съветва влиятелният политолог Евгени СПИРОВ в интервю за бъдещето на „Бедечка“
– Г-н Спиров, според Вас, политизира ли се референдумът по казуса „Бедечка?
– За съжаление, като всичко в България, този локален и създаден назад във времето конфликт, също се политизира. Но в случая е важно, че когато става въпрос
за такъв казус, има нужда най-вече от качествена експертиза
Има нужда от задълбочен анализ, от ретроспективен преглед на ситуациите назад и накрая неминуемо у нас има… силно политизаране на процеса. Но подобни случаи, ако трябва да бъдем точни, е правилно да се разглеждат в контекста на политики, а не на политизиране или на политиканстване.
Така че, за съжаление – ДА, казусът Бедечка се политизира.
– Актуални икономически интереси или стари бизнес съперничества от прехода стоят зад двете групи, участващи най-активно в дебата по казуса?
– Трудно е да се каже кое повече от двете, но със сигурност има икономически интереси. И те на първо място касаят наследниците на имоти. Това е факт, защото за тях ще бъде добър приход възможността да се задвижи строителството в техните парцели. Това е валидно и за закупилите земя от собствениците инвеститори в района.
Смятам, че от другата страна стоят, не толкова хората, които коментират активно и във фейсбук, и в другите медии. По-скоро бих ги определил като хората, които смятат и искат градът им да бъде добре планиран, правилно да сe развива и да бъде достатъчно зелен, като мен. И на хора, които гледат временната и бърза печалба. Не смятам, че е изключително справедливо наследниците на някогашни собственици на бахчи и на земеделски имоти отпреди 80-100 години в момента да продават регулирани имоти. От друга страна, разбира се, трябва да се спази законодателната основа на демокрацията като цяло, че частната собственост е неприкосновена. Затова тук е
изключително важно да се обърне внимание на ролята на държавата
на Общината, както и на ролята на стратегическото държавническо мислене. В тях, според мен, е заложен реалният потенциал за решаване на казуса след референдума. Като се прави нещо, то да бъде дългосрочно, планирано и добре анализирано. Тук е моментът да спомена, че казусът „Бедечка“ можеше да бъде решен отдавна – преди 15-20 години. Още тогава, според мен, без да имам експертизата на професионалист в ЗУТ и в правото, е било възможно тази територия да бъде обявена за парк. И естествено още тогава наследниците да бъдат обезщетени по надлежния законов ред. А не сега да изправяме кмета Живко Тодоров пред наследено от прехода предизвикателство.
– Защо в крайна сметка закипя „Бедечка“?
– Ясно е – има икономически интереси. Но не само това. От другата страна – срещу наследниците, стоят хората, които смятат и искат градът да не се презастроява, в това число и т.нар. зелени. Към тях аз лично като гражданин имам много строги забележки. Защото има проблеми и процеси в нашето общество като цялост и в Стара Загора в частност, които касаят екологията – обезлесяването, изсичането на горите и ред други неща, които те или
не искат, или нямат интерес, или нямат кураж да заемат позиция
Така че бих ги помолил, ако искат да са наистина зелени, да са зелени докрай, както трябва да бъдат. Сещам се за „Грийнпийс“, който ходят и скачат по кораби с риск за живота си… Не съм видял нашите зелени да рискуват живота си за каузата си.
Най-много да получат някое навяхване, ако не са загрели преди поредното подскачане…
Горещо им препоръчвам да обърнат внимание на собственото си поведение.
Тук е моментът да се върна към това, че има икономически интереси. Въпросът е доколко те са оправдани и доколко са интереси. Дали вече нямаме прекомерна застройка в нашия град, дали нямаме прекалено много квадратни метри, които са на пазара и се продават? И дали беше нужно да изсичаме едни не лоши дървета в нещо, оформено като парк, дори и да няма такъв статут, за да построим поредните не толкова красиви и не толкова естетично издържани нови сгради, които да чакат поредните си купувачи. Аз лично съм скептик за бъдещето на имотния пазар в Стара Загора, ако той следва подобно мислене.
– Каква роля в дебата изиграха независимите агенти на гражданското общество?
– Изключително интересна и трудна за коментиране тема. Не мога да кажа дали има независими агенти. Защото, притеснявам се, че нямаме още узряло и пълноценно гражданско общество. Затова предпочитам да тръгна от една друга теза. Възможността хората масово да изразяват мнението си през фейсбук и другите социални мрежи е нещо прекрасно. Но винаги съм казвал, че демокрацията преди всичко е отговорност и задължение и едва след това – права. Имам неприятното усещане, че през последните години нещата са обърнати. Хората смятат, че имат повече права без да имат задължения. Препоръчвам вглеждането в принципите и същността на античната демокрация. Там ясно е посочено, че първо имаш сериозни задължения и отговорности, като член на това общество, и после идват и правата съответно.
