Кирил Стоянов със съпругата си Веска, 8 януари 2016 г., Казанлък
Кирил Стоянов е роден в Стара Загора на 8 февруари 1976 г. Възпитаник е на VI основно училище, после на Първа прогимназия. Тъй като обича животните, решава да учи във Ветеринарния техникум. Но инцидент с любимите му животни, които гледа в старозагорското село Коларово, преобръща мечтата му. „На изпита оставих бял лист, въпреки че знаех темата… След това бяха останали малко учебни заведения, където да се запиша. Завърших Сградостроителния техникум със специалност „Реставрации“. Учих по-късно и два семестъра в МЕИ-Габрово, но
не можех да си представя, че ще се затворя на едно място и цял ден ще чертая
На мен въздух ми трябва, да се движа, да съм навън…“, споделя Кирил.
В казармата първо е в инженерно-сапьорен полк в Свищов, след това – в Стара Загора. „После животът ме завъртя. Започнах работа като шофьор на камион. Работил съм като автотенекеджия, автомонтьор. Пробвах за малко и с търговия, но тя е за този, който я разбира… Малко след това майка ми почина. Бях на 21 години. Брат ми беше студент в Тракийския университет (на 20 г.). Нямахме много време да възмъжаваме нормално,
трябваше да растем между шамарите…
Знам 2 и 200″, обяснява Кирил.
Със съпругата си Веска са заедно от 2002 г. Тя сега е възпитател в казанлъшкото основно училище „Чудомир“. Двамата с Кирил имат три деца – синът им Цветан е на 12 г., Нели е на 7 г., а Елица на 5 г. В момента семейството живее в Казанлък, откъдето е съпругата. Преди да се установят там, те имат своята история зад граница – в Англия. Кирил живее и работи близо 13 години в Лондон, а 7 от тях с него са съпругата му и синът му (роден в Стара Загора).
В Лондон се раждат и двете му дъщери
Кирил преди дни стана герой от „Темата на Нова“. Нова ТВ излъчи филма „Хепи Енд“ (с автор и гл. оператор Николай Барулов), който разказва за последния ден на старозагореца в Лондон.
Потърсихме Кирил, за да сподели за читателите на НБП, както казва той – „моето лично мнение“ за емигрантството, и за новото му начало със семейството в България.
– Кирил, как животът Ви изпрати в Лондон?
– Брат ми вече беше в Англия, и сега е там. Като си идваше на почивка, ме упрекваше, че
„тропам“ на едно място, нямам никакво развитие
Той ми предложи да замина, даде ми пари за началото. Имах два отказа от английското посолство. Вторият реших да го обжалвам и успях. Влязох в Англия на 8 февруари 2003 г.
Започнах да работя първо като автотенекеджия. По това време интернет не беше толкова популярен в България. С жена ми се чувахме по телефона, рядко. Не говорех изобщо английски език. Брат ми помогна и ме записа на училище.
Като научих основните неща на английски, реших да си сменя работата. В Англия
какъвто почнеш, такъв си умираш
ако не направиш нещо сам за себе си. Почнах работа като зидар. Поработих малко, изплатих си задълженията към брат ми. И един ден, беше октомври вече, реших, че нямам работа в Англия. Купих си билет за ферибота и си дойдох в Стара Загора. Потърсих работа, беше зима – нищо нямаше. Пробвах пак с търговия, не се получи. На рождения ден на сина ми (7 януари), викам на жена ми – работа няма, ти си в майчинство… Нейните родители тогава много ни помагаха,
да стоя и аз на техния гръб, не върви
Взех билета и отново към Англия.
Първо 2 седмици стоях вкъщи. Брат ми един ден се обади, че мога да започна работа за една компания, но не в Лондон, а в Бирмингам. Там работих 13 месеца, в строителството. По-късно работих и строителни дейности за 5-ти терминал на летище „Хийтроу“ в Лондон. Човекът, с когото бях, бе англичанин – Брайън. Той ме научи да правя ремонтите по покривите. Първо вършех най-тежката работа, докато стигна до инструментите. Започнах чак тогава
да лепя мембраните и изолациите
Така влязох в този бранш и с това се занимавах, докато се върна в България. След като натрупах стаж, изкарах специален курс – като професионална квалификация, за да мога да работя като майстор. По-късно създадох и моя фирма за покриви – ЕООД.
– Доста време семейството Ви е било с Вас? Какво Ви накара да се приберете отново в родината?
– Първо, преди 2 години и половина, се върнаха жена ми и децата. Решението беше мое, жена ми се чувстваше по-спокойна и по-сигурна там. Но аз
исках те да продължат да учат в България
Смятам, че българи не се възпитават в чужбина. Ако растат в Англия, няма как да почувстват това, което ще прочетат. Как ще ги възпиташ за България – че я знаят къде е на картата ли? Познавам много българи, чиито деца не говорят български. Не го приемам.
Даже съм имал спор с жена ми – дали България не ми е по-мила от децата?
