Обновяване на старите индустриални зони, велоалеи и втора връзка към АМ „Тракия“ край Еленино предлага бизнесът на общинската администрация
– Г-н Шоселов, преди дни се преведе координационна среща с регионалния бизнес за подготовка на териториалния план за справедлив преход във връзка със Зелената сделка. Какви бяха основните теми, които бяха коментирани на нея?
– Идеята за тази среща беше продиктувана от това, че КРИБ-Стара Загора, Клубът на работодателя, областната управа настояваме да започнат разговори във връзка с предстоящата трансформация на икономиката на региона в контекста на Зелената сделка. Знаете, че общо около 31 региона в 11 държави- членки на ЕС също за изправени пред това предизвикателство, като при 18 от регионите то е свързано с въглищната енергетика и три от тях са в България. За всички са заделени финансови ресурси от бюджета на ЕС, но
тези средства няма да бъдат получени без да се положат необходимите усилия
Ние трябва да подготвим много добри програми, с които да кандидатстваме, и едва тогава ще получим финансирането, предвидено за нашия регион. Във връзка с това има идея за създаване на Институт за устойчиво развитие в Тракийския университет, в който да бъде подготвен териториален план за т.нар. справедлив преход. Там ще работят учени от университета, както и специалисти от изследователския институт на Европейската комисия, който също е насочен към икономическите и екологичните проблеми, свързани с преустановяване на дейности, базирани на изкопаемите горива.
– Споделихте, че разполагате с конкретни данни за употребата на въглища за производство на еленергия в световен мащаб?
– Когато изготвяме нашия план, трябва да отчетем и това, което се случва в света. В момента в световен мащаб употребата на въглища за производство на еленергия бележи спад. В Китай – страна, която беше един от основните замърсители, през последните няколко години се отчита спад от около 50%.
В САЩ само за 2019 г. производството на въглища за електроенергия също бележи спад с 30%
Това означава, че голяма част от въглищните централи вече няма да бъдат базови в производството на еленергия, а ще бъдат по-скоро балансиращи. При такава ситуация електроцентралите ще трупат все повече и повече задължения, тъй като те не могат да спират и да пускат постоянно производството си – процес, свързан с огромни загуби.
През следващите години без спор ще се засилва употребата на други източници, които ще произвеждат електроенергия. ВЕИ ще започнат все по-силно да навлизат в този процес. Водородът и водородно базираната икономика също тепърва ще се разработват все повече и повече. Тези източници ще станат максимално актуални около 2030 г. Но така или иначе България разполага с капацитет, включително и научен, и с възможности през следващите години да се развива на тази база, свързана с най-новите технологии. Виждаме, че и правителството също положи начални мерки за една независимост, включително и газова, с допълнително разширение на възможностите за съхранение на газ в газохранилище „Чирен“.
– Какви бяха конкретните предложения, които направиха представителите на бизнеса на проведената координационна среща?
– Ние, хората на бизнеса, виждаме как се развиват световните тенденции и ако не вземем своята позиция на натиск към държавната администрация по-бързо да подготвя проекти, можем да загубим много средства. Както казах,
финансовите ресурси не са гарантирани. Те могат да бъдат получени, само ако има добри проекти.
В тази връзка бизнесът на Стара Загора предложи към общинската администрация три неща. Знаете, че БВП на държавата се оформя от бизнеса. В регион Стара Загора и в околните населени места старите индустриални зони са в плачевно състояние, пътната инфраструктура не е поддържана, няма тротоари, няма зелени площи. Това беше първото, което искаме – с първите възможни средства да обновим старите индустриални зони, да га направим по-добри за работа, по-привлекателни за чуждестранни инвестиции.
Второто ни предложение е
да бъдат изградени велоалеи до съществуващите до момента индустриални зони
както и до новата Индустриална зона „Загоре“. Също към кв. „Кольо Ганчев“, към Тракийския университет. Все повече и повече като начин на предвижване навлизат скутери, електронни велосипеди, елктромобили. Така ще намалим още повече замърсяването на града. Ще можем, винаги когато привличаме чуждестранни инвеститори, да кажем, че Стара Загора е най-чистият град, не само в България, но защо не и на Балканите. Град, в който всеки може да се чувства спокоен за инвестициите си.
