„Ковачница на кадри“ сме, с прогресивна система на заплащане – има хора, които получават 500 лв., и такива, които вземат 6000 лв.
***
Станчо ПАНТОВ е роден на 16.10.1954 г. в Гълъбово. Завършил е Техникум по електротехника в Стара Загора и ВМЕИ (сега Технически университет)-Варна. Преди да основе частната си фирма през 1990 г. („Контрагент 35“ ЕООД) е работил единствено в „Електроснабдяване“-Стара Загора.
Семеен.
***
Станчо Пантов (вляво) и Динко Пантов
– Г-н Пантов, излезе списък с големи кредитори на КТБ, които ще получат свои вземания. Сред тях сте и Вие..
– От Вас научавам, ще почерпя! Бях ги отписал. Регистриран съм като кредитор, но не съм получавал никаква информация. Сумата, която ми дължи КТБ, неолихвена, е 6.3 млн. лв. Много хора ме питаха – как потъна там? Нямаше как да предположа! Бях направил подробно проучване на банките – КТБ бе два пъти банка на годината, Цветан Василев – банкер на годината, отчетите им бяха прекрасни.
– Липсата как повлия на бизнеса, успяхте ли и как да се справите?
– Тези пари не бяха кредитни, а в голяма част аванс за материали по проекти с европейско финансиране в железопътната инфраструктура. Аз имам много добър кредитен рейтинг в банките, имах и други средства. Сключих набързо три кредита, които даже не се наложи да ползвам, но исках да имам резервни фондове. Докато работим, започнаха да идват постъпления, с тях посрещахме текущите си нужди. Не се наложи да ползвам кредитен капитал, нито да изпадна в дългове към когото и да било. Бяхме на екзистенц минимума финансово, но го преодоляхме.
Не изживях драматично случая – загуба на пари е, не на човек
Жалко за 25-годишния труд, но – пари се печелят!
– Преди години бяхте ангажирани сериозно в комплекса „Марица изток“? Днес?
– Продължавам да бъда в енергетиката. Работим с нарастващи функции в железопътните проекти – енергетични устройства в ЖП проекти – изграждане на релсов път, контактна мрежа, съпътстващи електротехнически съоръжения, отопление на стрелки, перонно осветление, всичко, което граничи с енергетиката. Направихме 3 проекта, последният бе за 13.5 млн. лв. Работим основно с подизпълнители, но решихме, че много по-добре за фирмата ще бъде да инвестираме, да обучим персонал, да работим самостоятелно. И
не толкова заради сметката, а защото не бяхме доволни
от организацията, качеството и времетраенето на работата на подизпълнителите. Сега сме разработили пълна структура с описание, процесинг на всички видове работи в този сектор. Намерили сме и хора за всяка конкретна работа. Въздържаме се да работим по обявени проекти, защото са спечелени от главни изпълнители, няма да ги назовавам – големи български фирми, които не плащат. Излизат други проекти. Между другото, ние винаги сме работили с европейски фирми – чешки, полски, италиански, австрийски. В мастодонта „Щрабаг“ има взето решение да се развиват в областта на жп строителството. Ще им трябват партньори. Бяха наели консултант от Виена за проучване на пазара у нас в областта на контактната мрежа и за наша радост той избра нас за партньор. Нещо повече – каза, че
никой друг не може да свърши работата както нас
Високата оценка ни радва, отваря ни врати за работа в чужбина. Но искам с новия екип и с новото ръководство на процеса да направим поне един проект в България, да видим с какви проблеми ще се сблъскваме, как ще ги решим. Така ще излезем в чужбина спокойни.
– Перспективи за работа има ли?
– Има. Програмният период завършва 2020 г, но дотогава дори основният коридор Калотина-Свиленград няма да може да бъде завършен. Има друг сериозен коридор – Видин-Кулата, който също ще се строи. И след 2020 г. ще има средства за транспортното строителство, магистралите са необходими както за България, така и за европейците – преносът на товари към Близкия и Далечния изток най-евтино се осъществява с железници. Започна строителство на т.нар. интермодални терминали, които ще позволяват ремаркетата на цели тирове да се качват на вагони – в крайната гара ги посрещат влекачи, закачат ги и тръгват. Това направление на транспортното строителство ще се развива в бъдеще, а фирмите в сферата не са много. Убедени сме, че ще
имаме сериозно предимство като организация, производство, срок за изпълнение, качество
– Явно това не е бизнес за всеки, с какво се налагате?
– Няма нещо специално. Работим. Взехме решението след анализ на сектора, направихме бизнес план за необходимите средства, в какъв срок можем да очакваме изплащане на инвестицията, започнахме търсене – в Италия, Германия, Русия. Специализираните ЖП машини са страшно скъпи – една мотриса тип малък локомотив с малък монтиран кран и повдигателна платформа струва над половин милион евро.
Не можем да си позволим – засега, покупка на нови машини. Плод на дълго търсене е вземането на рехабилитирани, с добри експлоатационни възможности. Не е лесно, но успяваме.
– Към момента движението по бизнес плана ви?
– Изпълняваме го. Още съвсем малка част е останала в т.нар. инвестиционна част. Имаме назначени специалисти мениджър проекти, ядро на офертната група. Към момента ги издържаме, обучаваме, не работят тясно специализирано. Идеята е когато стартираме с проекта, да имаме екип от около 40 човека.
