В началото на тази година „Национална бизнес поща“ стартира дискусия за състоянието, качеството и проблемите на гражданското общество в България. В този брой в дебатите се включва старозагорецът Антон Тодоров, разследващ политолог и писател.
* * *
– Г-н Тодоров, доколко е ефективна дейността на неправителствените организации (НПО) у нас?
– Веднага искам да уточня, че както всяко нещо в България, и сред неправителствените организации има дииапазон на ефективността. Както казваше Христо Чернопеев на Дилбер Танас във филма „Мера според мера“: Танасе, хората са като пръстите на ръката – има дълги, има и къси… Та така и при НПО-тата. Има всякакви.
Имам информация за откровени ментета
по разбираеми причини няма да споменавам конкретни имена. Познавам обаче и хора, които много солидно работят и постигат настоятелно добри резултати.
– Доколко смислени са проектите им?
– Понеже съм започнал с паралели с класическите български филми, та се сещам за „Двойникът“, в който темата на един „изследовател“ в научен институт от онова време беше
„Витамин Е и овулацията на мишки порода Суис“
При днешните НПО-та в тази посока има величави продължители на фантазията и делото на онези. Давам веднага пример – „Зелени Балкани“ са получили над 400 000 лева по Оперативна програма „Околна среда“, за да се занимават с „Възстановяване
популацията на лалугера като основен елемент за поддържане на благоприятния консервационен статус
на приоритетни тревни хабитати и популации на хищни птици в природен парк Сините камъни“.(http://umispublic.government.bg/srchProjectInfo.aspx?org=beneficient&id=19447).Получили са десетки милиони левове по десетки теми, с меко казано, спорен характер и ефективност. Ето още един пример – Зелени Балкани са получили 450 000 лева за броене на трипръсти кълвачи, глухари и белогръби кълвачи по темата „Разработване на три плана за действие – за глухаря, трипръстия кълвач и белогръбия кълвач в България“ (http://umispublic.government.bg/srchProjectInfo.aspx?org=beneficient&id=59604). Как ви се струва да получите 2 милиона лева, за да гледате дива коза, да заплождате пеперудата „Червен Аполон“ на територията на природен парк „Витоша“ и да търсите спокойни храсти за дивата мечка. Прощавайте, но има хора, които
за такива пари лично ще участват в онождането на пеперуди!
– Доколко НПО се саморегулират, доколко са прозрачни, ясни в дейността си, във финансирането си?
– В началото на промените в края на 1989 г. в страната имаше само една фондация, а сдруженията с идеална цел имаха изцяло казионен характер и на практика се използваха като инструмент на тоталитарната политическа власт. Новата Конституция на България, приета през 1991 г.,
провъзгласи свободата на сдружаването като основно право на гражданите
и даде възможност за създаване на НПО-та, които да служат за задоволяване и защита на техните интереси. Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛСНЦ), който е в сила от 1 януари 2001 г., неправителствените организации (юридическите лица с нестопанска цел) са два вида – сдружения и фондации. В съответствие със своите цели, тези организации се делят на още две категории – юридически лица, които работят в частен интерес, и такива, чиито функции и цели са в обществена полза. Това не са отделни видове юридически лица, а представляват
законов статус, предоставен на организацията
като различният статус определя и различен обем права и задължения на съответната организация.
– Стана дума за финансирането на НПО. В последно време в медиите се появи поредица от публикации на тема: активисти на НПО използват различни екопроекти за лично обогатяване с милиони. Вашият коментар?
– Правилата и детайлите във оформянето на параметрите за получаването на финансиране са толкова неясни, усложнени и объркващи, че
на практика е невъзможно, ако не сте сред кръга избрани
да получите каквото и да е финансиране. Второ, трябва да сте политически коректно НПО или бенефициент, за да получите финансиране. Това ми разказаха независимо един от друг собственици на няколко електронни медии, който многократно са кандидатствали за подобно финансиране и всеки път с еднакъв, гарантиран, отрицателен резултат.
– Как ще коментирате участието на едни и същи хора в различни НПО, които често дори се разминават по своята насоченост?
Това е новата клиентела*. Няма никакво съмнение, че тук не става дума за случайност, а за последователно изграждане и обособяване на
структури, които да имат ролята на „трън в петата“
Казано иначе – това са хора, които могат винаги, когато се наложи, да бъдат допълнително активирани за изпълнението на определена поръчка. Как да не се сетиш за проницателното наблюдение на сръбската хумористка Ясмина Буква, когато настоява, че „криминалът е така организиран, че е ту правителствена, ту – неправителствена организация“.
