По повод 60-годишнината на Станимир Стоянов, собственик на „Национална бизнес поща”, редакционният екип покани всички журналисти, оглавявали вестника от създаването досега, да се включат в опит за колективен портрет, споделяйки ПЪРВО – мнението си за личностните му качества, и ВТОРО – интересни спомени от работата им.
Илко Груев е завършил българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1991 г. Бързо се отказва от преподаване на граматика и възрожденска литература на деца в началните класове и през същата година влиза в редакцията на първия след промените старозагорски ежедневник „Точно време за всички”, създаден от Венелин Йотов. Със Станимир Стоянов започва да работи през 1992 г.
През 1992 г. Станимир Стоянов купи вестника и след като Йотов излезе от редакцията, поех функциите на отговорен редактор. След това преминах през други печатни издания, работих като кореспондент на национални вестници и на информационни агенции и като репортер и водещ на информационно предаване в Радио Стара Загора.
Явно работата за печатна медия ми се е струвала по-възможна и затова от септември 1996 г. приех отговорността да стана отговорен редактор на „Национална бизнес поща”. Тогава вестникът нямаше главен редактор и издателят Станимир Стоянов имаше навика да наглежда и редакционната работа. Излязох от вестника точно 5 години по-късно, за да направя завой отново към репортерската работа в радио, когото Дарик започна местната си програма в Стара Загора (септември 2001 г.).
Година по-късно поех пиар дейността на Търговско-промишлена палата – Стара Загора, но и там в продължение на 13 години подредих нещата така, че журналистическата дейност и репортерстването да бъдат акцент. Палатата създаде първия информационен сайт с регионален акцент и години наред беше продуцент на телевизионно предаване с икономическа тематика.
От началото на 2015 г. създадох собствена фирма – „Инфоз”, чрез която продължих да се занимавам с информационна и с издателска дейност. Информационният сайт www.infoz.bg е един от инструментите за това. А репортерската ми работа продължава и до днес, но отдавна замених вестникарското писане с работата на видеооператор.
1. Уважение към бизнес партньорите си и към хората, на които е работодател
Съобразителност и адаптивност; интелигентност; изключителен усет към реалността; способност за компромис; уважение към бизнес партньорите си и към хората, на които е работодател…
2. Доверяй, но проверяй, или история за 1 долар по-малко
Има различни личностни качества и способности, които всеки човек, но особено ако работи динамично и на отговорна длъжност, трябва да притежава. Доверието към него и към резултата от работата му е логичното следствие от това, че някой е на мястото си. Станимир Стоянов знае това и през годините е разчитал на усета си, за да прехвърли доверието, което той лично е дал на хората, с които правеше „Национална бизнес поща” към доверие, което читателите имат към вестника. Няма причина да помня една дребна случка и вероятно не съм я забравил, защото не е пряко свързана с обичайната редакционна работа. Не помня точно времето, но беше или през последните месеци на управлението на Жан Виденов (министър-председател от 25 януари 1995 до 11 февруари 1997 г.) или непосредствено след това. България стигна до хиперинфлация. Беше нормално всеки, който иска да запази стойността на парите си да потърси защита чрез обмен на левовете към долари – в едната и в другата посока. И дава ми Станимир Стоянов пачка долари – 100 банкноти по един долар – с молба да ги сменя срещу левове в офис на фирма, който се намираше близо до редакцията. Не помня стойността на тази сума тогава, но вероятно тя е била по-голяма от размера на една месечна заплата. Помня, че при Жан Виденов имаше месечни заплати и под 10 долара.
По това време счетоводството на вестника не беше в сградата, в която работеше редакционният екип. Беше и в ненатоварен с типичната журналистическа работа ден и аз реших, че няма нищо особено в куриерската услуга, която ми иска. Обясни ми, че се е обадил във фирмата и че задачата ще отнеме минути, като двете счетоводства после ще оправят документите. По това време банките трудно работеха с обмен на валута, а на банкноти по един долар и чейнч бюрата не се радваха.
Касиерката във фирмата пусна банкнотите на броячна машина и се изненада, че сметката не излиза. Банкнотите бяха 100, но 99 от тях по един долар. Оказа се, че в купа имаше и една от 100 долара. По това време нямаше още мобифони или поне нямахме навика да носим винаги със себе си тежките устройства. А и Станимир Стоянов и досега отказва да ползва мобилен телефон. Казах, че обменяме сумата от 99 долара и взех левовете и доларовата стотачка.
В редакцията казах на Станимир Стоянов, че е сбъркал бройката на еднодоларовите банкноти, които ми е дал и му подадох получените левове и банкнотата от 100 долара. По-късно реших, че грешката му вероятно не е била неволна. Не го попитах за това, не сме споменавали случката по-късно.
„Доверяй, но проверяй!”. Станимир Стоянов знае със сигурност тази руска поговорка преди аз да я чуя. Прилагал я е в работата си и при доста други поводи. Тази поговорка е любима и на американския президент Роналд Рейгън, който я повтаря поне 10 пъти полунашега, полусериозно при второто посещение на Михаил Горбачов в Белия дом през декември 1987 г. Тогава Рейгън, в края на втория си президентски мандат, е в лоша физическа форма и шеговитото му „говорене на руски език” дразни госта му, но това не се помни от много хора. Светът помни Рейгън като човека, който спря Студената война, като принуди лидерите на Съветския съюз да се откажат от надпреварата в ядреното въоръжаване и провокира Горбачов да направи своята перестройка, довела до падането на комунистическите диктатури в Източния блок.
В своя доста по-малък свят вестник „Национална бизнес поща” също търсеше промяната. Читателите знаят дали успя да я постигне или не.
NBP.bg
