Старозагорският митрополит Киприан: Аязмото е знаковото дело на Дядо Методий

Всеки от нашите родни светци е знак за духовно богатство, за българско достойнство

На откриването на изложбата в чест на 150-годишнината от рождението на Митрополит Неофит Видински, в Гълъбово

– Ва­ше Ви­со­коп­ре­ос­ве­щен­с­т­во, Вие сте един от най-мла­ди­те мит­ро­по­ли­ти  на цър­к­ва­та ни. Кои спо­ред Вас са най-го­ле­ми­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва пред пра­вос­ла­ви­е­то се­га?
– Цър­к­ва­та ви­на­ги е би­ла хра­ни­тел­ка на ду­хов­ност­та. Тя е го­то­ва да спа­си все­ки един чо­век, вся­ка чо­веш­ка ду­ша, за­що­то е ос­но­ва­на от на­шия Спа­си­тел Ии­сус Хрис­тос. Имен­но в ней­но­то ло­но ние се учим да има­ме лю­бов – към Бо­га и хо­ра­та, към ближ­ния, да има­ме вя­ра и на­деж­да, по ко­и­то да ми­нем през лич­на­та си Гол­го­та и да дос­тиг­нем въз­к­ре­се­ние на доб­ро­то вът­ре в нас. Цър­к­ва­та ни­ко­го не при­нуж­да­ва, но е го­то­ва да да­де да­ро­ве­те си на те­зи, ко­и­то ги тър­сят.
Тя е сък­ро­вищ­ни­ца
на мъд­рост и тър­пе­ние
Съ­щес­т­ве­но е да осъз­на­ем, че не мо­жем без Цър­к­ва­та, та­ка, как­то не мо­жем без доб­ро­то, осо­бе­но в на­ше вре­ме.
В днеш­ния ден все по­ве­че ни лип­с­ва ду­хов­ност, то­ва е на­ис­ти­на пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во за ду­ши­те ни. Ди­на­ми­ка­та на вре­ме­то смаз­ва и най-крех­ки­те ни опи­ти да пог­лед­нем в сър­ца­та си, да бъ­дем се­бе си, за­то­ва и днес има тол­ко­ва са­мо­та, не­за­ви­си­мо от де­сет­ки­те ни дел­нич­ни кон­так­ти. Са­мо­та, ко­я­то мо­жем да по­бе­дим ка­то об­щу­ва­ме с Бо­га, ка­то се по­мо­лим, ка­то вле­зем в хра­ма. Ние, осъз­на­то или не, тър­сим Бо­га. Бо­жи­е­то ми­ло­сър­дие ви­на­ги ни да­ва ду­хов­на под­к­ре­па и ра­дост. Св. Йоан Бо­гос­лов ни на­пом­ня, че Бог е лю­бов и ня­ма чо­век на зе­мя­та, кой­то да не ис­ка да се до­кос­не до то­ва прек­рас­но чув­с­т­во, ко­е­то ожи­вот­во­ря­ва. Еван­гел­с­ки­те за­по­ве­ди са неп­ро­ме­ни­ми, веч­ни са. Веч­на е и чо­веш­ка­та ду­ша, а про­це­сът на ду­хов­но из­рас­т­ва­не про­дъл­жа­ва през це­лия жи­вот. То­ва не ви­на­ги се ха­рес­ва на съв­ре­мен­ния чо­век, но друг път ня­ма!
– Как­ва е ви­зи­я­та Ви за бъ­де­ще­то на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва?
