SABOR е практичен продукт в ежедневието, но си остава изкуство
Родена съм в София през 1986 година. Априлско дете съм. Баща ми беше фотограф и режисьор, а майка ми е поетеса и актриса. Има над 750 спектакъла по нейни книги, съвместно с едни от най-именитите музиканти, певци и ансамбли за народна музика, сред които Вълкана Стоянова, Валя Балканска, Янка Рупкина, Теодосий Спасов, ансамбъл „Пирин“, „Филип Кутев“, „Мистерия на българските гласове“ и още, и още… Вече 55 години е на сцена! През 2022 г. празнува своя 70-и юбилей. Израснала съм в артистично семейство, голямо и сплотено. Имам двама братя и една сестра.
По образование съм художник. Завърших „Живопис“ и „Керамика“ в Профилирана гимназия за изобразителни изкуства „Проф. Николай Райнов“ в София през 2004 година. След това не продължих да уча в университет. Работя от много малка.
Първата ми предприемаческа дейност бе още на 7-годишна възраст, когато с майка ми създадохме детската книга „Приказка за Добротата“
Вече минаха почти 30 години от първото издание, което бе направено от едно малко издателство през 1996-а. След това моето семейство финансира самостоятелно през годините още 7 издания. През 1993 г., когато създадохме книгата, отпечатахме и 6 вида пощенски картички, които продавах на площад „Славейков“. Още от дете мои продукти намират реализация на пазара.
В гимназията започнах да работя и друго – в ресторантьорския бизнес. Когато завърших, продължих като минах през цялата йерархия в този сектор – сервитьор, барман, управител на екип. По-късно инвестирах в собствено заведение – с моя мъж отворихме малък бар, когато бяхме 25-годишни. След това забременях, продадохме бара и напуснахме този бранш.
Имам талант и вярвам, че всеки човек се ражда с някаква дарба. Благодарна съм, че в детските си години бях подкрепена от моите родители и изкуството се превърна в път, който поех с вяра в успеха. Имах щастието да раста в семейство, което не изповядва всепознатото мнение, че музикант къща не храни.
Бях мотивирана от родителите си да търся начини чрез таланта си да създавам продукти
През всички тези години реализирам собствени творчески проекти. Имам над 30 живописни изложби, илюстрирани книги, съвместни проекти с моята майка. Илюстрирам и други автори, правя интериорни пана и мозайки, реставрирам мебели. Активен човек съм, който винаги прави нещо, воден от желанията си. Например, когато в XI клас започнах да работя като сервитьорка, причината бе, че исках някой ден да имам собствено заведение. Така и се случи!
Когато останах вкъщи по майчинство, неминуемо задълбах в спомени от детството си. Моят дядо по бащина линия беше 32 години главен технолог на известния завод „Витоша“ в София. Той шиеше мъжки костюми по времето на социализма за повечето наши дипломати, политици, както и за масовия пазар. Аз съм отраснала с него. Дядо ми почина доста рано. Добре си спомнях шевната му машина. Започнах да я търся при роднини, защото исках да я взема при себе си. Бях водена от мисълта да създам
продукт, който да бъде практичен и използваем в ежедневието ни, но да си остава изкуство, и така се роди идеята за SABOR
Реших, че искам да се науча да проектирам дрехи. Исках да изразя себе си, чрез нов за мен материал – текстилните тъкани. Започнах да градя концепция. След всички години, прекарани пред и зад сцената с народните музиканти и танцьори, покрай творческия път на майка ми, и Любовта, с която тя ме възпитаваше да почитам българското, по съвсем естествен път, стигнах до идеята да посветя първата си колекция на Родината. Нарекох я „Корени“.
Потърсих шевната машина, намерих я. Нищо случайно няма, оказа се, че е при наша близка. Беше я пазила 15 години с усещането, че някое от децата или внуците на дядо Герго ще я потърси. А тя самата е отдадена на везбарския занаят. Когато се срещнахме, й показах папката със скици, които бях рисувала. Бях решила, че ще създавам дрехи с шевици, с които да прославя България по света. Споделих идеите и намеренията си с пазителката на дядовата машина и така тя стана първият човек, който се присъедини към проекта.
Тази любов към България, с която съм закърмена, е силата, с която продължавам мисията на майка си
– да бъде будител, да бди над българското самосъзнание. Чрез SABOR искам да запазя и занаятите ни живи. Всички наши шевици са ръчно извезани. Дантелите са плетени на една кука. Замислила съм да добавям елементи и от други занаяти, като тъкачество, калоферска дантела, фъкана вълна и др.
SABOR се роди в стремежа ми да творя, да изразявам себе си по нов начин. Първите скици се появиха през 2017-2018 година. Започнах да купувам платове и материали, в малки количества. Намерих шивачка, с която да разработваме кройките по моите скици. Аз подбирам материите и цветовете. Шевиците избирам според вътрешният си усет за красиво. И някак магично „случайно“ те пасват идеално на нови места по дрехите, различни от местата, на които са били везани преди 100 и 200 години в носиите.
Нашите дрехи се случват бавно, не правим бърза мода, бълвайки стотици бройки. Всичко се сглобява продължително време, мисли се повече. Такъв е творческият процес, в чийто край се получава нещо истински красиво и различно.
Дрехите са прочит на народната носия в елегантен и съвременен бизнес стил
Те са за дами, които олицетворяват силата на българската жена и способността й да балансира между семейството и личностния си растеж.
Определението „висша мода“ се използва за дреха, в която има голямо количеството ръчна изработка. При нас всяка дреха се прави ръчно и както казах – за различно време. Понякога в творческия процес се случва така, че нещо, за да бъде направено, трябва да престои, да отлежи и въпреки че изглежда готово, понякога го разглобявам и преформям, докато накрая се получи нещо съвсем друго. Всяка дреха си взема нейното време, толкова колкото е нужно, за да бъде заредена с енергията, която искаме да излъчва тя след това. Вярвам, че за да пребъде във времето едно изделие, трябва да се инвестира в него нужното време за създаване.
Ние, българите украсяваме дрехите си с шевици от хиляди години и вярваме, че шевицата предпазва от зли сили, дарява със здраве и дълголетие… Защо?
Докато бъде везана, шевицата поема от енергията на майсторката везбарка
Тя нарича на глас за здраве, за благоденствие и благополучие. Има шевици, които стават от раз и се случват от първия път. Но има такива, които отнемат много повече време, защото все нещо се обърква и конците се оплитат. По този начин майсторът може да разбере какъв е характерът на човека, за който нарича и шие.
Изготви: Радослава РАШЕВА
Цялата история на Сълзица Борисова очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.