– Има ли гражданско общество „на щат“?
– Хубав въпрос, защото той съдържа в себе си идентификацията на нещо, което представлява нонсенс. В България има обаче ноу хау, познание, методология как се постигат подобни непостижими зеещи висини в падението. Гражданското общество на щат е
нещо като Владо Кузов – директор на детска градина
Невъзможно, не, то е немислимо. Тук обаче се получава.
– Има ли „ментета“ в гражданското общество?
– Целият ни разговор до момента налага отговор „да“. Имаме ментета политически партии. Част от тях директно финансирани отвън, затова и съвсем видимо, без специални средства можем да отчленим при тях чертите на небългарски националисти. Схващате играта на думи –
не може да си националист-русофил, примерно
Всъщност, може, но тогава няма да подскачаш всеки път, когато с основание те нарекат „руски националист“. Същото е и с „американските националисти“ в НПО-тата. Там имам чувството, че някои от тях са хванали „златния дявол за опашката“ (по Елин Пелин) и ще живеят като в една съвременна Аркадия до края на дните си.
– Има ли симбиоза между гражданско общество и политика?
– Усвояването на средства от европейски и американски фондове представлява основно поле на изява на
създадените на патронажно-клиентелистки принцип НПО
с което се облагодетелстват кръгове от „избрани“. Забележете, че не става дума за статут на „избраност“, които да демонстрира меритократични черти, т.е. статут, получен вследствие на притежаването на някакви особено ценни опитности или достойнства. Точно обратното – избраният модел на финансиране на дейностите, извършвани от неправителствения сектор, бе
„побългарен“ в съответствие с националните ни традиции
на държавно-партийна опека върху всичко, което би могло да се превърне в платформа, ограничаваща, коригираща всевластието на този Левиатан, какъвто българската държавнотворческа традици представлява. Руският дореволюционен историк Василий Ключевски има една много синтезирана мисъл, която описва свръханагжиментите на руската имперска държава:
„Государство пухло, а народ – хирел“
(Държавата се раздуваше, а народът слабееше). Та и тук така, и това е неприемливият парадокс, който се получава в резултат от казионния характер на българските НПО-та. Този път поръчителите са други, но това не означава, че резултатът не е същият –
някой играе по свирката на друг
И това няма нищо общо с изграждането на гражданско общество като контрабаланс на свръхангажиментите и претенциите да контролира на новата, уж демократична формално държава.
– Има ли симбиоза между гражданско общество и олигархия?
– Да, има и това може отчетливо да се забележи и изследва в един процес, който наричаме „завладяване“ на НПО-тата от страна на представители на олигархичната прослойка. Използва се основно липсата на адекватна правно-регулаторна рамка и занижените контролни функции, както и възможността чрез НПО-тата да се получи платформа за
удобна фасада за престъпниците, вкл. такива с „бели якички“
Този феномен отново е свързан с политиката и участващите в нея на национално и местно ниво. Нека припомня нещо. Имам следната формула за българската публична власт, откакто започнаха т.нар. промени след ноември 1989 г. – тя е продължение на организираната престъпност, но с други средства. Онази политическа формула, която управляваше до 1989 г., пък си беше открита форма на организирана престъпност, при това
довлечена ни на дулата на съветските танкове
Така че, нищо ново, спете спокойно деца. Политиците и администрацията видяха в неправителствените организации изключително ефективен и с черти на полезна скритост инструмент за формално правомерни допълнителни доходи, заместване на забраненото им участие в управление на фирми и собственост в дружества с ограничена отговорност, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта. Така например,
над 70% от депутатите в последните три народни събрания
също такъв дял от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции например в коалиционното правителство за периода 2005-2009 г. и над 90% от кметовете на общини в България участваха и участват в управителните съвети на НПО. Както се казва – без коментар.
НБП
* Клиентела (от Уикипедия, свободната енциклопедия) – Клиентела са наричани свободни граждани в Древен Рим, които са малоимотни или безимотни. Срещу издръжка, получена от богати римляни, всеки клиент е бил задължен правно и морално да подпомага своя патрон, например да гласува за него на избори, да го придружава при пътувания и други подобни.
Още по темата: