Разговор с Петър КАЛЧЕВ, директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора
– Г-н Калчев, какво трябва да знаем за Стара Загора – града на 8000 години?
– Стара Загора е уникален град, който има непрекъснат човешки живот от късната праистория – това е краят на 7-хилядолетие пр. Хр. до наши дни. Няма прекъсване в пластовете на селищното развитие на това място. Още през ранния неолит (новокаменната епоха) на това място са се развивали селища, които са с големи размери, с двуетажни къщи, много солидно изградени с блестяща култура. И тук не мога да не спомена мраморната фигурка от Азмашката могила, една от най-ранните статуетки по нашите земи, представяща богинята Майка земя, както и керамични съдове, украсени с геометрични мотиви, с богата семантика, която дава представа за космогонията на древните земеделци и скотовъдци по нашите земи. Дошли са тук от Предна Азия, от Мала Азия в края на 7-хилядолетие. Те много бързо усвояват новите места, изграждат селища, развиват невероятна култура. Тези процеси продължават и в късния неолит – това вече е краят на 6-хилядолетие пр. Хр. Тази култура дава импулси и в други територии на днешна България като селището при Самоводене, Търновско, както и Провадия – солниците. Проф. Васил Николов подчертава, че първите хора, които добиват сол, са преселници от Тракия в края на късния неолит. Това е култура, която се развива с много бързи темпове, много динамична, богата. Те са се справяли с обработката на кремъка, на камъка, така също и с предачеството, с обработката на рогове на елени.
– Как да приемем факта, че пет селищни могили околовръст очертават сегашната територията на града?
Мраморна фигура на женско тяло, символизираща култ към плодородието и Богинята-майка от музей „Неолитни жилища“
– Наистина това е уникално място. Няма никъде другаде такъв град в Югоизточна Европа, където на своята територия да има пет такива селищни могили. Най-голямата в Европа е Берекетската селищна могила в южния край на сегашния град в близост до кв. „Кольо Ганчев“. Това е колос, висок 17.5 м и над 300 м в основата си. В пластовете на селищните могили виждаме едно непрекъснато развитие в живота на тези хора. Уникалното е в това, че хората разработват един огромен рудодобивен център в м. Мечи кладенец. Засега са проучени 11 рудни разработки. Те са нагрявали скалата с огън, поливали са я с вода, след това са я разбивали с каменни чукове или с остри колове, като са отделяли медта от камъка, след което я стапят в селища, които са били разположени около рудниците. Това са селищната могила при Окръжна болница, при Минералните бани, при с. Кирилово и на други места. Според откривателя и проучвателя на медните рудници проф. Евгений Черних, те са стигнали до Долното течение на Днепър и Днестър. Смята се, че за едно хилядолетие е добито огромно количество чист метал – около 1000 т, което е огромно за времето си. Те организират такова голямо производство в два етапа: едното е рударството, а другото е получаването на полуфабрикати и на готови изделия. Медните находки показват съвършенство в занаята. Това е майсторството в стопяването в специални калъпи, след това шлайфането, закаляването, обработването на медта.
– Особено впечатление прави керамиката с формата на съдовете и на украсата по тях.
Неолитни жилища – възстановка на National Geographic
– Няма по-съвършена керамика в култура „Марица“. Това е върхът на керамичното производство. Даже в следващите исторически епохи това майсторство, което са притежавали хората от каменно-медната епоха, не е достигнато в керамичното производство по нашите земи. Съдовете са невероятно тънкостенни, отвън са покрити с графитна украса, която е от ромбове, спирали, концентрични кръгове, които изразяват тяхната космогония, представата им за структурата на света. А може би в тези знаци има и скрити послания, и писмо, което, за съжаление, ние сега не можем да разчетем. Тези хора са имали невероятни познания, имали са много сложно мислене, свързано с кръговрата на природата, със свещения брак между Великата богиня майка-земя и бога Небе. Те са имали представа от движението на Слънцето, знаели са посоките на света, свастиката, която в нашите земи се появява още в ранния неолит. Тези хора са имали невероятна абстрактна мисъл и представи за света. След като са изчерпвали рудното тяло от рудника, те връщат всичко обратно, за да скрият раните по Майката-земя , които те самите са иззели с медната руда.
– Кога и как преминават в следващия етап на цивилизацията?
