Не е лесно, постоянно се боря като пианист и учител, но предпочитам да остана в България, казва Анелия ГОСПОДИНОВА
Анелия с наградата
Анелия Господинова е родена в Стара Загора. Възпитаник е на НУМСИ „Христина Морфова“, където изучава пиано при г-жа Златка Дончева. На 10-годишна възраст изнася първия си самостоятелен рецитал, който включва цялостно изпълнение на циклични произведения в различни форми и жанрове. През 2005 г. завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с магистърска степен към инструментален факултет, специалност пиано при проф. д-р Атанас Куртев. През 2019 г. защитава дисертационен труд, свързан с инструменталната изразност и интерпретационни проблеми в клавирното изпълнителство.
В клавирно-изпълнителската й визитка фигурират множество награди и звание Лауреат на конкурсите: „Светослав Обретенов“, „Flores Juventutis“ (Гент, Белгия), „Виенска Класика“, „Фридерик Шопен“, „Франц Шуберт“, „Руска музика“, „Шуман-Брамс“, „Музиката и земята“ и др.
Многобройните клавирни рецитали на Анелия Господинова включват широк обхват от различни автори и стилови направления. Изявява се като солист на симфонични оркестри, участва в майсторски класове, има записи с премиерни изпълнения на клавирни творби от съвременни автори в БНР.
От 2007 г. преподава пиано в Център за изкуства, култура и образование, София. Някои от нейните ученици задълбочават интересите си в областта на пианото и музикознанието и ги избират за своето професионално развитие. От 2010 г. е асистент в катедра Пиано към ТКДФ на НМА „Проф. П. Владигеров“. В този период Господинова насочва творческите си интереси към българската клавирна музика и съвременно композиционно творчество, като предлага в свое изпълнение премиерно представяне на произведения от различни автори.
– Анелия, получихте наградата за най-добър млад учител. Разкажете повече за отличието и как приемате тази оценка?
Със свои възпитаници
– За мен е изключителна радост и признание да получа наградата за Най-добър млад учител в Столична община, район Надежда, за учебната 2018/2019 г. Всъщност, номинирането и след това обявяването на приза бяха неочаквани, защото винаги съм дотолкова погълната от работата си с учениците и техните изяви по концерти, конкурси и фестивали, че изобщо целта ми не е била подобна награда. Но тя е естественият резултат на всеотдайно, задълбочено и професионално отношение към всеки млад пианист, с когото работя и заедно се потапяме в дълбоко и безкрайно пътешествие в света на клавирното изпълнителство. Разбира се, изисква се много търпение, прилагане на индивидуален подход към всеки ученик, максимално отработване и развиване на неговите музикантски качества, които включват и широкия спектър на психоемоционални фактори, рефлекси на финната, тактилна моторика, създаваща виртуозитета в интерпретацията на клавирната музика. И когато сценичната изява на детето успява да развълнува публиката, да предизвиква радост и възторг, това е наистина моето морално удовлетворение. И знам, че това е една малка победа. За тези мигове се боря по цели месеци наред с уроци, упражнения, по всякакъв начин се опитвам да доближа музиката и артистичната съставка към мисленето и усещането на ученика.
– С какво най-много се гордеете като учител? Коя е най-важната мисия на днешните български учители?
– Многобройните награди и отличия на моите ученици ми доставят огромна радост. Защото, за да се случи това събитие – ученикът да стане лауреат на конкурс и да пребори конкуренцията, това означава, че самата аз трябва много силно да му въздействам и да превърна изпълнителството и свиренето на сцена в негова лична цел и кауза. Необходимо е преди да дойде успехът, да се работи върху мотивацията и постоянно да се провокира интереса към музиката. А най-голяма радост ми доставя, когато успявам да чуя черти от моя изпълнителски почерк в свиренето на ученика.
Едно от най-ценните ми педагогически наблюдения в детското клавирно изпълнителство е сформирането на концертни програми, в които младите пианисти в процес на обучение свирят пред свои връстници. Това е интригуващ случай на инструменталната практика за изява пред детска публика. Интерпретацията на детска клавирна музика разгръща детското въображение и едновременно с това възпитава съпричастна и активна публика.
– Като млад човек, при това с постижения в изкуството, защо останахте в България?
– Имала съм вече предложение да преподавам в консерваторията в Анкара, при това при много добри условия. Също така и да остана в Полша и Швейцария. До момента, както се вижда, не съм предприела действия в тази посока. Може би на фона на общото недоволство от реалността в културните пространства в страната ни, това изглежда странно. Но аз наистина се опитвам да балансирам тук и да създавам около себе си атмосфера на музикален поток. Въпреки че не е лесно и постоянно се боря като пианист и учител, предпочитам да остана в България.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
