Фокусирам се към балетисти и балерини от много висока класа, казва Силвия ТОМОВА, директор на балетната трупа на Старозагорската опера
Силвия ТОМОВА е почти от година директор на балетната трупа на Старозагорската опера, заедно с това и репетитор, хореограф. Завършила е Санктпетербургската балетна академия „Ваганова“, след което с конкурс е приета в Софийската опера и балет като прима балерина. Тя е артист с богата балетна биография, включително и многобройни турнета с пътувания в Европа, Азия, Америка. Работила е в Италия. Била е директор на балета в София, Пловдив, Русе.
Със Силвия ТОМОВА разговаря Донка ЙОТОВА.
– Г-жо Томова, как се чувствате В Стара Загора, в колектива на Старозагорската опера?
– Чувствам се отлично, даже бих казала превъзходно. В началото за по-малко от три месеца успяхме да сформираме доста прилична трупа, с която можах да направя „Ромео и Жулиета“ и „Полет към светлината“. Междувременно допълнихме трупата и на 23 и 27 май излезе премиерата на „Лебедово езеро“ в пълен формат, в 4 действия, което е едно наистина невероятно постижение. Обикновено на подобна трупа й трябват поне две години, за да се сформира и представи спектакъл с такъв мащаб. А ние само за няколко месеца успяхме да привлечем артисти както от България, така и от чужбина. Трупата е международна с много силно присъствие на артисти от Гърция, Италия, Франция, Албания, Япония, Тайван, Корея и
продължаваме нашето търсене
Но, разбира се, вече се фокусирам към балетисти и балерини, които са от много висока класа да са членове на нашата трупа. Моята визия е, че хората от балетната компания трябва да се изявяват в премиерски и солистични роли, както и в корде балета. Както се случи с Анелия Димитрова, която се претвори в образа на Одета-Одилия за един относително кратък срок. Това е достойно за възхищение. Слава Богу, годините, школата и опитът изградиха в мен много силна интуиция за възможностите на артистите. И това помага на всички заедно да вървим напред. Така също ще каним и артисти отвън. Ето сега, на 24 октомври, в спектакъла на „Лебедово езеро“ ще участват Марта Петкова и Емил Йорданов – премиер солисти на Софийска опера и балет. Те са много големи танцьори, звезди. Марта вече е с една голяма силна международна заявка. На 5 декември т. г. в програмата на Фестивала на оперното и балетното изкуство в спектакъла „Лебедово езеро“ ще
участват солисти от световноизвестния Мариински театър, Санкт Петербург
Русия – Татяна Ткаченко и Иван Оскорбин.
– Кои са новите заглавия, които да очаква публиката?
– За Нова година ще поставя „Снежанка и седемте джуджета“ с участието на „Маргаритките“ по моя хореография. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите са на Първолета Иванова-Летиция.
С италиански екип ще направим „Вълшебното дюкянче“ от Респиги.
Г-жа Алба Бонанди ще бъде хореограф. Една изключителна дама, която е била прима балерина в трупата на Театър Сан-Карло, Неапол и една от първите, която прави този балет в Италия. Сега ще го пренесем при нас. Художник е Салваторе Русо.
След това вървим към „Нестинарка“, тъй като догодина ще бъде чествана 90-годишнината на българския балет и ще се отбележи 100-годишнината на Марин Големинов. Дълго държах тази идея в себе си да възстановя спектакъла на Маргарита Арнаудова. Аз и нейната дъщеря ще я осъвременим и ще я направим такава, каквато трябва да бъде през 21-и век. Това е едно изключително произведение. Аз съм имала удоволствието да танцувам този спектакъл под диригентската палка на Марин Големинов. Мисля, че ще бъде достойно представяне на честването.
Все по-често трябва да се обръщаме към българските произведения
– Любопитно е как хората в този международен колектив се разбират помежду си? Какво ги задържа тук?
– Събирайки всички, заедно с тези, които очакваме да си дойдат, мисля, че ще „закръглим“ трупата на 40 души, за да може да функционира една хубава балетна компания, която да си позволи да представи големи класически образци. Ще се стремим към световните стандарти, за да можем да уголемим репертоара със спектакли като „Дон Кихот“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, „Жизел“ и др. Или всичко онова, което трябва да присъства в репертоара на една трупа от такъв ранг.
Колкото до артистите, те се чувстват много добре. Всеки един от тях, който пристига в Стара Загора, остава. Доволни са, че работят във високо професионална балетна трупа, че
Стара Загора е уникално място, където може да се живее много добре
Очакват всеки спектакъл, всяка премиера с вълнение. И не финансовото възнаграждение е важно, а кадровата и репертоарна политика на ръководството.
Всички тези артист-балетисти имат родители, приятели, братя, сестри – те идват тук, за да ги гледат, връщат се и разказват колко красив и спокоен е градът и колко професионална е трупата. Артистите контактуват и с други колеги по света, разказват им с вълнение, публикуват снимки, впечатления и това е една много голяма реклама както за Старозагорската опера, така и за нас като трупа.
И кметът, и общината, и гражданството и медиите помагат да се случи всичко това! Благодаря им!
НБП
