Станчо Пантов е роден на 16 октомври 1954 г. Преди седмица старозагорският бизнесмен навърши 60 години. Инженер е по специалност. През 1980 г. започва обаче като елмонтьор, 5-и разряд, в ТЕЦ „Марица изток 3“. Работи по-малко от 2 месеца, когато получава назначение като началник на подстанция в Гълъбово. Шест години по-късно е преместен в управлението в Стара Загора и назначен за началник на всички подстанции в Сливен, Ямбол, Бургас и Стара Загора. Сам напуска държавната работа, въпреки предупреждението на началника му, че държавното е най-сигурно. По това време – преди четвърт век, заработва частната му фирма и ангажиментите му стават много. Стартира с доста разнообразни дейности – от паркет до елтабла. „Контрагент 35“ ЕООД от десетилетия е водеща в сферата на електроматериали и електроуслуги. Номенклатурата покрива почти всичко във високо и ниско напрежение и всичко в средно напрежение. Приоритет на „Контрагент 35“ са материалите за силовите части на големите промишлени предприятия, ЕРП, АЕЦ, химическа промишленост, транспортни компании като пристанища и летища.
* * *
– Г-н Пантов, как се справя фирмата Ви в момента?
– Справяме се добре. Имам оптимистични очаквания за бизнеса си, въпреки липсата на предвидимост у нас. Не съм човек, който се страхува от бъдещето, от неизвестното.
От години участваме в конкурсите по ЗОП – годишно в 100-130 сериозни търга
Успеваемостта ни средно е 47% – нещо изключително. Само в последните две седмици сме спечелили 3 значими конкурса. Лошото е, че при търговете по договори сумите са големи, а реализацията винаги е по-ниска от очакваното и логичното, примерно – конкурсът е за материали и услуги на стойност половин млн. лв., а накрая закупеното е за 100 000-110 000 лв.
Най-много „цакат“ българския бизнес държавните предприятия
– доста повече от т. нар. монополи, които поне плащат. С държавните сключваш договор, в който стандартно трябва да има вид на стоките, цена, количество и т. н. Истината е, че от всичко това само цената и неустойките са ясни – всичко друго е под въпрос. Доставчикът не може да планира нито количества, нито срокове,
нямаш график – колко, кога и дори дали ще поръчат, е неизвестно
Ние издържаме, защото сме сериозна и голяма фирма, но малките просто умират, защото остават с месеци без работа и поръчки. В същото време като си „вързан“ с договор, ако си намериш работа на друго място и изведнъж те повикат да си изпълниш договора, а си малък и нямаш ресурс за двете места, неустойките са убийствени.
Икономическата конюнктура принуди дори фирма като нашата да вземе мерки като диверсифицира дейността си. Заработихме активно в сферата на консултантските и инженеринговите услуги.
Наблегнахме на участието си в транспортните проекти
– транспортът е една от областите, в която все още идват европейски средства дори сега, макар че точно такъв проект се печели трудно. Добре, че сме уважавани, имаме много добър имидж на нашия пазар и се знае, че когато „Контрагент 35“ прави нещо, то е на ниво. Малко преди нашия разговор, тук бяха представители на голяма столична фирма, които
обясниха, че ни търсят по препоръка на наши предишни партньори
Естествено, търсени сме от енергийните фирми, особено в сферата на електрозащитните предпазни средства. Доходите на фирмата ни от търговска дейност и от производство и инженерингови услуги вече са изравнени, дори има лек превес на инженеринга.
– Предвиждате ли разрастване на фирмата?
– Не искам да правя големи структури с много машини и оборудване. Има достатъчно фирми на пазара, които нямат работа… И преди съм казвал –
пари се правят с глава, не с ръце
Трима души управляваме в момента проект за 13 млн. лв. Повече хора и по-големи екипи не означават повече и по-добре свършена работа. Въпросът е какви са самите хора.
– Защо проблемът с държавните предприятия става все по-голям?