Обичам много децата си, но и много обичам България
Ние сме част от нея и децата трябва да са част от нея.
Преценихме и че не искаме английски паспорти за децата. Така сме решили. Аз съм се клел пред едно знаме, искам да съм чист пред себе си и съвестта си. Като си смениш вярата, ставаш друг поданик. Ако някой ден те решат, нека извървят сами своя път.
Нели (вляво), Цветан и Елица
– А Вие кога „затворихте вратата“ към Англия?
– От 12 декември миналата година съм тук. Нямаше как да се върнем заедно в България. Но аз бях сигурен, че това ще стане.
В Англия съм като акумулатор – излъчвам, излъчвам, излъчвам…
В един момент усещам, че започват да ми падат батериите. Идвам в България за 1-2 седмици, зареждам и пак заминавам. Дори и когато семейството ми беше там, пак го правех.
Заработвах средства в Англия, не се оплаквам. Но говоря с децата по телефона, на 3-4 месеца имам някакво „свиждане“. Всяка вечер ми казват – лека нощ, и скоро да си дойдеш. На всяко тръгване – моля ти се, не заминавай… Не си струва да се лишаваш от удоволствието да си със семейството си, заради пари. Дано не се налага да тръгваме отново.
– За кого е гостоприемна Англия?
– Аз не се чувствам щастлив там. Но не е лоша страна,
системите им са много по-добре смазани от нашите
и работят много по-добре – и здравната, и финансовата. Открили са топлата вода много преди нас. Измислено е и работи. Ако можем да се включим в тази система, ще е по-добре за нас. Някой просто трябва да го „копира“ тук. Иначе Англия е гостоприемна за руснаците с парите, за милионерите. Те отиват там като на почивка и така си и живеят.
– След „Хепи Енд“ какво предстои?
– Официално не е дошъл. Имам да приключа в Англия документи. Най-вероятно това ще отнеме 1-2 месеца. Не оставям вратата към Лондон отворена.
В момента
тук опитвам почвата пак в покривите
В това съм се квалифицирал. Гледам, че много работа има в това отношение, стига да могат хората да си го позволят. Няма да работя за такива средства като там, но ще си спя вкъщи, ще мога да си прегърна децата и ще дишам доволно.
– Как се става патриот?
– Патриот се става вкъщи, като растеш. Като излезеш извън граница – още повече. Когато започнах да уча английски език,
разбрах колко много пропуски имам в българската граматика
За старозагорския диалект няма какво да говоря. Навън започваш да си пееш песните на Емил Димитров, на Паша Христова – „Една българска роза“… Започваш и да отваряш историята обратно. Четеш история. Не е трудно да си патриот, но трябва и да си човек, да си отвориш сърцето.
Много се дразня сега като гледам турските сапунки по телевизиите.
А „Златният век“, „Козият рог“, „Време разделно“…
Дават ги много рядко, в късен час. Как ще възпитаваш децата в българското – по това време спят! А пък възрастните, които гледат, са пили 2-3 ракии и само картинките им минават…
– Ще спрете ли децата си един ден да отидат в чужбина, ако поискат?
– Синът ми и по-голямата ми дъщеря продължават да учат английски, за малката е рано още. Аз не мога да ги спра. За мен потърсих алтернатива от финансова гледна точка.
Може да се опитам да ги насоча, но не и да се налагам
Това е техен живот.
– Имате 4 татуировки на гърдите – на хан Крум, на Райна Княгиня, на Васил Левски и на вълк…
– Татуировките са правени през 2015 г. от едно момче от Бургас, което идваше често в Англия. От много време съм ги планирал. Направих ги за себе си. Не обичам да ходя гол, не е културно. За Райна Княгиня отдавна съм проектирал как ще изглежда, хан Крум е велика личност. Васил Левски!
Благодарение на неговото дело, можем да кажем, че сме българи
Няма по-голям от него.
– Микробусът, с който се движихте в Лондон – отвън „боядисан“ с трибагреника, а вътре имаше флагче на „Берое“?
– Като войник съм носил носилките на „Берое“. Като всеки заралия и аз си поддържам отбора. Играл съм футбол в ранните младежки години в „Локомотив“-Стара Загора.
Но „Берое“ си е „Берое“!
Докато Бербатов играеше в Англия, симпатизирах на „Манчестър Юнайтед“, след това спрях да ги поддържам. Не съм запалянко, но мога да гледам мачове на 3 отбора – „Барселона“ – красота, удоволствие, „Берое“, ЦСКА. А-а, и когато националният отбор играе!
– Вашето пожелание към българите в началото на новата година?
– Здраве,
по много от всичко онова, което не се купува с пари!
И да започнем една нова епоха. Но трябва всеки българин да се размърда и да поеме инициативата. Не става само да стоим пред телевизора и да ругаем… Ако продължаваме по този начин, капацитетът на България ще продължава да излиза. Няма да дойдат този път руснаците да ни освободят. Всеки трябва сам да се размърда и да си намери мястото в държавата.
НБП, Радослава РАШЕВА
