Всички в Сърбия гледат в една посока и живеят за успеха, казва още двукратният европейски шампион и бронзов медалист от световно първенство, сега треньор на националния отбор по класическа борба на западната ни съседка
– Г-н Добрев, в Стара Загора сте непосредствено след края на олимпиадата в Рио де Жанейро. Какво Ви води насам?
– Тук съм, защото Стара Загора е моето родно място. Тръгнал съм от тук,
майка ми и брат ми живеят в Стара Загора
имам и приятели. Често се връщам.
– Поздравления за олимпийската титла на вашия състезател Давор Щефанек! На какво отдавате успеха?
– В Сърбия всички гледат в една посока и живеят за успеха, от президента на федерацията до секретаря, изпълнителния директор, бореца. Ние бяхме едно. Постоянно искахме, мислехме, живеехме така, че да се получи. Когато стане въпрос за обща кауза, за организация, да се изпълни заплануван лагер, възстановяване, екипировка, всичко се правеше на момента. На мен
като треньор ми бяха създадени много добри условия
Елементарен пример: президентът на федерацията казва – Стояне, за да се чувстваш психически добре, семейството ти трябва да е при теб. За нас не е проблем да са с теб по лагерите, стига да имат възможност. Една малка Сърбия… Но това показва мирогледът на човека, което за мен е много важно. Беше нормално
и аз да дам максималното от себе си
Стоян Добрев и олимпийският шампион Давор Щефанек в Рио
За да успееш, трябва вяра в себе си, търпение. Търпението е велико нещо – да имаш търпение да дочакаш своя миг. Естествено и много отдаденост трябва. Който каже за големия спорт, че е плод на талант, е глупост. Той е много лишения, много мъка, много амбиция.
Трябва да те води жестока амбиция
защото неимоверно ще има и неуспехи. Ако си слаб психически, кажеш ли не мога, си заминал. Успяват тези, които наистина вярват. Много е трудно в днешно време да намериш такива хора, защото има много изкушения в живота. Да тръгнеш да покоряваш световния връх, е голямо мъчение върху себе си. Единственото, което може да те спаси, е личната амбиция да се докажеш.
Това е, което съм видял в успелите
примерно в Давор. Той живее за този момент. Само това му е в главата. Той е един от малкото спортисти, които съм тренирал, и съм го чул да казва предварително, че ще отиде на олимпиада и ще вземе медал.
– Проследихте ли срещи на българските борци, къде допуснаха грешки, според Вас?
– Грешките, според мен, бяха, че имаха пропуски в защитата. Оттам загубиха. Дали е липса на физическа издържливост на моменти –
загубиха от партер, явно там някъде има пропуски
Трябва да се направят анализи и да се видят къде са пропуските, за да се върви напред. Другата олимпиада сега ще се извърти. У нас борбата е национален спорт, имаме традиции. Не може да няма успехи, убеден съм.
– Реакции след Вашия успех в Рио от България?
– Не, притесняваха се дори да го кажат като някакъв успех. Но аз го приемам за нормално. Възпитаник съм на българската школа, давам това, което съм научил в България.
Не ми го е дал друг, България ме е създала
България е вложила в мен. Отгледан съм от държавата, БФ Борба е вложила в мен. Те се притесняват да кажат, че български треньор успя, че нашата школа го може. Защо?! Симеон Щерев е в Азербайджан, има два медала. Да, за други държави, но ние сме българи.
– Коментарът Ви за старозагорската школа?
– Тук винаги е имало и ще има таланти. Аз съм убеден в това. И като деца, и като треньори. Виждам, че Общината помага на спорта, но има и хора, които не дават възможност на никой друг да се изявява.
Децата трябва да имат лидери, кумири
Друго е да дойде Христо Маринов в залата и да покаже как да прави раменно, друго е да дойде Явор Янакиев… Това дете да се докосне до него, да го омагьоса в борбата, да иска да стане като него. Аз като съм се докоснал до Карелин, това ме е спечелило, искал съм да съм като него. Така ще е и с тези деца.
– Вашите амбиции днес?
– В отбора на Сърбия има 5-6 момчета на по 23 години, които ме амбицират допълнително. Треньорската работа е
изразходване на макс психически
а съществува някакъв лимит, докога можеш да имаш енергия да работиш на 100%, да тренираш с тях и да им показваш. Мисля, че имам сили за още едни 4 години, които няма да бъдат никак леки. Защото сега вече и летвата се вдигна, и амбициите. Това задължава двойно.
Догодина Европейското първенство по борба е в Белград. Да се представим и там добре също е ангажиращо и амбициращо. Продължаваме напред. Да сме живи и здрави!
НБП, Дима ТОНЕВА