Другото нещо, което интензивно коментираме, а написахме и писмо до министър-председателя, е желанието ни да се открие втора връзка към АМ „Тракия“ на запад, в посока на Еленино. Съществуващата зона „Загоре“ вече е над 50% запълнена. В момента имаме две големи компании, като едната иска терен от 50 дка, другата – от 60 дка. Ние не можем да им ги предоставим. Индустриалната зона край Еленино ни дава много добри възможности в това отношени – над 450 дка, което е 4 пъти повече от терените в зона „Загоре“. Но старата индустриална зона край Еленино понастоящем не е добра като локация, ако няма втори изход на АМ „Тракия“ в тази посока. Защото всеки чуждестранен и български инвеститор винаги пита – на колко минути е зоната от аутобан.
Колкото по-бързо решим въпроса с втори изход към АМ „Тракия“, толкова по-бързо ще привлечем повече инвеститори
от България и чужбина. Тези, които дойдат и разкрият производства тук, могат да направят така, че работещите в тецовете да намерят не по-лоши и също добре платени работни места.
– Какви са последващите Ви стъпки?
– На работната среща присъства и изп. директор на АРИР – Румяна Грозева, както и Георги Симеонов, директор на Дирекция „Инвестиции и европейски програми“ в Община Стара Загора. Това е само началото на поредица от работни срещи. Целта ни е те да се правят редовно, през 15-20 дни. Радостно е, че получихме много обаждания по телефона от различни институции, които дадоха своите предложения по какъв начин да се развива градът ни. И по отношение на културно-историческия туризъм, и в другите сфери. Чрез вашата медия бих призовал хората на бизнеса в града, а и всички граждани също да дават мнение и интересни предложения за бъдещето развитие на Стара Загора.
Защото периодът 2021-2027 г. е един от най-важните. За последния период от 8 години, усвоихме около 250 млн. евро, градът ни се промени тотално. А представете се какво ще се случи, ако успеем през следващите години да привлечем около 400-500 млн. евро.
Стара Загора ще стане един от най-красивите градове за живеене и за инвестиции в Европа
Трябва да носочим усилията си и към създаване на още зелени площи в междублоковите пространства, повече детски площадки, да разкрием нови детски ясли и градини. Това са начините, чрез които ще привлечем и много млади хора, например от. София, която в момента се задъхва. В Тракийския университет се откриват нови специалности в IT сектора, така че Стара Загора може да бъде привлекателна и в това направление.
– Не споменахте идеята за превръщането на Летище Стара Загора в индустриална зона. На какъв етап е този проект?
– Последните дискусии по тази тема са насочени към това
зоната на Летище Стара Загора да остане като място за много голям стратегически инвеститор
който да има нужда от поне 500 или 1000 дка земя. Идеята е да се запази и полосата за полети. Тази зона е актуална и интересна, но може да се реализира много по-бавно от разработването на индустриалната зона край Еленино. Там има само един проблем – през годините тя е задръстена със строителни и битови отпадъци. За почистването ще са необходими няколкостотин хиляди лева. Но около тази зона също има достатъчно общински терени, които на първо време могат да бъдат максимално бързо трансформирани.
– Г-н Шоселов, как намирате развитието на бизнеса в Стара Загора в ситуацията на ковид кризата?
– Спокойно мога да кажа, че бизнесът не само в Стара Загора, но и в България, се справя много добре. Повече освободени работници има единствено в сферата на туризма, на хотелиерството и ресторантьорството и развлекателните дейности, но в останалите сектори на икономиката, всичко функционира почти нормално.
Нямаме спад в производството
Европейската и световната икономика, независимо от пандемията, също работят на този етап. Да се надяваме, че с мерките, които в момента се вземат, а според мен, те са 100% правилни, нещата ще продължат в добра посока. Още повече, че ограничаването касае сферите, които споменах, а те оформят около 6-10% от приходите в икономиката у нас. Смятам, че ще съумеем в следващите месеци да се справим с икономическото изоставане.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
