Интересното предложение на Донка Йотова за нова база на Дом „Литературна Стара Загора“, развито в тази публикация, кореспондира с мащабния проект на художника Йонко Иван „Геоложки пулс“. Ето как той самият описва научните основи на проекта си: „Геоложките пластове служат като пръстов отпечатък на зоните, които човек обитава. Всеки, който си има родно местенце, се е появил на света в уникална среда заради различните енергийни зони. Тяхната информация е кодирана в клетките ни и колкото и да живеем другаде, малък отрязък от този ген е в хармония с родното ни място“. Явно Йонко Иван проявява засилен интерес към целия Старозагорски регион и връзката с енергията на траките: „Долината на царете (на тракийските владетели – НБП) е с много интересна хидроложка карта. Този район е обект на много археологически изследвания. Хората, които са населявали тези земи, са обект на научно изследване от страна на генетици. Един от тях е проф. д-р Иво Кременски“.
Ако бъде сериозно обсъдено и прието предложението на Донка Йотова, младите старозагорски архитекти могат да развихрят способностите и въображението си. Подобни архитектурни ниши наистина са предпоставка за реализиране на атрактивни туристически обекти, така нужни на Стара Загора.
* * *
Огромното музейно богатство на някогашния Дом „Литературна Стара Загора“ повече от двайсет години стои складирано и подмятано по килери и неподходящи помещения, след като Ханчевата къща, където беше най-напред, бе реституирана. В момента се търси място, където отново да бъде възстановен Литературният музей.
Едно от последните предложения е
първият подземен етаж на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“
Това място отлично отговаря на условията за подобен род музеи с експонати – книги, материали, които не трябва да бъдат излагани на директната дневна светлина. В случая става въпрос за част от първия подземен етаж, която излиза на юг с лице към банка ОББ.
Дългият коридор в 3/4 е в тъмната част на етажа
а останалата е в светлия сектор над пространството, отредено за кафене или сладкарница, както и други светли помещения, които могат да се използват за нуждите и дейностите на бъдещия музей.
Самият коридор е „нагънат“ и се образуват ниши, които могат да се използват за различни форми на общуване с посетителя, включително и със съвременни авангардни технически средства.
Същинското място за самата експозиция на музея е голямата овална зала
По размери тя е колкото тази на горния етаж, но без амфитеатрално разположените места за сядане. Изкушаваме се да предложим да се използва вътрешната архитектура на църквата „Сан Стефано Ротондо“ в Рим. Тя е построена върху езически храм-митреум, посветен на персийското божество Митра. Неговият култ е изповядван от траките и бил много популярен сред офицерите и войниците в римските легиони.
Този древен храм е
строен от император Флавий Юлиан Апостат, племенник на Константин Велики
Апостат значи вероотстъпник. Този император между 361 и 363 г. сл. Хр. решил да възстанови в Рим езичеството. От него са запазени 83 писма. В едно от тях императорът разказва за походите си в земите около Долния Дунав. Съобщава, че в Тракия (някъде около Августа Траяна или в околностите) е видял великолепен храм, посветен на божеството Митра. Пише за подземно посветително помещение с образа на обожествяваната Луна и три концентрични кръга колони на горния етаж, където той се молел по време на поход в тези земи.
В писмото си император Юлиан Апостат съобщава, че е
наредил в Рим да бъде построено копие на тракийския храм (където сега е „Сан Стефано Ротондо“)
който се е намирал по нашите земи – в Тракия.
Векове след това на същото място започва строежът на християнска базилика. Тя всъщност буквално възпроизвежда модела на езическия храм под нея. От него е запазено изцяло подземното посветително помещение. Вратата към него с красиви декорации повтаря абсолютно същата врата, изработена като
модел, който е изложен днес в Старозагорския исторически музей
Това са т. нар. молитвени портали.
Цялото архитектурно съоръжение може да бъде осъществено в долната овална зала на библиотеката само с едната колонада според размерите й.
Нишите в стените със стенописите в „Сан Стефано Ротондо“ могат да бъдат повторени
с разграничителните колони и арки в стила на палеохристиянската архитектура
В тях могат са поставят картините, които притежава този музей, а в други зад стъкла да бъдат представени експонатите, свързани с живота и творческата дейност на старозагорските писатели.
Тук могат да намерят своето място библиотеката на Веселин Ханчев, както и ценните колекции на Библиотека „Родина“.
Местата за сядане на публиката в музея могат да бъдат подредени зад колонадата
както е в „Сан Стефано Ротондо“.
Доизграждането на музея, който ще заеме само една част от огромното неизползвано пространство на етажа, може да се осъществи по европейска програма като българо-италиански проект. Така ще се възстанови една идея, взаимствана през вековете, която отново се завръща на изконното си място.
НБП, Донка ЙОТОВА
