевицата, но и народната носия. Неоценени от народната маса, която ги смята за нещо извън модерното. Изключение правят само някои любители на народното изкуство, съумели да запазят малка частица от огромния, все още недостатъчно изследван свят на българската шевица.
В търсенето на тайните на българската шевица попаднах на статии за проф. Живко Желев и откритата от него технология, която е защитена с пет патента и три търговски марки. Иновацията е носител на 17 златни медала на специализирани изложения в цял свят и дава възможност да се закодира неразгадаемо всякаква информация. Неслучайно проф. Желев винаги е облечен в бяла риза, върху която са извезани донеслите му световна известност български шевици. Щастлива съм, че миналата година имах възможността да се запозная с него и лично да му подаря едно от изделията на „КИТНА“. Както очаквах,
той се оказа личност, чиято харизма и енергия се усещат отдалеч
Виждаме се винаги, когато има възможност за това, обменяме знания и безценен опит в неусетно изминаващо време, гарнирано с неговата преливаща от енергия и познания същност.
– А идвала ли сте в Стара Загора, впечатленията Ви?
– Няколко пъти! За мен тя е много китен град! Имам добри приятели там и когато ме поканят и имам възможност, им ходя на гости. Разхождаме се около езерото „Загорка“, в прекрасния парк „Аязмото“, в зоологическата градина.
Хората, които познавам, са мили, възпитани, добри и с прекрасно чувство за хумор, много отзивчиви.
Много ми харесва самардала, комбинирана със сол. Прекрасна комбинация, с която се зареждам всеки път.
– През годините, в които сте отдадена на това изкуство, какво ви донесе то?
– Работата по „КИТНА“ ми носи развитие. Стартът на проекта ме завари като графичен дизайнер на две работни места – в офис и дистанционно от вкъщи. Налагаше се дълго да стоя пред монитора без възможности за каквото и да е разнообразие. В този период се роди „КИТНА“, може би
повлияна от подсъзнателно ми желание да творя
да създавам нещо с ръцете си. Не мисля, че ще ми стигнат страниците, за да опиша положителната посока и въздействие, което ми донесе и продължава да ми носи „КИТНА“ и изработката на нейните бижута. Първото и най-важно е, че работя с ръцете си. Времето, в което изработвам бижутата, е моето време за медитация. Това са минути, часове на откъсване от ежедневните задачи, наслада на настоящия момент. Носи ми много познания за везбеното изкуство и скритата в шевиците символика. Носи ми важни познанства и среща със значими, успели и добри хора… Дали везбеното изкуство ме е променило? Да, определено. Станах по-търпелива, по-енергична, креативна, спокойна и щастлива.
Започнах да сънувам понякога шевици, много сложни плетки и орнаменти, които не съм виждала по запазените до днес носии и антикварни книги. Бързам сутрин, след като стана, да ги скицирам, но все още не успявам да възпроизведа всеки отделен бод.
– Какви хора са почитателите Ви?
– Клиентите и почитателите на „КИТНА“ са разнообразни, без ограничения във възраст, пол и религия, българи и чужденци. Възрастни хора, чиито спомени се възвръщат, млади, които не са се докосвали до ръчната бродерия и българската везба, но са пленени от нейната магия. Хора, които ценят фината изработка, труда и времето, вложени в направата на всяко едно от уникалните бижута. Хора, които търсят ключ към по-доброто, който винаги да им бъде под ръка и при необходимост да ги закриля. Хора, които имат око да разпознават златното сечение, вплетено в българската шевица и деликатно представено във всяко едно от бижутата на „КИТНА“.
– Най-новото приложение?
– В момента най-новото приложение на българската шевица е в
новата серия на „КИТНА“ – аксесоари за яка
Това е уникално нов аксесоар, който отново е по моя идея. До този момент никъде другаде не е изработван такъв вид украшение към дрехата. Другите нови украшения, които започнах официално да представям отскоро, са насочени към мъжката аудитория – стилни мъжки папийонки и ръкавели.
Стремя се да влагам шевиците в малки елементи, в бижута, аксесоари, които човек да може да носи винаги със себе си, по всяко време, а те да прехвърлят върху своя притежател цялата положителна енергия, цялата пъстроцветна гама лечебна сила и защита, която носят шевиците.
– Къде другаде, освен у нас, са харесвани и носени вашите бижута, детайли и др.?
– Много чужденци се удивляват на бижутата ми, на „КИТНА“. Някои като руснаци, украинци, хора от Норвегия, Швеция и включително от Мексико, в чието народно облекло е застъпена бродерията и везбата, веднага разпознават елементите и се възхищават на идеята да се вплетат в толкова малък размер и да се пренесат в съвременния свят.
Най-любима ми е първата шевица, с която изработих първите си обички.
Вдъхнови ме шевица от Софийския регион, която е изградена на основата на символа Елбетица
Бижутата с тази шевица и към момента са едни от най-често поръчваните. Изпращала съм бижута до всеки континент. В момента имам покани за участие в различни проекти свързани с европредседателството ни.
Първоначалната реакция у народите и държавите, където не е застъпена или липсва бродерия в народното облекло, е на възхищение от фината изработка, търпението и ръчния труд, вложен в бижутата. Все повече хора, които виждат продуктите на „КИТНА“, активират у себе си нови рецептори за откриване на положителната енергия, с която те са заредени. Обяснявам откъде са вдъхновени символите, показвам им снимки на наши типични носии, разказвайки им за произхода на орнаментите и българските названия, свързани с нашето наследство.
– Какво Ви вдъхновява? Къде и как се „зареждате“?
– Черпя вдъхновение от природата, от етнографските музеи из цяла България, от старите книги, с които успях да се сдобия, и както споделих – от сънищата.
Ръководя се основно от това, какво аз самата бих носила и какво би носил всеки модерен съвременен човек, който иска да подчертае своята автентичност и произход, запазвайки собствения си модерен стил.
– За какво мечтае Петя?
– Мечтая
чрез „КИТНА“ да възродя част от нашата българска самобитност
която достойно да окичи европейското и световно културно наследство. Също така ми се иска всички българи в България и пръснатите по света да знаят и ценят своя корен, който както и българската везба тръгва оттук, от земята в която за първи път е покълнало и нашето Българско и Китно семе.
НБП, Дима ТОНЕВА