Отговорността да изразяваш свободно мнението си, е много важна и сериозна, и не трябва да се подценява. И пак ще се върна към казаното по-рано – тук е необходима повече експертиза, отколкото празнословие. Тежестта на едно мнение се определя от смислените аргументи в съдържанието, а не от лайковете под него.
– Оценката Ви за качеството на медийната кампания на двете страни?
– От една изключително взискателна гледна точка,
анализирайки медийната кампания, тя изпъква с разочарования
Не мога да съдя нито едната, нито другата страна. Възпитанието, интелектът, класата на изказвания, смятам, че в медиите и в обществения информационен процес, трябва да се спазват.
За съжаление, често виждаме хигиена нулева в тези отношения
Но най-вероятно ще го отдам на това, че обществото, не само нашето, но и в света, като цяло тръгва назад. Казвам го с огромно съжаление… Може би Зукърбърг вече трябва да инсталира виртуални тоалетни във фейсбук :).
– В края на кампанията сякаш се огънаха редиците на защитниците на „Бедечка“ и повлия ли на това случаят с кметицата на „Младост“?
– Синдромът „Иванчева“ се характеризира на първо място с липса на компетентност. Да, човек, който застана и защити една гражданска позиция и беше припозната от своите съкварталци като потенциален защитник на читавите каузи – това е факт. Но също е факт, че тя не се справи с административната тежест, с която беше натоварена. Поради некомпетентност. Нямаше и как да се справи.
В „Младост“ си пролича и разликата между реалния и виртуалния авторитет
Това е проблем на цялото ни общество и ще продължи да бъде, докато не узреем и не го осъзнаем. Не виждам скоро да се случи.
Сега конкретно на първата част от въпроса. Не бих сложил под един знаменател всички защитници на „Бедечка“. Част от тях имат свои собствени интереси, визирайки т. нар. зелени, които понякога не са достатъчно загрижени за конкретните екологични каузи, които защитават… Като цяло е много вероятно на местните избори
след 2 години да видим защитниците, пръснати в четири-пет различни листи
Затова бих им препоръчал още в деня след референдума да направят крачка назад и да помислят за пътя напред.
– Като казахте различни листи, ВМРО ви е стара тръпка…
– Сигурно ме провокирате да говоря за нашия съгражданин Първан Симеонов.
Като млад и интелигентен, добре развиващ се старозагорец
той зае коректна и гражданска позиция. Това не винаги е характерно за него като политически анализатор. Но явно е преценил, че гражданската му позиция е важна и тя трябва да бъде адмирирана и уважавана и от приятелите, и от противниците. Ще отбележа и впечатляващия публичен рестарт на Кристиян Петков. Мисля, че и двамата, макар и от различни позиции, положиха съществени усилия за подобряване на качеството на дебата.
– Как оценявате позициите на кмета и на Общинския съвет?
– Слава Богу, три са нещата, които виждам. Първо нашият кмет Живко Тодоров като гражданин застава зад каузата на зеления град. Това е много добре. Второ, общинските съветници направиха една голяма демократична стъпка с инициирането на референдума. Глас народен – глас Божи. Стискам палци на Живко Тодоров, защото той е в позиция, в която, ако референдумът – дай Боже, излезе с валидност, неговата задача и тежест в решението на казуса ще е голяма. Кметът ще трябва да взема сериозни решения и в морален, и в административен, и най-вече във финансов план.
– Според Вас, какво трябва да бъде балансираното решение на казуса „Бедечка“ след референдума?
– Това решение трябваше да се търси назад. Сещам се за приказката, че вторият акъл на българина е бил много добър. Не трябва все да стигаме до него. Както вече казах, този казус отдавна трябваше да бъде решен. И при едно мъдро държавническо поведение, това щеше да е факт.
Ако референдумът има валидност, веднага ще трябва да се търсят юридически и финансови механизми, за да се обезщетят тези хора. Ако няма – тези механизми, в това число и на ниво правителство и парламент, трябва да се търсят още по-бързо.
Преди градът да е потънал в „Бедечка“
При всички случаи общността на Стара Загора трябва да подкрепи кмета и съвета, защото градът има и други важни проблеми за решаване. Здравословно би било двете страни в референдума да излязат от терена след мача
и да не се опитват с кал да заличат резултата
Пожелавам на всички страни в този конфликт и на всички наши съграждани да сме мъдри, да анализираме и тогава да взимаме решения, които да бъдат с перспектива, с тежест и стойност. Нашите деца трябва да бъдат доволни от нашия град и от нашата държава. Бог да пази България!
НБП
