Станчо Пантов е роден на 16 октомври 1954 г. в Гълъбово. Завършил е Техникум по електротехника в Стара Загора, а след това ВМЕИ-Варна (сега Технически университет). Започва професионалната си кариера в ТЕЦ „Марица изток 3”. След това ръководи електрическа подстанция „Гълъбово”, част от „Електроснабдяване“-Стара Загора. Професионалното му развитие продължава в Стара Загора, където е началник на отдел в „Електроснабдяване“-Стара Загора. През този период стартира и пътят му в бизнеса. След първите му предприемачески стъпки, съвсем естествено идва идеята за създаване на собствен бизнес и така се ражда „КОНТРАГЕНТ 35“ ЕООД. От 1990 г. досега Станчо Пантов е управител на дружеството с основна дейност – ремонт, настройка и пускане в експлоатация на електроенергийни обекти. Компанията на предприемача е сред лидерите в доставката на електрооборудване и съоръжения за високо, средно и ниско напрежение, кабели, проводници и лични предпазни средства на пазари у нас и в чужбина.
Роден съм на 16 октомври 1954 г. в Гълъбово. Основно училище завърших в родния си град, а след това Техникум по електротехника в Стара Загора и ВМЕИ във Варна. Преди да завърша висшето си образование, бях в казармата.
В института във Варна след завършването имаше точкувания с възможност за избор на месторабота. Имах втори резултат в специалността, но се оказа, че избор нямах… Предложиха ми да отида в „Енергоремонт“-Варна. Когато попитах с какво ще се занимават там, разбрах, че ще стана диспечер в производството на желязно-решетъчни стълбове. Аз съм учил за енергетик, не за железар… Отказах и така дойдох в ТЕЦ „Марица изток 3“, където търсеха хора. Започнах с назначение като ел. монтьор V разряд. Работих 2 месеца там.
КАТО МЛАД РАБОТНИК, ЗАПАЗИХ СТАТУКВОТО СИ НА ИНЖЕНЕР…
Като всички млади работници, по-старите се опитваха да ме блъфират. Смятам, че се справих достойно с тези препитвания. Попитаха ме един технически въпрос, чийто отговор аз нямаше откъде да знам на база на обучението ми, и не можах да отговоря. Това ме накара да се почувствам малко некомфортно. Но пък аз им зададох въпроси по някои технически теми и ето, че те не можаха да ми отвърнат…
След 2 месеца в ТЕЦ 3 при мен дойде завеждащият личен състав на „Електроснабдяване“-Стара Загора и каза, че търсят местен човек за електрическата подстанция в Гълъбово. Тя бе една от най-големите в България тогава – 220-киловолтова. Предложиха ми да стана началник. Дотогава изобщо не бях влизал в подстанция, камо ли с такива големи параметри и с много отговорности в системата. Но се консултирах с баща ми. И той тогава ми каза: Ти си умно момче. В ТЕЦ 3 работят 111 инженера, за да направиш кариера там, трябва да се пребориш с всички.
В ПОДСТАНЦИЯТА ЩЕ БЪДЕШ ЕДИНСТВЕН. АКО СИ КАДЪРЕН, ЩЕ ТЕ ОЦЕНЯТ…“, И СЕ СЪГЛАСИХ
Една година учих всичко упорито – съоръжения, манипулации, специфика на професията. След 1 година нямаше кой да ме пипне за нищо. Спечелих авторитет и пред диспечерите в Пловдив, и пред ръководството в Стара Загора. Не ми се месеха, уважаваха това, което правя. Дори реших и посадих 100 овошки в подстанцията, останаха и след мен.
В този период започна пълна реконструкция на подстанцията с нови съоръжения, което беше сериозно предизвикателство за мен.
СМЯТАМ, ЧЕ КАТО ОРГАНИЗАТОР СЕ СПРАВИХ ДОБРЕ
Проверявах работата на хората и всички схеми, някои от тях и коригирах, което също направи впечатление. Какво обаче установих. Докато бях във Варна си бях оправил езика, не използвах местни диалекти. Но стоейки извън Стара Загора, с една малка група хора, започнах да се улавям, че пак започнах да използвам нашите си наречия. Рекох си: „Не е добре това!“. По същото време се разведох и със съпругата си. Разговарях с началниците в Стара Загора. Споделих, че съм дал своята лепта за подстанцията в Гълъбово и ако е възможно, да продължа развитието си в Стара Загора. Приеха молбата ми.
Предложиха ми апартамент във ведомствен блок в кв. „Железник“. Жилището беше в завършен вид, но аз реших напълно да го преобразя, сринах го до панел. Всичко след това изградих самичък, включително мебелите за детската стая. Направих детската стая и коридора с ПДЧ плоскости, сам си измайсторих венецианска мозайка в антрето, гипсови корнизи, всичко правих самичък. Само за паркета повиках специалист.
