Спи­ри­дон Спиров: На­ци­о­нал­на­та ни икономика мо­же мно­го по­ве­че

Вся­ко пре­пят­с­т­вие на пъ­тя е част от пъ­тя и тряб­ва да ни мо­ти­ви­ра в на­ми­ра­не и ре­а­ли­зи­ра­не на пра­вил­ни­те ре­ше­ния, казва още биз­нес­менът, соб­с­т­ве­ник и уп­ра­ви­тел на тър­гов­с­ка компания „СВЕ – ФЛЕКС“

По по­вод 5 ок­том­в­ри – Деня на Ста­ра За­го­ра, се обър­нах­ме към Станчо Пантов, Мария Жекова, Спиридон Спиров и д-р Диана Бушкалова, герои от книгата „Пред­п­ри­ем­чи­ви­те 1: Код ус­пех“. Те спо­де­ли­ха ви­зи­я­та си за раз­ви­ти­е­то на ико­но­ми­ка­та и биз­не­са в Ста­ра За­го­ра и ре­ги­о­на.

– Г-н Спи­ров, как­ва е Ва­ша­та ви­зия за ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на Ста­ра За­го­ра и ре­ги­о­на?

– Бла­го­да­ря Ви за ак­тив­ност­та и пре­дос­та­ве­на­та ми въз­мож­ност да из­ло­жа мо­я­та ви­зия по пос­та­ве­ни­те въп­ро­си! Бла­го­да­ря, че се об­ръ­ща­те към мен за глед­на­та ми точ­ка ка­то ста­ро­за­го­рец, граж­да­нин! Тъй ка­то ста­ва ду­ма за моя град и не­го­во­то раз­ви­тие, то­ва не ми е без­раз­лич­но. Все още учас­т­вам в ре­ал­ния биз­нес и го пра­вя с удо­вол­с­т­вие. Ста­ра За­го­ра има сво­е­то прек­рас­но ге­ог­раф­с­ко раз­по­ло­же­ние – цен­т­рал­на­та част на стра­на­та, в бли­зост до го­ле­ми­те бъл­гар­с­ки гра­до­ве и меж­ду­на­род­ни цен­т­ро­ве. Ка­то ико­но­ми­ка и биз­нес раз­ви­тие Ста­ра За­го­ра и ста­ро­за­гор­ци зас­лу­жа­ва­ме по­ве­че. Не е мно­го труд­но да го пос­тиг­нем! Важ­но е да си от­го­во­рим на въп­ро­са към как­во се стре­мим, в ка­къв град ис­ка­ме да жи­ве­ем и как ще го пос­тиг­нем.

Доб­ре е да си при­пом­ним за ико­но­ми­чес­ки­те ус­пе­хи на на­шия ре­ги­он в близ­ко и да­леч­но ми­на­ло. Как се е раз­ви­ва­ла ико­но­ми­ка­та тук пре­ди 1944 г.? Как­ви бя­ха ак­цен­ти­те до 1990 г.? Не тряб­ва да заб­ра­вя­ме, че ико­но­ми­ка­та на Ста­ро­за­гор­с­ки ок­ръг по ико­но­ми­чес­ки по­ка­за­те­ли бе­ше вто­ра в стра­на­та – елек­т­ро­ни­ка, ро­бо­тос­т­ро­е­не, енер­ге­ти­ка, хра­ни­тел­но ма­ши­нос­т­ро­е­не, то­ва са все сек­то­ри от ико­но­ми­ка­та, нес­лу­чай­но раз­ви­ва­ни в на­шия ре­ги­он.

Пре­ди вре­ме бях по­ка­нен на сре­ща с ми­нис­тъ­ра на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие и пред­с­та­ви­те­ли на мес­т­на­та власт. Учас­т­вах в об­съж­да­не за из­г­раж­да­не на ло­гис­ти­чен цен­тър в Ста­ра За­го­ра. Поз­во­лих си да по­пи­там – „Вие го­во­ри­те за ин­дус­т­ри­ал­на зо­на, но ни­кой не ка­за как­ва ин­дус­т­рия ще раз­ви­ва­ме?“. Ед­но е да раз­ви­ваш елек­т­ро­ни­ка, дру­го – теж­ко ма­ши­нос­т­ро­е­не, а тре­то е на­но­тех­но­ло­гии. Ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та, пер­со­на­лът и не­го­вия ценз, ло­гис­ти­ка­та и дру­ги ус­ло­вия тряб­ва да бъ­дат в ус­лу­га и под­к­ре­па на то­ва, ко­е­то ще раз­ви­ва­ме.

Ста­ра За­го­ра има всич­ки пред­пос­тав­ки за раз­ви­тие и рас­теж. Не тряб­ва да про­пус­ка­ме въз­мож­нос­ти.