– Днес Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва е из­п­ра­ве­на съ­що пред мно­го пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, плод на на­ше­то съв­ре­мие. Го­ля­ма част от тях ча­кат от­го­вор и в дел­ни­ка на Ста­ро­за­гор­с­ка епар­хия. Ка­то не­ин мит­ро­по­лит съм приз­ван да про­дъл­жа за­ве­ща­но­то ни от на­шия Спа­си­тел слу­же­ние. То­ва, ко­е­то и друг път съм спо­де­лял, е, че е не­об­хо­ди­мо ежед­нев­но по­доб­ря­ва­не на пас­тир­с­ко­то слу­же­ние. То­ва е в пря­ка за­ви­си­мост от броя, под­го­тов­ка­та и оп­ти­мал­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те в епар­хи­я­та. Част от пас­тир­с­ка­та по­ли­ти­ка на Цър­к­ва­та е бо­гос­лу­же­ни­е­то в хра­мо­ве­те, про­по­ве­ди­те, ди­а­ло­гът меж­ду ду­хов­ни­ци­те и ми­ря­ни­те. Ви­на­ги съм под­чер­та­вал, че
не тряб­ва да заб­ра­вя­ме
и слу­же­ни­е­то в мес­та­та за ли­ша­ва­не от сво­бо­да, бол­ни­ци­те, до­мо­ве­те
за въз­рас­т­ни хо­ра
В Ста­ра За­го­ра се на­ми­ра вто­ри­ят по го­ле­ми­на зат­вор в стра­на­та. Тук е и най-го­ле­ми­ят храм в мес­та­та за ли­ша­ва­не от сво­бо­да, как­то и три па­рак­ли­са. Из­г­ра­дих­ме за пръв път в Бъл­га­рия и па­рак­лис за близ­ки­те на ли­ше­ни­те от сво­бо­да и той ще бъ­де ос­ве­тен на 30 ок­том­в­ри та­зи го­ди­на. За­поч­нах­ме дейс­т­вия и пра­вим всич­ко въз­мож­но за ско­рош­но­то връ­ща­не на сгра­да­та на бол­нич­ния храм в УМ­БАЛ „Проф. д-р Сто­ян Кир­ко­вич“, та­ка не­об­хо­ди­ма за хрис­ти­я­ни­те от Ста­ра За­го­ра и съ­сед­ни­те об­лас­ти. Там има­ме идея да из­г­ра­дим епар­хийс­ки со­ци­а­лен цен­тър, с без­п­лат­ни со­ци­ал­ни ус­лу­ги. За­вър­ш­ва из­г­раж­да­не­то на со­ци­ал­на кух­ня в храм „Св. Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки“ в Ста­ра За­го­ра, къ­де­то ще бъ­де при­гот­вя­на хра­на за око­ло сто со­ци­ал­но сла­би на­ши бра­тя и сес­т­ри.
– Как се бо­рят съв­ре­мен­ни­те ду­хов­ни­ци за прив­ли­ча­не­то на мла­ди­те хо­ра към пра­вос­ла­ви­е­то?
– Мла­дост­та е един прек­ра­сен пе­ри­од от жи­во­та ни, кой­то но­си дръз­но­ве­ние и мно­го коп­не­жи, а за да се сбъд­нат те, е не­об­хо­ди­ма сил­на вя­ра и креп­ка на­деж­да. Ка­чес­т­ва, на ко­и­то Цър­к­ва­та учи със сво­я­та прос­вет­на дей­ност. За съ­жа­ле­ние, се­га при де­ца­та и юно­ши­те лип­с­ват из­на­чал­ни­те ре­ли­ги­оз­ни поз­на­ния, ко­и­то ня­ко­га на­ши­те близ­ки ни да­ва­ха. То­зи факт ни под­тик­ва
да ра­бо­тим
за от­к­ри­ва­не­то
на все по­ве­че не­дел­ни учи­ли­ща в епар­хи­я­та
В при­със­т­ви­е­то на Не­го­во Све­тей­шес­т­во Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх Не­о­фит и чле­но­ве­те на Св. Си­нод на БПЦ-БП ос­ве­тих­ме съв­сем нас­ко­ро об­но­ве­но­то не­дел­но учи­ли­ще в храм „Све­та Тро­и­ца“ в Ста­ра За­го­ра. С цел да дос­тиг­нем до по­ве­че хрис­ти­я­ни въз­с­та­но­вих­ме Кул­тур­но-прос­вет­ния от­дел на Ста­ро­за­гор­с­ка мит­ро­по­лия и за­поч­нах­ме из­да­ва­не­то на две спи­са­ния – „Бо­жес­т­ве­ни ис­к­ри­ци“, ко­е­то е пред­наз­на­че­но за де­ца, и „На­ша­та вя­ра“ за по-го­ле­ми­те чи­та­те­ли. Те из­ли­зат пе­ри­о­дич­но и се пре­дос­та­вят за без­п­лат­но пол­з­ва­не. Из­да­дох­ме ня­кол­ко дет­с­ки мо­лит­ве­ни­ка, ко­и­то и се­га се раз­п­рос­т­ра­ня­ват в дет­с­ки­те гра­ди­ни и на­чал­ни учи­ли­ща, как­то и мал­ки ака­тис­т­ни­ци. Всич­ки те са ка­че­ни на сай­та на Ста­ро­за­гор­с­ка мит­ро­по­лия и мо­гат да се про­че­тат от все­ки же­ла­ещ. Та­ка но­ви­те тех­но­ло­гии и со­ци­ал­ни­те мре­жи мо­гат да бъ­дат фак­тор за нрав­с­т­ве­на прос­ве­та.