С РЕМОНТА НА АПАРТАМЕНТА, КОЙТО СИ НАПРАВИХ САМ, СЕ СЛОЖИ И НАЧАЛОТО НА МОЯТА БИЗНЕС ДЕЙНОСТ
Имах паркет в 3 стаи, в двете го лакирах самичък, в третата – се доверих на бившата ми съпруга, с която се бяхме събрали за малко. Мина 1 година и той се повреди. Един ден си вървях по улиците на града и ми дойде наум, че едно време продаваха паркет, но след разрушителни приватизации вече нямаше такива обекти в Стара Загора. Хрумна ми да се обадя на колеги в Бургас и ги попитах дали тамошното предприятие „Бул Лес“ продава паркет. Казаха ми: „Колкото искаш, само пари да имаш“.
На работа на компютъра напечатах обява, че продавам паркет. Размножих я, разлепих я. Тогава в „Железник“ блоковете растяха като гъби. И хората започнаха да правят заявки. Все още нямах регистрирана фирма, но с разписки, че съм получил парите, нещата се задвижиха. Първите поръчки изпълнявах с една газка – за 2.5 т товар. Като се разчу, че съм коректен, започнаха много хора да се обаждат. След това поръчките от Бургас пристигаха с 8-тонен ДАФ, а после и с една 10-тонна „Шкода“. Това беше първото ми бизнес начинание. Всъщност
ТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ МИ Е ПО ПРИРОДА
Като ученик в основното училище имаше т. нар. магазин на честността. На една маса се оставяха кутия детски закуски и кутия вафли. Всеки си взема и оставя 5 стотинки. Моята майка работеше в сладкарница и аз се заех с доставката на изделията. Обаче установих, че вафлите се продават по 5 ст. и в кутията имаше 10 вафли по 5 ст. Докато детските закуски бяха 12 закуски, а кутията също струваше 50 ст. И аз започнах да зареждам повече детски закуски и с всяка кутия печелех по 10 ст. Моята дневна закуска беше осигурена… Та, мозъкът ми щрака с търговски нюх още оттогава.
Започнах да търся и частна работа като електроинженер. По онова време много от предприятията бяха занемарили елуредбите си. Имаше подобна кампания на „Електроснабдяване“ – за преглед на чужди съоръжения, с цел да им се помогне.
ТЯ МИ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАЗБЕРА КЪДЕ КАКВИ ПРОБЛЕМИ ИМА И ДА ПРЕДЛОЖА УСЛУГИТЕ СИ
Започнахме с колеги, в събота и неделя направихме няколко обекта.
Голяма част от предприятията тогава бяха в ликвидация, често не знаеха какво има в тях, разпродаваха. Аз наех едно мазе за склад и започнах да изкупувам материали, буквално на безценица. Името ми беше вече известно в областта на енергетиката и когато оповестих, че предлагам материали, доста хора започнаха да ме търсят.
По това време регистрирах и фирмата си. Подадох молба в началото на 1990 г., имаше малко забавяне, докато проверят имената за дублиране. Регистрацията излезе на 4 април и започнах да действам легално.
ИМЕТО НА ФИРМАТА Е „КОНТРАГЕНТ 35“ ОТ САМОТО Й НАЧАЛО
Хареса ми, защото „контрагент“ е страна по договор. Имаше дублиране на името и добавих от мен цифрата 35. Защото тогава бях на 36 години, но 35 ми се видя по-благозвучно…А и дейностите, които се описваха в регистрацията на фирмата, също бяха около 35.
Вече формирах приходи и от паркета, правих и елтабла. И в един момент на директора на „Електроснабдяване“ му докладваха, че развивам частен бизнес, подобен на държавната ми работа. Той ме извика и ми каза, че трябва да реша – или едното, или друго. Аз му обясних, че частната дейност не ми пречи и не съм занемарил работата си в предприятието. Той обаче бе категоричен, че не може така и че хората говорят. За 6 месеца от частната си работа спечелих 200 хил. лв. Колко време трябва да работя в Енергото, за да спечеля толкова – 10 години. Затова изборът беше ясен.
ПОДАДОХ МОЛБА, НАПУСНАХ, НАЕХ СИ ОФИС БЛИЗО ДО ПРЕДПРИЯТИЕТО
Поканих една колежка за секретар и вече имах много време активно да търся материали. Продължих и с паркета, за него наех голямо хале. Точно тогава направих много изгодна сделка. Един украинец беше внесъл 4 тира паркет, но имаше някакъв проблем, полицията го беше стопирала. И аз го купих на изключително изгодна цена. Докарах го в Стара Загора, сортирах го, излезе 104 вида… Една част от него беше непродаваема, но останалата част компенсира цялата себестойност на партидата, остана и печалба. Направих бригада от 5-6 души, започнах да купувам и превозни средства. Така вече реално стартирах в бизнеса…
Изготви: Радослава РАШЕВА
Цялата история на Станчо Пантов очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.
