Автор: Станимир СТОЯНОВ, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“
Ако запитаме различни хора, които познават Иван Гранитски, едни ще кажат, че е издател, публицист, поет и писател; други ще кажат, че е общественик и политик; трети, че е будител и академична личност… Ще има десетки качества, които ще му бъдат приписани и всичко ще бъде вярно. Защото той е една от много редките енциклопедични европейски личности. Казвам го смело, защото познавам значими европейски интелектуалци, и много малко от тях имат необикновеното качество за преосмисляне на света, което Иван притежава. И той го представя чрез всички форми на своите духовни проявления. Това сподели Станимир Стоянов, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“, на творческа среща с чл. кор. Иван Гранитски в Стара Загора.
Иван Гранитски и към този момент вече е оставил незаличим духовен отпечатък върху цяла България. И с книгите си, и с безбройните събития и културни рейдове, които провежда в цялата страна. С различните каузите, зад които е заставал, и продължава неуморно да задълбочава своя специален духовен отпечатък върху Отечеството. Има енциклопедични личности по разнородността на дейността им, и по многообразието на интересите им. Иван е щастлива енциклопедична личност, и по едното, и по другото, но и по дарбите, които притежава в цялото хуманитарно мисловно поле.
Неговата будителска дейност е изключително разностранна, но не може да не се отбележи, че е постоянен генератор на събития и това продължава десетилетия. Сред тези събития са културни форуми и културни празници, и дейност чрез различни културни клубове. Тази будителска активност осмисля много дълбоко гражданската личност на Иван Гранитски. А част от това е и дарителската му дейност, която не е подминала стотици училища и библиотеки в цялата страна, читалища и други институции, чиито фондове той е обогатил с най-стойностната българска и европейска литература.
Иван Гранитски отстоява редица значими каузи. С него излязохме на един фронт за опазване на българската история, битка, която по-късно се превърна в битка за принципите за опазване на европейската история. Сред тях са каузите – „8000 години Стара Загора“, битката срещу безумието да се заличи паметта/или преиначи историята както с „Митът Батак“, така и с опитите за редуциране на броя на избитите старозагорци по време Старозагорското клане в Освободителната война…Това е особено важно днес, когато виждаме, че кастрирана, историята спира да ражда поуките, на които да се гради бъдещето.
Безспорен е неговият принос и за съхраняване и запазване на паметта за Гео Милев и Леда Милева, чрез списание „Везни“, издателство „Гео Милев“, както и работата му в едноименната фондация.
В обществената дейност на Иван виждаме изключителния му принос за ред културни и научни институции в България. БАН трябва да бъде изключително и дълбоко благодарна на Иван Гранитски, че с неуморната си издателска дейност, той възстанови активното присъствие на много академици на обществената сцена. Не бива да пропуснем и всеотдайната му работа в Съюза на българските писатели. И на фона на цялата тази гигантска духовна дейност, която Иван Гранитски върши, той успя да напише и над 30 свои книги…
Победата си опълченците на Шипка са извоювали с изключително ограничени ресурси. Но най-важното, което са притежавали, за да я постигнат, е било ОРЪЖИЕТО НА ДУХА! То е последното, което човек носи със себе си, когато е изправен пред изпитание. Иван Гранитски трябва да бъде уважаван и почитан, защото той е един от хората, който кове неуморно оръжието на духа и зарежда с него българския арсенал.
NBP.bg