– Бизнесът повсеместно говори за проблеми с кадрите и образованието у нас. Вие с какво ги привличате?
– Ние си
ги „ковем“, когато избирам човек, първо го преценявам психологически
– дали е управляем, като му кажеш нещо да го изпълни както трябва, независимо дали е специалист или не е. Дали може да комуникира добре с останалите. Друго важно – дали иска да работи и да печели. Някои искат да не си дават зор, за тях като дойдат на работа вече са заслужили парите. Аз съм направил в търговската част прогресивна система на заплащане, в зависимост от резултатите. Има хора, които получават 500 лв., и такива, които вземат 6000 лв. Правим и различни обучения, който желае да работи – има възможност да се научи.
– Т.е., спокоен сте за кадровото обезпечение на бизнеса?
– На мен вече нищо не ми е необходимо. Искам хората ми от фирмата да са осигурени. Да не се притесняват, че може да останат на улицата, да могат да си позволят със заплащането един сносен живот, не казвам луксозен, и да са сигурни за бъдещето си. Почти няма текучество, имаме едно неписано правило – който остане 2 години, повече не напуска. В този период или ние не харесваме, или нас не ни харесват.
Има големи фирми, които ни крадат от персонала, защото едно от популярните имена на „Контрагент“ е „Ковачница на кадри“.
Имали сме случаи при интервюта да питаме – това знаеш ли, онова.
Те – вие космонавти ли търсите?
Опираме до въпроса за образованието. Аз контактувам с двата сериозни технически ВУЗ-а в София и Варна. За голямо мое съжаление, качеството и на преподаването, и на усвояването, е много ниско. Един млад специалист, завършил по мое време, получаваше между 5 и 10% от необходимите му знания. Всичко останало – от практиката. Сега този процент е под 1%. Скоро правих интервю с едно младо момче, завършило транспортния институт „Тодор Каблешков“, специалност „Енергетика и контактна мрежа“. Питам го кажи ми няколко елемента на контактната мрежа, от какво се състои тя. Той – това не сме го учили. Нямаше какво повече да дискутираме. Има и хора с повече мозък, учат съвестно, но като не им се преподава добре и няма къде да видят, пак е лошо. Да не говорим, че младото поколение е разглезено, родителите дават пари, не изискват. Не са пипали работа, а харчат, карат големи коли. Как да очакваш, че ще работят и ще са заинтересовани. Трябва да е някой „пролетарий“, за да цени парите.
Аз съм израснал в семейство, в което от петокласник работя, всяка събота, неделя, ваканциите. Не сме били гладни, минавахме за средно заможно семейство. Не можеше да не се работи, да се лежи.
Сегашното поколение не е така.
– Къде са основните грешки, според Вас?
– Преходът разби образованието и селското стопанство, и то не случайно, а целенасочено, според мен. Никой от сферата на образованието не може да ми даде разумен довод
защо се премахнаха специализираните технически училища
свалиха се критериите. Ние бяхме предприятие с шефство на техникума по електротехника. Учителите водят деца при нас на нещо като практика. Самите те викат – това какво е, не сме го виждали. Учебниците им били от 1970 година. То учителите не знаят, как да знаят учениците?!
– Хоризонтите на „Контрагент 35“?
– Ние сме се доказали, вратите за нас са широко отворени на много места, включително в АЕЦ „Козлодуй“. Предстои да се докажем с новия екип и оборудване, и то най-вече пред себе си.
От услуги като нашите има голяма нужда и в чужбина. В момента имам покани за три държави – Полша, Великобритания, Словения. Не смея да приема по две причини – екипът е нов, трябва да го обработим. Втората е, че съм на 63 години. Взех да се изморявам. Брат ми, Динко Пантов, е по-млад. Ръководител е на направлението ЖП строителство
уникално трудолюбив човек, какъвто аз през живота си, където и да е, не съм виждал
Работи непрекъснато, събота и неделя, получавал съм имейли от него в 4 ч. сутринта. Перфекционист е. Ние сме братя, но различни характери. Аз съм по-деен, способен да поемам рискове. Той иска всичко да е ясно, тогава да се вземе решение. Ако го изпратя навън, ще се разболее от проблемите, които неминуемо ще възникнат. Допуснал съм в бизнес практиката си една основна грешка, която е типична и за други. Като стартираш фирмата с един човек и се разширяваш, някак естествено
държиш всичко да минава през теб
и в един момент това създава затруднения. Съпругата ми също работи във фирмата, и някои казват – вашата фирма е семейна. Не, не е. Фирмата е еднолична.
– Известно е, че не членувате в политически организации, но все пак идват избори. Какво, според Вас, е нужно на бизнеса в държавата?
– Нужно ни е нормално, политическо здраво общество, което да постави в ред управлението на държавата. Говореше се за намаляване на административната тежест, лицензионните режими… Няма да казвам в железниците какво чудо е – модел 1979 г., за всяко нещо трябва да имаш разрешителни от три комисии, с лицензи и пари за всичко.
На Запад правилата не се променят така често, а администрацията не утежнява процеса на производство, на икономиката, защото това рефлектира към държавата. Там хората гледат как да те облекчават.
Добре ще е да доживеем това да се случи и у нас.
НБП, Дима ТОНЕВА