– Защото българските държавни предприятия нямат пари и
не се ангажират с реален бюджет за определена дейност
Чуждите компании, които дойдоха у нас, бързичко забелязаха, че тук може да се работи и по този начин и също започнаха – сключват договор с теб, но без да знаеш параметрите му. Поне все още са по-коректни в плащането. Не си поръчват неща, които не могат да платят, за разлика от държавните предприятия и общините. Там, където има колективна отговорност, няма носене на отговорност. На преговорите искат от ответната страна всичко, но ако ти му поставиш някакъв казус,
отговорът винаги е: „Това не зависи от мен“
Ами като не зависи от теб, защо ти ги водиш тия преговори?!
– Как Ви се вижда бизнес климатът като отражение на политическата ситуация в страната?
– Абсолютна адекватност има между бизнес климат и политическа ситуация. Винаги. За съжаление, доминиращите партии във всички правителства и всички времена у нас имат един и същ проблем – корупция. На пръв поглед проблемът е наш, не техен, но ако днес наистина се замислят защо губят позиции и политическата система се разлага
корупцията е в основата и на тяхната липса на бъдеще
Все пак има различия – в първите две години от мандата си навремето Иван Костов показа, че е единственият ни премиер, който разбира от управление на държавата. Във вторите две години обаче се промени. Правителството на Бойко Борисов с всичките му грешки пък, успя да привлече много чужди инвестиции, заработиха европроектите и нещата в нашата сфера се раздвижиха сериозно.
Ако нещо при ГЕРБ ми харесва, то е, че е ясен човекът, който поема отговорност
Поне един в тази държава е готов да поеме отговорност и това не е малко. За съжаление, след всяко управление на БСП задължително следва фиаско във всички системи на държавата и съответно на икономиката. И всичко това го казвам без каквито и да е политически пристрастия – въпреки нееднократните предложения, аз съм се стремил да стоя максимално далеч от политиката във всички тези години.
Работя и мога да спя спокойно
Като че ли човек в политиката не може да бъде себе си, дори не може да бъде еднакъв и последователен. Най-страшното – трябва да забравиш за достойнство и себеуважение. Затворил съм се в работата си. Чувствам, че хората ми не само ме уважават, а ме и обичат. Знаят, че съм готов да помогна винаги при проблем, че съм честен с тях.
– Бизнес климатът в момента?
– Бизнес климатът в момента никак не е добър. Не разбирам защо просто не вземем нормално работещи модели в нормалните, развити държави и да ги прилагаме, вместо непрекъснато да измисляме свой.
Беше голяма глупост това с откриването на фирма за 2 лв.
Каква е отговорността, която носи такава фирма? Можеш ли да проверяваш всеки евентуален партньор? Пазарът се затвори веднага – не смеем да даваме пари или стоки авансово, не знаеш кой стои срещу теб. За междуфирмената задлъжнялост, която е 4 или 5 пъти по-голяма от БВП на страната, да не говорим. Всички знаят, че тя стагнира всички сфери на икономиката без изключение, но в началото на почти всяка подобна верига на задлъжнялост стои държавно предприятие и нищо не се прави от държавата.
За целия преход
не съм чул и видял някой да създаде някаква доктрина за подобряване на инвестиционния климат, извън ниските лихви
Има толкова икономически стимули, които държавата просто трябва да приложи, не е нужно да дава каквото и да било, и бизнесът сам ще си направи инициативите, ще развива производство.
Не само българската държава не защитава българския бизнес, освен т. нар. монополен. Международните проекти също по правило се дават на огромни международни корпорации, на външни фирми, дори ако става въпрос за реализация в България, а
българският бизнес, нает като подизпълнител, взема само трохи от тях
Просто държавата не се управлява добре. Държавата ни трябва да се управлява разумно, както се управлява една, при това не особено голяма фирма, що се отнася до икономическата сфера. Социалната е нещо друго, но пък всяка добра фирма има и социална програма. Инвестиции, развитие на инвестициите – принципът е като във всяка бизнес организация, но
българската държава не се управлява като фирма, на която държиш, а като такава, която искаш да източиш и унищожиш
– Ще имаме ли, според Вас, правителство?
– Да, защото партиите нямат ресурс като че ли за още изборни експерименти, но при такава разностранна коалиция или подкрепа не знам как ще изкара повече от година.
НБП, Живка КЕХАЙОВА