За пос­ти­га­не на ус­пех е не­об­хо­ди­мо да бъ­дем про­ак­тив­ни и фо­ку­си­ра­ни в це­ли­те дъл­гос­роч­но

Мес­т­на­та власт е един от три­те цен­тъ­ра, доп­ри­на­ся­щи за ус­пех – дър­жа­ва, биз­нес, мес­т­на­та власт. Мес­т­на­та власт и мес­т­ни­ят биз­нес тряб­ва да ра­бо­тят за­ед­но и да вър­вят в ед­на по­со­ка. Пре­дос­та­вя­не на въз­мож­нос­ти, улес­ня­ва­не на про­це­си, пред­ла­га­не на ад­ми­нис­т­ра­ти­вен сър­виз. Важ­но е да се съз­да­дат ус­ло­вия, при ко­и­то биз­не­сът да се чув­с­т­ва спо­ко­ен, да ра­бо­ти в рег­ла­мен­ти­ра­на сре­да и да е мо­ти­ви­ран за ус­пех. Ста­ро­за­гор­ци тряб­ва да се обе­ди­ним око­ло яс­на цел за раз­ви­тие на ре­ги­о­на. Тряб­ва по под­хо­дящ на­чин да на­сър­чим раз­го­во­ра за ус­пе­ха на на­шия град. Ини­ци­а­ти­ва­та мо­же да дой­де от биз­не­са. Тряб­ва за­ед­но да пре­вър­нем на­шия град в прив­ле­ка­те­лен цен­тър с ак­цент.

– Си­гур­но има­те ня­как­ва лич­на ви­зия за пъ­тя нап­ред?

– Все­ки един от нас, ка­то граж­да­ни на на­шия град, тряб­ва да нап­ра­ви сво­я­та крач­ка и да по­ло­жи уси­лия, за да жи­вее в прек­рас­на сре­да!

„Ко­га­то пче­ла­та се чув­с­т­ва доб­ре, доб­ре се чув­с­т­ва и ко­ше­рът“

Все­ки от нас ис­ка да жи­вее доб­ре. Зас­лу­жа­ва­ме го и има ос­но­ва­ние да е та­ка – ни­то сме във вой­на, ни­то в бед­с­т­вие или стра­да­ме от бо­лес­ти. Ико­но­ми­ка­та, биз­не­сът ще ус­пе­ят, ко­га­то има доб­ра сре­да, пра­ви­лен на­чин на мис­ле­не, спаз­ва­не на цен­нос­ти и мо­рал.

Има нуж­да от пос­ле­до­ва­тел­ност и при­ем­с­т­ве­ност меж­ду по­ко­ле­ни­я­та. Мла­ди­те, мла­ди­те хо­ра, на­ши­те де­ца, те са на­ше­то бъ­де­ще! Ние има­ме от­го­вор­ност към тях. Тра­ди­ции, цен­нос­ти, въз­пи­та­ние, тру­до­ви на­ви­ци, всич­ко то­ва е на­ше за­дъл­же­ние да го пре­да­дем пра­вил­но на де­ца­та си. Те са, ко­и­то най-мно­го оби­ча­ме. Не­за­ви­си­мо от ма­те­ри­ал­на­та кул­ту­ра, с ко­я­то раз­по­ла­га­ме, на­ши­те де­ца тряб­ва са­ми да се спра­вят с пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на жи­во­та.

– Ва­ши­те лич­ни пла­но­ве, ин­вес­ти­ции?

– Мо­и­те лич­ни ин­вес­ти­ции са в по­со­ка на се­мейс­т­во­то и де­ца­та. Ня­ма да мо­га да спо­де­ля с вас учас­ти­е­то си в но­ви про­ек­ти – сгра­ди, тър­гов­с­ки цен­т­ро­ве, со­лар­ни пар­ко­ве или дру­ги ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти. Осъз­нал съм, че ма­те­ри­ал­ни­ят свят е са­мо рек­ви­зит. Вре­ме­то, ко­е­то ни е от­ре­де­но да бъ­дем на та­зи зе­мя, в та­зи ре­ал­ност, е из­к­лю­чи­тел­но крат­ко и тряб­ва да го це­ним. Имам  прог­ра­ма, ко­я­то след­вам. Та­зи прог­ра­ма е на­со­че­на към се­мейс­т­во­то, де­ца­та и вну­ци­те.

Ние сме част от ста­ро­за­гор­с­ка­та об­щ­ност и тряб­ва да сме гор­ди, но­сей­ки фа­ми­ли­я­та Спи­ро­ви

 В опе­ра­ти­вен по­ря­дък на­ма­ля­вам ак­тив­нос­ти и тър­ся на­чин да дам не­що на об­щес­т­во­то. То ми е да­ва­ло през го­ди­ни­те – през 2025 г. ще чес­т­ва­ме 30 го­ди­ни „СВЕ – ФЛЕКС“. Да си ак­ти­вен биз­нес при те­зи ус­ло­вия не е лес­но, но пък си зас­лу­жа­ва. Щас­т­лив съм и имам къс­мет, че мо­га да пре­дам опи­та и биб­ли­о­те­ка­та си с „фир­ме­ни­те кни­ги“ на вто­ра­та ге­не­ра­ция в се­мейс­т­во­то.

– По­же­ла­ни­е­то Ви към ста­ро­за­гор­ци по по­вод 5 ок­том­в­ри?

– На мо­и­те съг­раж­да­ни по­же­ла­вам свет­ли­на в ду­ша­та и мно­го сбъд­на­ти меч­ти. Зас­лу­жа­ва­те го! Це­не­те гра­да ни, па­зе­те го чист и се гор­дей­те с ис­то­ри­я­та му. Поз­д­ра­вя­вай­те и се ус­мих­вай­те на не­поз­на­ти. Те са ста­ро­за­гор­ци. Все­ки ден пра­ве­те по­не ед­на доб­ри­на.

Чес­тит праз­ник! Па­зе­те Ста­ра За­го­ра! Па­зе­те Бъл­га­рия!

NBP.bg, Ди­ма ТО­НЕ­ВА