Гражданско сдружение „Алтернатива 55“-Стара Загора представи резултатите от анкетно проучване, реализирано в рамките на проект „Заедно срещу насилието над децата с увреждания“, част от инициативата INSPIRE за подобряване на националната подкрепа при превенция и реакция на насилие над деца. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Проучването беше представено по време на Първи регионален форум „Първи стъпки в приобщаването и развитието на потенциала на всяко дете“, организиран от ДИПКУ и Педагогически факултет на Тракийски университет.
Отчитайки нарастващия брой деца с увреждания в България, тяхната уязвимост към всички форми на насилие и необходимостта от успешната им адаптация и интеграция в образователния процес, проектът беше реализиран с фокус върху превенция и подкрепа. Една от основните дейности включваше
срещи със служители от 10 детски градини в Стара Загора и региона
както и събеседвания по проблемите на интеграцията на деца с увреждания, факторите за напрежение и рисковете от насилие. С цел задълбочено проучване, 81 служители в детски градини и 21 родители на деца с увреждания попълват анонимни анкети с 12 въпроса, от които 4 с отворени отговори и 8 с избираем отговор „да/не“.
Анализът на отворените отговори относно познатите видове насилие показва, че най-разпознаваемо е физическото насилие – посочено от 80 от общо 81 учители, което представлява 25% от всички отговори (възможни са повече от един отговор). Следват психическото насилие (19%), сексуалното (17%), вербалното и кибернасилието (по 10%), емоционалното (9%), неглижирането (8%), а най-слабо познат е тормозът (булинг) – 1%.
По отношение на насилието, с което децата със СОП се сблъскват най-често,
физическото насилие отново заема водещ дял – 57 посочвания или 35% от отговорите
Следват психическото насилие с 26%, вербалното и неглижирането с по 12%, и емоционалното насилие с 10%. Кибернасилието, изолацията и сексуалното насилие са посочени като по-скоро изключение.
На въпроса дали се работи достатъчно активно за превенция и подкрепа срещу насилие над деца с увреждания, 64 от 81 анкетирани (79%) отговарят отрицателно. Като основни причини са посочени – липса на специални учители в масовите детски градини и училища – 42%; липса на информираност – 22%; липса на обучения за служители и родители – 8%; липса на ресурс – 8%; недобро институционално сътрудничество – 5%.
Останалите отговори са свързани с липса на емпатия, неглижиране, несъответствие между законодателство и практика и лоша организация. Изводът е, че учителите изпитват сериозни затруднения в ежедневната работа с деца с увреждания и имат необходимост от подкрепа от специалисти – психолози, ресурсни учители, логопеди и др. Многократно е подчертано значението на постоянно присъствие на мултидисциплинарен екип и помощник-учители в групите с деца със СОП.
Като основни нормативни документи анкетираните посочват Наредбата за приобщаващо образование (25%), Закона за закрила на детето (24%) и Конвенцията на ООН (17%). Допълнително са споменати Етичният кодекс на работещите с деца, механизмите за противодействие на тормоза, Законът за хората с увреждания и Законът за предучилищното и училищното образование.
Анкетираните показват добро познаване на социалните услуги
като най-често посочваната е ресурсното подпомагане.
На въпрос, свързан със здравните грижи, резултатите очертават сериозни проблеми. 64% смятат, че педиатрите не са достатъчно подготвени и не насочват навреме децата със СОП. 62% посочват липса на ясен и достъпен път до медицинска рехабилитация. Не се отчита яснота относно механизъм за проследяване на деца с психични нарушения. 86% категорично заявяват, че лечението и изследванията в чужбина най-често са за сметка на родителите.
Изводът е, че здравната система не осигурява достатъчна адекватност, навременност и достъпност. Необходимо е повишаване на квалификацията на първичната медицинска помощ, въвеждане на скринингови протоколи, разширяване на рехабилитационните услуги и увеличаване на обхвата на дейностите, покривани от НЗОК.
По отношение на социалните услуги се регистрират изключително високи нива на съгласие за основните проблеми. 86% от анкетираните споделят за недостиг на компетентен персонал, 84% за липса на информираност, 99% за страх от стигматизация.
По отношение на подкрепящата среда, резултатите показват:
54% не смятат, че родителската общност е готова да приема деца със СОП
62% определят отношението й като хуманно; 43% потвърждават наличие на дискриминация; готовността на децата в норма е оценена противоречиво (48% „да“, 48% „не“); 67% смятат, че децата със СОП не са подготвени за интеграция.
За социализацията и информираността резултатите показват наличие на инициативи и дейности, но недостатъчна ефективност и координация. Въпреки това 89% от анкетираните заявяват лична готовност за безвъзмездно участие в инициативи, което показва висок човешки потенциал, но липса на работещ организационен механизъм.
Анализът от проучването показва, че учителите са добре информирани и силно ангажирани, но не се чувстват достатъчно подкрепени. Основният проблем не е липсата на желание или хуманност, а недостигът на специалисти, неефективната организация и слабата институционална координация. Данните за здравната грижа, социалната изолация и неподготвеността на средата са тревожни и показват, че значителна част от тежестта на интеграцията остава върху семействата.
Проект „Заедно срещу насилието над децата с увреждания“ се изпълнява от Гражданско сдружение „Алтернатива 55“-Стара Загора – една от най-авторитетните социални организации в региона, която вече14 години успешно управлява Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с генерализирани разстройства в развитието (аутизъм) и предоставя в общността експертна помощ и грижа за деца с проблеми в развитието и техните семейства.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Заедно срещу насилието над децата с увреждания“ , съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз и ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.
