Актьор, музикант, текстописец, фронтмен на група „Обичайните заподозрени“, един от най-многоликите и талантливи артисти в България – старозагорецът Стефан Вълдобрев, празнува на 20 май своя 50-годишен юбилей. Рожденият му ден бе специален и необичаен, тъй като той съвпадна с премиерата на първата му книга – „Книга за песните“. Красивият том на издателство „Книгомания“ от над 360 страници с твърда подвързия включва текстове на песни, спомени и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки и се появи в книжарниците на 15 май.
Разговорът със Стефан Вълдобрев бе в деня на неговия юбилей – 20 май.
– Г-н Вълдобрев, имаше ли предизвикателство в това да се издаде книга по време на извънредно положение?
– Предизвикателството се състоеше в това да се мобилизирам и да се опитам в тази ситуация да дам най-доброто, на което съм способен. Не беше никак лесно, но мисля, че се справих.
– Най-важното усещане за Вас, след като книгата видя бял свят? Има ли в „Книга за песните“ разказ, който Ви е най-любим, и такъв с по-пряка връзка със Стара Загора?
– По някакъв начин всеки един разказ е свързан със Стара Загора. Дългият увод, в който разказвам за ученическите ми години, скитосванията по улиците, тренировките, кръжоците, първите концерти. Езиковата гимназия, учителите в нея, първата ми класна Таня Стаматова. Хората, при които учих пиано и китара и поезия – Савина Кулова, Жулиен Минков, Стана Димитрова. Хората в читалище „Родина“ и Младежки театър „Съвременник“ с неговия ръководител Ради Радев. И в по-късни глави се връщам към Стара Загора – в главата за „Бряг с цвят най-зелен“, например. Обиколките по любимите ми места. Коледите и Великден вкъщи с родителите ми.
А иначе най-важното ми усещане е, че книгата стана по-хубава и по-задълбочена, отколкото се надявах. И че тя ще бъде може би единствената ми връзка с публиката през следващите месеци.
– Днес (20 май – б.а.) празнувате юбилей… Банална е думата равносметка, но все пак, ако се обърнете назад – какво Ви харесва, какво – не?
– Харесва ми, че това, с което съм се занимавал като ученик в родния си град, се е превърнало в моя професия. И това, че съм заобиколен от любовта на страшно много хора. Намирам това за благодат и наистина съм благодарен.
– Новите предизвикателства оттук нататък, планове, проекти, какво Ви предстои? По-полека или … ?
– Вече имам няколко покани за представяне на книгата в Стара Загора и стискам палци да се случи. Що се отнася до концерта, който бе планиран за 20 май в НДК, все още не знам. Отложен е за неопределено време. Но ако някога се случи, сигурно няма да е точно това, което бях замислил – нещо като шоу спектакъл с много смях, с героите от книгата като гости и с концерт накрая. Но пък може да стане нещо още по хубаво – знае ли човек. Може би напролет да направим представяне на чисто нов албум с песни?
– Има нещо, което прави впечатление. Повечето творци у нас, независимо от областта им на изява, не заявяват позиция по обществено значими теми. Това не е упрек, а желание за отговор – как може да се обясни?
– За останалите колеги не мога да дам мнение. При мен лично е осъзнаването, че изкуството, на което съм се посветил, изисква пълно отдаване и концентрация. Самото то, ако е добре направено, е вече гражданска позиция. Стиховете, които ще напиша за песен, предполагам ще са по-силни, въздействащи и дълготрайни от тези, които ще кажа в телевизия или вестник. И ще дадат повече смисъл, сила или съпричастност. Поведението и начинът, по който живееш, е по-силен от обясняването с думи.
– Преди дни казахте в интервю, че от 99 неща 1 хубаво да Ви се е случило, него помните. Кое е последното хубаво нещо, което Ви се случи?
– Последното е свързано с днешния ден на моя юбилей – стотиците обаждания, съобщения, разговори, поздрави, видео-съобщения, емотикони, усмивки, подаръци… Няма да ги забравя никога! Благодаря ви! Благодаря, че сме заедно!
– В навечерието сме на 24 май. Какво е важно днес за хората на духовността? Какви трябва да се техните послания, особено към по-младите?
– В този момент посланието на всички творци, според мен, трябва да е, че нещо хубаво предстои да се случи. Дори вътрешно да се съмняваме, дори да сме объркани от тревоги, творците трябва да излъчваме хармония, увереност, лекота и радост. Страшно е трудно, но това е мисия, на която сме се посветили. И понеже стана дума за хора на духа, „Книга за песните“ се случи, благодарение на приятелските разговори, на вярата и на оптимизма на един човек на духа, интелектуалец, ерудит и изключително сладкодумен събеседник. Това е Станимир Стоянов. Той запали искрата в двигателя, след която тази книга стана възможна. Посланието ми и към него, и към вас, и към вашите верни читатели е – благодаря, че сме заедно! Наздраве и бъдете честити!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
