Странно започна този 3 март за Стара Загора. В 10 часа пред сградата на Общината сякаш целият град очакваше издигането на трите знамена – българското, старозагорското и европейското. Издигнаха се само две. Трибагреникът така и не тръгна по пилона (очевидно механизмът не сработи). Хората на площада затаиха дъх, изведнъж обединени от този миг на тревога, но трибагреникът бе поет и с почит изпънат от ръцете на воините от Втора механизирана бригада.
Кметът Живко Тодоров напомни, че не е нужно чужди да напомнят на българите кои са и кои не са – българите пазят националното си съзнание и гордостта си, не са ги забравили и няма да ги забравят… И тогава се проточи близо 300-метровият трикольор, вдигнат на ръце, носен така, както трябва да се носи светиня, а старозагорци тръгнаха след него и до него към паметника на Бранителите на Стара Загора. Повече от 15 минути знамето изкачва последните стъпала към монумента на Самарското знаме. И всички усетиха силата на този знак, който сякаш бе даден. Няма друго място за трикольора ни, освен в ръцете на българи. Това е най-сигурното място и единствено достойното за него.
Отдавна не бяхме виждали толкова много граждани не само край паметниците, но и в приветствие към 300-метровия национален флаг по 3-километровия му маршрут от центъра на града до мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Колоната водеха конници и пешаци от „Бага-Тур“, а звукът на роговете им извикваше у всеки човек атавистичния зов на кръвта. Въздействието бе невероятно, сякаш ставаш свидетел на цялата история на народа си, побрана в онова генетично кодирано в нас протяжно докосване не до душите, а до духа български.
Красив, силен 3 март празнува Стара Загора – обединяващ, горд, много истински. Нека е начало!
NBP.bg, Живка КЕХАЙОВА
