Политическата криза трансформира електоралните нагласи
Политическата криза, в която се намира страната и невъзможността да бъде съставен редовен кабинет с първите два проучвателни мандата, значително повиши общественото напрежение. Българските граждани недвусмислено заявяват, че не са удовлетворени от посоката на развитие на страната, като през наблюдавания период индексът почти достига най-ниската стойност за миналата година, отчетена през месец ноември. В предишни месеци фактор за подобни нагласи са били както социално политическата обстановка, така и вълните на COVID-19, но понастоящем, отчитаме, че четвъртата вълна е с много по-малка тежест при формирането на актуалните обществени настроения. Това сочат данните от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“ в периода от 13 до 22 август. Проучването е направена сред 1055 пълнолетни лица в страната по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Именно развитието на политическите процеси от последните седмици водят до общ спад в степента на одобрение на партиите на протеста. По-видимо изразено е при ИТН и по-слабо при ДБ и ИБГНИ. БСП и ДПС са партиите, които частично възстановяват своите позиции. Фокусът на общественото внимание отново е насочен към НС, което е с най-ниско ниво на публично доверие от основополагащите български институции. За месец спадът по този показател е около 10%. И докато партиите в парламента не успяват да постигнат компромис за формиране на кабинет, служебното правителство повишава рейтинга си. През август доверието в него е 54%, което представлява нарастване с около 3% в сравнение с юли. Най-разпознаваемите министри Кирил Петков и Асен Василев се ползват с доверието на съответно 42 и 31% от гражданите.
Мобилизацията на избирателите изглежда в известен подем след ниската активност от 11 юли. Обществото отново е политизирано, макар и значително по-фрагментирано за разлика от ситуацията преди предсрочнияпарламентаренвотпрезюли. Очертаващите се избори 2 в 1 през ноември е много вероятно да възстановят избирателната активност до нива от около 50%. Подобно развитие би донесло повече легитимност на следващия парламент. Основният извод от неуспешния проучвателен мандат на ИТН и последвалите събития е, че т. нар. „партии на протеста“ носят споделена отговорност – това е тезата на над 40% от имащите право на глас. 1/4 от всички са на мнение, че причините за този неуспех се крият в политическото поведение на ИТН, а 15% на другите две партии – ДБ и ИБГНИ. Само в рамките на месец ставаме свидетели на значителни размествания в електоралната подкрепа на политическите сили, което може да ни отведе и към нова, още по-фрагментирана конфигурация от 7 партии. При предсрочни избори сега, ГЕРБ-СДС отново биха били първа политическа сила. Това се дължи на спадналата подкрепа, с около 5% за месец, за ИТН. Разликите между партията на г-н Трифонов, ДБ и БСП са минимални и в рамките на статистическите отклонения. Към настоящия момент, всяка от тях има шанс да бъде втора политическа сила. ИБГНИ запазват основната част от подкрепата си, но остават близо до критичната граница от 4%. „Възраждане“ са новият кандидат за представителство в следващото народно събрание. Политическата сила получава подкрепа от част от електората на патриотичните формации, познати от предишния парламент, но също и от симпатизанти на ИТН.
NBP.bg, източник: „Маркет линкс“