каза Христо ИВАНОВ, художествен ръководител на професионалния ансамбъл „Загоре“
Христо Иванов е роден в Казанлък. Завършил е Държавното хореографско училище в София, в класа на голямата българска хореографка Маргарита Дикова. След конкурс работи като артист-танцьор и солист на Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, а в периода 1982-1988 г. е хореограф на състава. Той е един от най-известните педагози по български народни танци, дългогодишен преподавател в хореографското училище, постановчик и режисьор на музикално-танцови сценични и телевизионни постановки. От края на 2016 г. е главен художествен ръководител на професионалния ансамбъл „Загоре“-Стара Загора.
– Г-н Иванов, Вие сте човек с богата творческа биография, с много изяви, а преди година и половина поехте ръководството на ансамбъл „Загора“. Какво се случи за това време?
– Бях поканен от ръководството на Община Стара Загора, по-точно от зам.-кмета г-жа Иванка Сотирова и нач.-отдел „Култура“ Диана Атанасова, конкурсите за длъжността не бяха дали резултат и ансамбълът беше в лека криза. Малко трудно се съгласих, живея със семейството си в София, но… Поех ансамбъла, бях приятел с предишните ръководители, особено с най-дългогодишния Атанас Атанасов, и не исках ансамбълът да бъде в това състояние. Какво се случи -попълнихме съставите, които бяха оредели, сега имаме 11 души в оркестъра, 11 в хора и 18 танцьори.
Сменихме изцяло програмата, направихме нова премиера
Повечето в ансамбъла са млади хора, защото танците обичат младостта, а и младостта обича танците.
– И като казахте, че младостта обича танците, да Ви питам – как гледате, като професионалист, на ставащите все повече и все по-популярни любителски фолклорни клубове?
Ансамбъл „Загоре“
– Това е нещо много хубаво, защото хората масово започнаха да танцуват и да се обръщат към корените си. Има нещо, което малко ме смущава. Репертоарната политика на тези клубове не винаги е добра. Хубаво е, когато се правят нещата от чистия извор – танцуващите да се запознава с наистина българския танц. Но има много клубове, които в желанието си да изглеждат по-атрактивни, започват да търсят други форми, като малки композиции, не винаги музиката е подходяща, не се използват народните инструменти, използват се по-съвременни – синтезатори, тромпети, които не са пряко свързани с българския танц. Танците трябва да се танцуват каквито са, със съответната музика, за да не се получава разностилие. Когато има разностилие нещата не са точни, не са верни, отиват повече към шоу, а не към истинския фолклор. Разбира се, че е по-добре от чалгата, но
трябва да се стремим към автентичния фолклор
Има достатъчно ансамбли, които се занимават със сценично разработен фолклор и интерпретации, но там вече нещата са на професионално ниво, търсят се високи художествени постижения. А целта на тези клубове е да се пази българският фолклор и да запознават с него хората, които искат да танцуват български танци.
– Как се посреща българският фолклор по света?
– С аплаузи, разбира се, навсякъде се печелят първите места, второто е едва ли не обида. Нашият фолклор е наистина много богат, той не е само танц, той е музика, текст, костюми, много е атрактивен и се приема с голямо въодушевление.
– Кое се харесва най-много по света?
– Не може да се каже кое е най-интересното и най-харесваното, защото всяка етнографска област си има своята красота. В Родопите са атрактивни и будят възхищение гайдите и пеенето, в Шоплука това са бързите темпа и темпераментът на шопите, в Тракия – красотата на тази улегналост, на отношение към танца.
– А кой е Вашият любим танц?
– Всички танци са ми любими, това ми е професията. Аз съм длъжен да ги показвам, да ги интерпретирам по най-добрия начин, да карам хората да ги харесват. Но не мога да кажа, че тракийската ръченица е по-хубава от шопската.
Всеки танц си има своята красота и заряд
Въпросът е как ще ги покажем на публиката, как тя ще ги възприеме и как ще възпитаме вкуса й.
– И какво правите за възпитаването на вкуса на публиката?
– Старая се да следвам съвета, който някога ни даваше Филип Кутев – когато правите танц, музика или песен за сцената, правете го така, че като отидете на село, хората да си ги познаят. Към това се стремя цял живот и мисля, че успявам.
– Мисля, че доказателство за това е съвместният концерт на ансамбъл „Загоре“ с „Мистерията на българските гласове“, с който зарадвахте публиката на 11 май, а неуспелите да го видят се интересуват дали няма да го покажете отново?.
– Тук дойде един световноизвестен хор, ние допълнихме с темпераментни танци и концертът се превърна в празник за старозагорската публика, която го прие много възторжено.
Старозагорската публика не е случайна, тя е възпитана, тя е публика с култура и си обича ансамбъла
От „Мистерията на българските гласове“ може би не очакваха, че имаме такава хубава публика и такъв хубав ансамбъл, а след концерта изявиха желание да го повторим, с различна програма и от наша, и от тяхна страна. Говорихме с Диана Атанасова, ще търсим повод това да стане в края на годината, или в началото на следващата
– А преди това с какво ще ни зарадвате?
– На 5 септември старозагорската публика ще види в залата на Операта нашия
съвместен концерт с ансамбъл „Филип Кутев“, посветен на 6 септември
важна за България дата.
– Какво е за Вас 24 май?
– Един от най-хубавите български празници, защото и ние сме дали нещо на света. С влизането ни в Европейския съюз ние върнахме отново кирилицата там, където й е мястото, където са я поставили Светите братя.
– Пожеланията Ви към ансамбъла и към старозагорци за празника?
– На ансамбъла – здраве и нови творчески успехи,
на старозагорци – да бъдат винаги така възторжени
когато танцуваме пред тях.
НБП, Таня ИВАНОВА