Те­пър­ва тряб­ва да ра­бо­тим в та­зи на­со­ка, за да до­кос­ва­ме сър­ца­та на мла­ди­те хо­ра, да пре­от­к­ри­ват хрис­ти­ян­с­ка­та нрав­с­т­ве­ност, обич­та към Бо­га, бъл­гар­с­ко­то и род­но­то.
– Вие учас­т­вах­те в тър­жес­т­ве­ни­те спек­так­ли „Мо­лит­ва за Ста­ра За­го­ра“ и „Мо­ле­ни­е­то“, ди­ри­жи­рах­те кон­цер­ти в Опе­ра­та. Как въз­п­ри­е­ма­те ду­хов­но­то бу­ди­тел­с­т­во, не са­мо в рам­ки­те на ка­но­на и офи­ци­ал­ни­те слу­же­ния, а и вли­за­не­то му в со­ци­ал­на ро­ля?
– Ху­бав въп­рос, за по­зи­тив­ния от­го­вор на кой­то има­ме прек­ра­сен при­мер – Дя­до Ме­то­дий. Без­с­пор­но Аяз­мо­то е зна­ко­во­то му де­ло. Пред съв­ре­мен­ни­ци­те си пър­ви­ят Ста­ро­за­гор­с­ки мит­ро­по­лит го­во­ри за сво­я­та меч­та за об­ла­го­ро­дя­ва­не на го­ли­те хъл­мо­ве край Ста­ра За­го­ра ка­то „цър­ков­но-сто­пан­с­ка идея“. И тя на­ис­ти­на е та­ка­ва. Из­г­раж­да­не­то на храм „Све­ти Те­о­дор Ти­рон“, за­саж­да­не­то на ве­ли­чес­т­ве­ни­те смър­чо­ве и веч­но­зе­ле­ни бо­ро­ве, кра­си­ви­те де­ко­ра­тив­ни и гор­с­ки на­саж­де­ния, пак по не­го­ви­те ду­ми, са
тих по­лъх от ми­ра
на бъ­де­ща­та едем­с­ка гра­ди­на, ча­ка­ща тър­се­щи­те Бо­га
То­ва де­ло на мит­ро­по­лит Ме­то­дий най-яс­но раз­к­ри­ва си­ла­та на во­ля­та, ста­е­на в ду­ша­та му, не­от­с­тъп­но прес­лед­ва­ща доб­ри­те це­ли. Пре­ми­на­вай­ки през мно­го пре­пят­с­т­вия, тър­пящ уко­ри, кле­ве­ти и оби­ди, мит­ро­по­ли­тът вър­ви по сво­ят път. И то­ва да­леч не се от­на­ся са­мо за за­ле­ся­ва­не­то. Па­ра­лел­но с не­го вър­ви цър­ков­но-про­по­вед­ни­чес­ка­та и об­щес­т­ве­на­та му дей­ност, ра­бо­ти не­у­мор­но. За­ед­но с ра­зо­ра­ва­не­то на ка­ме­нис­та­та поч­ва на ба­и­ри­те, мит­ро­по­лит Ме­то­дий жи­вее с бол­ки­те и въл­не­ни­е­то на сво­е­то пас­т­во, сле­ди по­ли­ти­чес­кия жи­вот в стра­на­та, из­да­ва бро­шу­ри, в ко­и­то се про­ти­во­пос­та­вя на ма­те­ри­а­лис­ти­чес­ка­та фи­ло­со­фия и без­бо­жи­е­то, по­у­ча­ва с нрав­с­т­ве­ни съ­ве­ти и при­ме­ри, раз­га­ря ро­до­лю­би­ви чув­с­т­ва.