– В края на 5-хилядолетие пр. Хр., когато вече древните хора достигат своя апогей на развитие, за съжаление, тогава настъпва много сериозна промяна в климата с едно засушаване. Не е било възможно обитателите на селищните могили да останат по старите населени места и да отглеждат житни култури и затова те се насочват към животновъдството, тъй като територията на Тракия става със степен характер. Това продължава около 1000 години. Тези хора се местят със своите стада до различни области, където има трева за техните животни. Изграждат временни постройки и когато към трето хилядолетие се променя климатът, те отново се връщат и се заселват в своите стари обиталища в селищните могили. Във всички старозагорски селищни могили, които досега са проучени – Азмашката, Берекетската, при Окръжна болница от Минчо Димитров, има пластове от бронзовата епоха. Те са имали невероятна силна памет и от поколение на поколение е предавано, че те са живели именно на тези места и затова те се връщат пак в тях.
– Как са изглеждали техните ритуали и техните вярвания?
– На Старозагорските минерални бани има уникален обект, който аз имах щастието да проуча.
Керамичен съд-лале. Ранен неолит, VII хил.пр.н.е. „Неолитни жилища“
Това е едно огромно ритуално стълбище, изградено от пясък и глина. На тези стъпаловидни площадки те са извършвали някои ритуали с еленови рога – символ на мъжката сила, на плодородието. Еленът за тях е бил свещено животно. Под тези площадки има стопилка от медна руда, има медни предмети, керамични съдове, животински кости в ритуални ями. Това е единствено в Европа – ритуално стълбище, което води към храма, който е бил в центъра на селищната могила. В нашия музей притежаваме два модела на този храм, който е обслужвал огромна територия. Той не е бил само за това население, което е обитавало Стара Загора и региона. Там е намерена и най-голямата неолитна фигура в Европа с две лица, висока е 37 см. В края на тази епоха тези хора в един момент достигат връх в своето развитие, правят обществени сгради, които са били с богата украса и с много богата символика. Там са се извършвали ритуали, които са свързани със засяването на зърното, с прибиране на реколтата, с добрите приплоди на животните, с домочадието в семейството. Виждаме едно общество, което има невероятно развитие, което достига апогей и намира отражение вече и в бронзовата епоха.
– Това общество дали остава хомогенно?
– Смята се, че тук наред с местното население, което обитава тогава Тракия, от Причерноморските степи идват хора, те влизат в симбиоза с местното население и приемат неща и от двете култури. В тази епоха имаме също така много мощно развитие, тъй като вече хората познават нов метал – бронз, който е сплав от медта и калая. Преди това по нашите земи се открива така нар. арсениева мед – смес на мед и арсений, който подобрява много качеството на медните оръдия и на оръжията. С откриването на бронза човечеството придобива нова технология, нов метал, който е с много добри качества.
– Как се развива регионът Стара Загора през тази епоха?
– За съжаление, все още не е открит тракийският град Берое, но край р. Бедечка е намерена керамика с черен фирнис, която е характерна за тази епоха. Открита е при Берекетската могила. Много богата е била гробницата край Оряхово. Преди десетина години иманяри я опустошиха, след което Георги Китов извърши проучване и се оказа, че там е погребан тракийски цар, тъй като в предверието имаше кости от два коня, вероятно с много богата сбруя. В гробницата бяха намерени миниатюрни златни листенца при всеки случай от венеца на царя. Така че през този период между Севтополис, Казанлък, Кабиле, Ямболско, тук е съществувал такъв център – тракийският град Берое, който е играл много важна роля между тези градове. През тази епоха тук кипи динамичен живот, тъй като имаме монети на Филип, на Александър Македонски. През І век Тракия става римска провинция. Тогава вече градът се развива по римска система. През 106 г. император Траян побеждава даките. Изгражда се нов град – Августа Траяна, с прави улици, с квартали. Този град се развива много динамично, благоустроява се с тротоари, с колонади, с водопроводи, обществени сгради, с каменни надписи, които колегата Николай Шаранков разчете и публикува. Августа Траяна е важен център на Боруйска хора. Бил е много важен град, тъй като област Горна Тракия и Загора контролира всички проходи към Стара планина и гарантира сигурността в Северна България. Градът непрекъснато се е развивал, въпреки превратностите на времето. Той е бил разрушаван от земетресения, от славяно-аварски нашествия, както и от готите. Но винаги е бил важен център. Играе важна роля и през Възраждането, и през освободителните борби. Тук избухва Старозагорското въстание – един от предтечите на Априлското въстание. Въстаниците му ушиват флаг в бяло, зелено и червено, знаме, което е предшественик на съвременното национално знаме. За съжаление, градът е опожарен тотално от ордите на Сюлейман паша, населението му е избито. Но с много дух и воля оцелелите старозагорци съграждат новия град и днес той е център на икономика, на политика, на култура. Един красив град.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
