Експедицията до връх Пойнт-Ленана (4985 м) бе в подкрепа на децата с албинизъм, разказа за НБП Анелия Кънева, регионален Лайънс Лидер за Централна и Източна Европа, член-основател на Лайънс клуб Стара Загора Августа
– Г-жо Кънева, преди дни се върнахте от Африка, където участвахте в експедиция с благотворителна кауза – за децата албиноси. Разкажете повече за инициативата?
– Каузата има предистория и започва още през 2019 г. За първи път тогава, в 100-годишната история на Лайънс Интернешънъл, президент на организацията става жена – Гудрун Ингвадоттир от Исландия. Тя подема активност за включване на повече жени и млади хора в Лайънс движението, както подкрепя и целта те да заемат ръководни позиции.
Вдъхновени от нея 10 Лайънс дами, обединени и от страстта си да изкачват планини, вземат решение да покорят връх Килиманджаро
Тяхната мисия е да предизвикат внимание и да съберат пари за изграждане на училище в Кения, за деца без родители и от социално слаби семейства. При тази експедиция дамите изкачват планината, не всички 10 стигат до върха, но каузата е защитена. И от определената сума от 100 000 долара, успяват да съберат 75 000 долара. Не достигат 25 000 долара. Преди 2 години г-жа Ингвадоттир покани и нас като членове на платформата „Ню Войсис“ в Лайънс, която представлява именно жените и младите хора, да помислим как можем да завършим проекта. Развихме го онлайн и успяхме с дарители за 3 месеца да съберем останалата сума. Проектът беше завършен, училището беше изградено и поводът сега да бъдем в Кения бе откриването му.
– Как се роди идеята да покорите друг връх в планината Кения?
– По повод на откриването на училището „Амрита Център“ в Кения, решихме да направим и втора експедиция. В нея се включиха 17 жени от 17 различни държави. Аз имах честта да представлявам България и като част от екипа на „Ню Войсис“. Тази втора експедиция си постави и
нова кауза – да насочим вниманието и да съберем средства в помощ на децата, които страдат от албинизъм
В Африка и конкретно в Танзания техният процент е голям. Децата албиноси често страдат от очни заболявания, от различни увреждания. Освен това, са подложени на голям тормоз и мъчения, поради различни местни суеверия. Смята се, че ако им се отреже крак, ръка, част от тялото, това носи късмет, човек става богат, полово мощен, постига мечтите си … Тези деца са нежелани от семействата си и са в особено тежка ситуация. Целта ни сега е да съберем пари за изграждане на приют и училище, което да защити деца албиноси в Танзания. Сумата, която трябва да бъде постигната, е 100 000 долара. Щом ги съберем, Фондацията на Лайънс Интернешънъл ще удвои тези средства с грант от тяхна страна. Така
към училището „Мверени“, което е в град Моши в Танзания, ще изградим нов приют за още до 100 деца
където те ще получат нормални условия за живот и шанс за добро бъдеще чрез образование. Ако остане част от средствата, ще се облагородят и доизградят и други подобни приюти в Танзания.
– Кои бяха другите участници в експедицията?
– Освен 17 Лайънс дами, в експедицията се включиха и подкрепящи ни Лайънс приятели. Бяхме общо 32 души, като двама от тях бяха от България – член на Лайънс филиал „Дунавски Братя“ – Мартин Петров, който преди 2 години изкачи Килиманджаро, и неговата дъщеря – Кристина, Лео член на нашата младежка организация. Радваме се, че
България имаше трима представители в експедицията
Всички заедно показахме, че Лайънс и приятели от различни държави можем да се обединим в обща кауза и да помогнем.
– Имахте ли колебания, когато решихте да се включите, как се подготвихте за това предизвикателство?
– Изкачването на върха беше голямо приключение за мен. Обичам да планинарствам, но не съм специалист катерач, досега не бях достигала и такава височина. Планината Кения е втората по височина в Африка, а върхът, който трябваше да стигнем – Пойнт-Ленана, е висок 4985 м. Беше предизвикателство за всички дами. Но заради каузата, решихме, че тръгваме и като сме екип – ще си помагаме. Имаше трудности за някои от групата, породени от височината, но се справихме. Не всички се качиха до върха, някои, сред които и аз, стигнахме до 200 м под върха. Но
успяхме да минем отвъд нашите лични граници. Всеки подобри собствения си личен рекорд
Целта беше да покажем, че и жените в трудни ситуации можем да се справим, да се подкрепяме и да сме единни в добра кауза.
Лично аз се подготвях предварително с по-дълги преходи с приятели в планината и тренировки. Снабдих се с нужната екипировка.
На експедицията, която продължи 5 дни и 4 нощи, спяхме на палатки. Изминахме 57 км, над 90 000 крачки, а денивелацията беше над 4000 м. Нощем ставаше много студено, стигаше до минусови температури. Оказа се, че на големите височини, на човек не му се спи, няма и апетит. Почти не спахме 4 нощи, но въпреки това, през деня бяхме в кондиция. Тогава пък слънцето бе много силно и без предпазни средства се изгаря.
Съветът на водачите бе да се движим бавно
Защото първите дни организмът има нужда да се адаптира към недостига на кислород от промяната на височината.
– Разкажете повече за планината, за трудностите и удовлетворението при превземането на върха?
– Минахме по маршрута Чогория, който е много живописен. Беше много красиво, растителността бе разнообразна и различна от познатата ни. Нямаше много стръмни участъци. Но с приближаването на върха, нещата ставаха по-трудни. Имаше дами със затруднения, някои имаха нужда да спират по-често за почивки, опитахме се в екип да ги следваме, да поддържаме тяхното темпо, но последните дни разликата се усети. Това наложи те да останат по-назад с водачи, които се движиха с тях, но въпреки трудностите и те стигнаха до базовия лагер.
Особено тежък бе последният ден.
Тръгнахме към 2 часа през нощта да атакуваме върха от базовия лагер
Качвахме се заедно, стигнахме до място, на около 200 м под върха. Имаше възможност тези, които смятат, че е рисковано, да спрат. Върхът беше каменист, с много труден терен, вятърът остър, усещахме недостига на кислород. Тръгнахме към него през нощта, с фенерите, а някои странични ефекти от височината се отразиха на част от дамите. Аз се чувствах добре, бях в кондиция да продължа. Но тъй като бях обещала на децата си да не поемам излишни рискове, и понеже някои от дамите се нуждаеха от подкрепа и преводач, останах с тях. 8 дами и 9 от помощниците покориха Пойнт-Ленана.
Оказа се, че слизането беше по-трудно. Силите бяха на привършване, теренът не беше лек, имаше силен вятър, силно слънце, но в крайна сметка преодоляхме и това, и експедицията завършихме всички – здрави и читави.
Приключихме мисията си щастливи, богати със спомен за цял живот
Надяваме се наистина да предизвикаме хората да дарят за нашата каузата (дарения за каузата могат да се направят тук www.lionsclubs.org/kiliforkids ).
– Как Ви се стори Африка?
– За първи път бях в Африка и всичко беше интересно. Има големи контрасти – бедни, богати. За нас беше комфортно, защото местните Лайънс приятели се бяха погрижили да сме добре настанени, бяхме непрекъснато в група.
Впечатли ме, че въздухът в Найроби (столицата на Кения) бе много мръсен. На много места се палят дървета, гуми, боклуци. С огъня от тях някои хора се отопляват на улицата вечер.
Любопитно беше, че ни предупредиха да си пазим телефоните
Дори ако снимаме през прозореца на автобуса и той е отворен, има риск да ти вземат телефона. Но хората са мили, сърдечни, гостоприемни.
Имахме възможност да посетим Националния парк в Найроби, където видяхме почти всички африкански животни. Впечатление ни направи, че въпреки високите места, на които бяхме, включително и в планината – няма сняг. Явно заради близостта до екватора, който пресякохме по време на експедицията. Африка е интересна и пъстра, ако човек има възможност, е добре да пътува и открива нови светове.
– А сега накъде?
– Каузата продължава. Обединени сме, разгласяваме я, за да съберем нужните средства. Надяваме се до края на годината това да стане и да започне строежът на училището и приюта. Обсъждаме и следващи проекти. Даже се роди
идея за нова експедиция, която да стигне до базовия лагер под връх Еверест
В Непал също има деца, които имат нужда от по-добър стандарт на живот и образование. Като жени приемаме всичко това присърце, има много какво да направим. Една от основните каузи на Лайънс Интернешънъл е именно грижата за младите хора.
– Вие сте сред учредителите на Лайънс клуб Августа Стара Загора, занимавате се с бизнес, как съчетавате тези дейности?
– Съдружник съм в „Оптиком“ ООД, но през последните години активността ми в Лайънс наложи да се отдалеча от ежедневната оперативна работа в компанията.
Благодарна съм на нашите мениджъри и екип, които се справят отлично и без ежедневната намеса на собствениците. Така ми остава повече време за Лайънс
По време на пандемията, през 2020-2021 оглавявах Асоциацията на Лайънс клубовете в България като дистрикт управител. Заемам и позиция на регионален Лайънс лидер – за Централна и Източна Европа.
Винаги се намира време. Много са дейностите, в това число и всичко, което правим в Стара Загора. Семейството, децата и малкия ми внук са малко ощетени заради честите ми пътувания. Но да работя за Лайънс ми харесва и изпитвам удовлетворение.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
