Село Стрелец е разположено в Горнотракийската низина, в Старозагорското поле на 20-ина километра от Стара Загора. Възниква по време на турското робство в края на 17-ти век с името Талъшманли, което означава „питам, допитвам се“. Първоначално то е разположено в местността Царски път. Поради турските набези и тормоз, българското население, което се състои от 7 рода, се мести по на изток в местността Вехти дворове. Тежкият живот и мизерия довеждат до епидемия от туберколоза и жълтеница. Настъпва голяма смъртност сред деца и възрастни. Жителите на селото са в безизходица и отново напускат своите домове, като се преместват в местността Юртища. С годините селото се разраства на юг. Наименованието Стрелец получава след 9 септември 1944 г. Смята се, че
името идва от стрелите (бутурници), които местните хора изкусно хвърляли на Сирни Заговезни
Селото е най-многолюдно през 1964-1965 г. – 840 души. Днес жителите на Стрелец са около 250, от които 130 с постоянен адрес. Сред тях най-възрастният е 96-годишната баба Кера, казва кметът Димитър Димитров.
В землището на Стрелец няма пустеещи земи. Обработваемата земеделска земя е 9500 дка, засята е предимно със зърнени култури. Селото има 500 дка гори и 1500 дка мери и пасища. Интересен е фактът, че в Стрелец се развива доста бизнес. Тук има свинеферма за свине майки и възпроизводство, както и ферма за отглеждане на племенни стада на птици и люпилня, както и птицеферма с „щастливи“ кокошки-носачки. Има още няколко говедовъдни обекта, хубава фамилна кравеферма, отглеждат се също и кози.
Всички говедовъдни обекти разполагат със собствени млечни пунктове, а качеството на млякото е отлично
споделя Димитров.
Занимавам се със земеделие от 2009 г., наследих бизнеса от баща си, който е роден тук, разказва председателят на кооперацията в Стрелец д-р Камен Диков. Бизнесът ми е насочен основно в растениевъдството – пшеница, рапица, слънчоглед, малко люцерна, а от тази година и с оранжерия за домати, краставици и пипер, казва д-р Диков, който е ветеринарен лекар по професия. Той е човекът, който ми помага по всякакъв начин, допълва кметът. Също така
земеделецът предлага техника и услуги, които с охота предоставя за нуждите на кметството
Правя го, защото чувствам, че е редно. Освен това, работим добре с Община Стара Загора, категоричен е арендаторът.
Селото е добро и за пчеларство. Семейството на кмета например, има два големи пчелина с общо над 200 пчелни семейства. С тях предимно се занимава моят син, разказва Димитър Димитров. Като дългогодишен пътен полицай, той не пропуска да отбележи безопасността на движение в Стрелец, посочвайки проблемните участъци. Пътят до разклона за Стрелец е оправен, очакваме ремонтните дейности да продължат и до тук. Важно е за бизнеса, всеки ден минават камиони с работници.
- dav
Кметът на Стрелец има и друго хоби освен пчеларството –
в дома си е направил истински зоопарк
Отглежда пауни, колекционерски фазани – червено-златен, жълтозлатен и диамантен, гълъби-летци, зайци и др.
В селото има действащо читалище „Христо Ботев“. Основано е през 1926 год. от тогавашния учител Мильо Радев. Донесъл искрата на културно-просветна дейност от родния си град Казанлък, със своя ентусиазъм той увлича в това дело и местните активисти.
Читалището притежава собствена земя, 50 дка, която се обработва и носи доходи. В момента
книгохранилището наброява над 4000 тома
а най-редовните читатели са озеленителят Енчо Пеев и съпругата му Сийка. Четат и децата през лятото. Почти всички книги са дарени. Години наред ентусиасти разнообразяват живота на хората в селото, запазват и пресъздават народните обичаи – Коледуване, Лазаруване и др. Сформираният самодеен състав за народни песни и обичаи има изяви в общински и окръжен мащаб. Традиционният празник на селото (сбор) е на 6 септември. Това е Ден на признателност към всички наши съселяни дали живота си за свободата и независимостта на Република България. Полагат се цветя и венци на паметната плоча с имената на убитите през войните. Прави се курбан, жива музика свири на площада, вият се хора, обяснява кметът.
В Стрелец живееше грък – Янис, женен за българка, но, за съжаление, неотдавна почина, разказва Димитър Димитров. Преди време на гости в дома му е идвал професор от Гърция. Академикът бил категоричен, че
мястото е магнетично и дълбоко енергийно, но в селото няма черква
Въпреки липсата на православен храм, местните са си отредили място в сградата на читалището, което са превърнали в параклис. Стараем се да пазим вярата, казва с позитивност кметът.
НБП, Диляна ДИМИТРОВА





































