Са­мо пре­ди ня­кол­ко сед­ми­ци ор­га­ни­зи­рах­ме чес­т­ва­не на жи­во­та и де­ло­то на бла­же­но­по­чи­на­лия Ста­ро­за­гор­с­ки мит­ро­по­лит Ме­то­дий. Зна­ко­во пос­ла­ние за зна­чи­мост­та на фо­ру­ма бе­ше при­със­т­ви­е­то на Не­го­во Све­тей­шес­т­во Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх Не­о­фит и чле­но­ве­те на Св. Си­нод на БПЦ-БП, как­то и на мно­жес­т­во дру­ги ду­хов­ни­ци и гос­ти от стра­на­та и чуж­би­на.
– Кои лич­нос­ти от цър­ков­ни­те де­я­те­ли Ви вдъх­но­вя­ват?
– Ние има­ме прек­рас­ни ду­хов­ни от­ци, бъл­га­ри и ро­до­люб­ци. На­ши род­ни свет­ци, но­се­щи в се­бе си и вя­ра, и лю­бов, и лю­бо­ро­дие. Ня­ма как да про­пус­на св. Кип­ри­ян Цам­б­лак Чу­дот­во­рец, мит­ро­по­лит Ки­ев­с­ки, Ли­тов­с­ки, Мос­ков­с­ки и на ця­ла Ру­сия, на чи­е­то име ос­но­ва­ва­ме фон­да­ция, чрез ко­я­то да под­по­ма­га­ме об­ра­зо­ва­ни­е­то на та­лан­т­ли­ви мла­де­жи.
Бла­го­да­ря на Все­по­да­те­ля Бо­га, че ми­на­ла­та го­ди­на ос­ве­тих­ме пър­вия в стра­на­та храм под не­бес­но­то пок­ро­ви­тел­с­т­во на Св. Пат­ри­арх Ев­ти­мий, кой­то се на­ми­ра в бли­зост до Рек­то­ра­та на Тра­кийс­кия уни­вер­си­тет. На те­ри­то­ри­я­та на Ста­ро­за­гор­с­ка епар­хия са и пър­ви­те хра­мо­ве под бъл­гар­с­ко не­бе на све­ти Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки и све­ти Коз­ма Зог­раф­с­ки.
Все­ки от на­ши­те
род­ни свет­ци е знак за ду­хов­но бо­гат­с­т­во, за бъл­гар­с­ко дос­тойн­с­т­во
Сто­ти­ци и хи­ля­ди са на­ши­те де­ди, май­ки и ба­щи, за­щи­ти­ли с жи­во­та си вя­ра­та ни. Прек­ла­ням се пред мъ­че­ни­чес­т­во­то на все­ки един от тях, пред па­мет­та им и ма­кар за нас да са бе­зи­мен­ни, на пле­щи­те на тех­ни­те жи­тейс­ки пъ­те­ки се гра­ди ве­ли­чи­е­то на Май­ка Бъл­га­рия.
Пом­ней­ки тях и ду­хов­но­то им ве­ли­чие, ис­кам и да бла­го­да­ря на Бо­га за ми­лост­та му да ме срещ­не с моя ду­хо­вен отец – бла­же­но­по­чи­на­лия Ста­ро­за­гор­с­ки мит­ро­по­лит Пан­к­ра­тий. Ис­тин­с­ки ду­хов­ник, в чи­е­то сър­це си да­ва­ха сре­ща вя­ра­та към Бо­га и въз­рож­ден­с­ко­то виж­да­не за бъ­де­ще­то на ро­ди­на­та ни. Един тру­до­лю­бив ар­хи­е­рей, кой­то ос­та­ви след се­бе си де­сет­ки ду­хов­ни че­да, ут­вър­де­ни във вя­ра­та, че Пра­вос­ла­ви­е­то е ре­ал­ност и че бол­ка­та се по­беж­да­ва са­мо с ис­тин­с­ка лю­бов.
НБП, Бла­го­вест ИЛИ­ЕВ