Станимира СТАВРЕВА е родена в Гълъбово, учила е в родния си град, в СУ „Максим Горки“ в Стара Загора, Английска гимназия-Пловдив и в Стоматологичен факултет в София, който завършва през 2007 г. Почти веднага след това е приета в специалността „Клинична психология“ в Софийския университет. Подобно на мнозина медици заминава за Англия, намира си работа чрез конкурс и се установява в Уостър. Завършва магистърска програма по естетична и възстановителна стоматология в Манчестър, а после и следдипломна квалификация „Ендодонтия“. Към естетичната стоматология добавя и курсове за подобряване на лицевата естетика чрез различни инжекционни методи.
Щастливо омъжена от 2014 г. за англичанин, синът им навърши 1 година на 18 януари.
Финалистка на конкурса „Мисис Великобритания“, който ще се проведе на 22 март.
– Стаси, как се стигна до участието Ви в „Мисис Великобритания”?
– През 2016 г. бях финалист в местно състезание – „Невероятните жени на Уорчестър“ (Worcestershire Wonderful Women). Активен член съм на местната дентална комисия и
помагам за различни благотворителни институции
Спонтанно бях номинирана пред журито на конкурса „Мисис Галакси Великобритания“, дори голяма компания за естетични материали в Англия реши да ми бъде спонсор.
Горда съм, че ще представя града, в който живея, работя и градя семейство, както и моята България.
– Казват, че сте местната любимка в Уостър. Лесно ли се печели любовта на хората, и то от чужденец?
– Това признание е постижение, което за мен е мило и много ме радва. Не бих казала, че беше лесно в начало. Пациентите и хората, които ме познават, се отнасят към мен с изключително внимание и уважение. Тяхното отношение ме кара често да забравям, че съм чужденка. Но не беше така в началото, когато всички ме гледаха под микроскоп, правеха физиономии, ако отвреме навреме ме издаде акцента. За моя радост, новите ми съграждани бързо осъзнаха, че съм тук само, за да им помогна и го оцениха.
– Разкажете за успехите си в професията, за трудностите на една млада българка в Англия…
– Трудностите започнаха в първия ден – не познавах никого, не знаех къде ще живея, с всичко трябваше да се справям сама. Но имах цел и я следвах – да събера пари за повишаване на образованието си. Работих и успях. В началото повечето колеги ме гледаха подозрително, но бързо ме опознаха. Грижите за всеки от пациентите ми ги накара да си променят коренно мнението и да ме приемат като една от тях.
В момента ме „хващате“ да сменям първата си месторабота. Получих четири предложения от различни места. Избрах работодател, който в бъдеще
ми предоставя редица възможности, дори да стана съсобственик
Това ме мотивира. Много от пациентите ми искат да ме последват и на новата ми практика, което радва и мен, и собствениците й.
За мен всяка победа – малка или голяма, е изстрадана. Най-голяма, извън семейството, бе, че при завършването ме наградиха със специална снимка. Това е голяма чест за мен. Но победа за мен е и успешното завършване на… курс за инструктор по зумба.
Гордея се и се радвам много, че на медения ни месец в Малайзия, през 2013/2014 г. местен художник ми нарисува портрет. Каза, че съм първият българин, посетил остров Гая.
Ценни победи са двойното ми гражданство, и, разбира се – раждането на синът ни!
– Намирате време и за благотворителност. Защо? Как успявате?
– Винаги съм искала да помагам. В България помагах на чуждестранни семейства да осиновят деца с превод на документация, била съм доброволец в клиника в Израел. През първата ми година в Англия се включих в благотворителен маратон, като тренирах усърдно за това. Всяка година подкрепям различни фондации. Познавам все повече хора и успявам да правя все по-големи кампании – започнах от събирането на 40 паунда за благотворителност и допреди няколко месеца събрах 1000 за кауза.
Върнах се на работа, когато синът ми бе на 6 месеца. Започнах да работя по 3 дни и половина през седмицата. Исках и него да науча още от бебе, станах доброволец към местна фондация, която помага със съвети за бъдещи майки. С приятелка организираме веднъж месечно среща, на която съветваме по теми като кърмене, слингове, подходящи за даденото бебе и майка. Ако някой иска да наеме слинг за месец може да направи това срещу 10 паунда, които отиват към фондацията за организиране на курсове за бременни и нови родители.
Радва ме фактът, че
съпругът ми ме подкрепя във всяко начинание
а и домакинските задачи са разделени между двама ни.
– Омъжена сте за англичанин. Намирате ли разлика в отношението на мъжете към жените в България и в Англия?
– Личният ми опит говори, че всичко опира до човека, а не от коя държава е. Има и добри, и лоши навсякъде. Искам синът ми да знае поне два езика: български и английски. Съпругът ми постоянно повтаря, че е половин българин, затова и фамилията му е Ставрев-Коли. Планирали сме редовно да го водим до България, да му обясняваме за българските традиции. Много тачим Бъдни вечер, съпругът ми обожава този ден.
Любовта в семейството, помощта към ближния, уважение към околните и вечен стремеж към усъвършенстване са сред ценностите, които ценим най-много.
– Какво Ви харесва най-много в Англия?
– Че има закони и те се спазват. Хората са любезни, усмихват се и са учтиви. Думите Please и Thank you се употребяват навсякъде, когато децата започват да говорят, са сред първите, които научват.
– Финалите на конкурса са на 22 март. Какво е за Вас участието?
– Участието е ден, който съм сигурна, че ще е изпълнен с много положителни емоции. Никога не съм си представяла, че ще участвам в подобен конкурс. На 21 след обяд и на 22 сутринта имаме репетиция – ще се науча на походка за такива събития 🙂 и други полезни съвети в индустрията на красотата. За мен това е ново знание – коренно различно от професията ми.
– Любимите Ви занимания?
– След раждането ми остава по-малко време за спорт, но правя всичко възможно да намирам. Преди четири години започнах да играя голф, страхотно е. Обичам да се връщам към пианото ми, да пътувам, да уча нови неща. Искам да посетя още много държави, да науча за нови култури, да притежавам собствена клиника и да се опитам да създам благотворителна фондация, с чиято дейност да помагаме на нуждаещи се в България.
НБП, Дима ТОНЕВА
