Волейболният клуб „Берое 2016″ радва големи и малки, както на старозагорска земя, така и в гостуващи мачове. Нашият мъжки отбор е на шесто място в класирането на Ефбет СуперЛига и в момента са част от плейофите. „Зелените“ са на четвъртфинал срещу отбора на „Хебър“ Пазарджик. Преди предстоящия мач разговаряме с диагонала на „Берое 2016“ – Спас Байрев.
– Здравей, Спасе! Как би се представил ти?
-За себе си бих казал, че съм скромен човек, който е страшно мотивиран във всичко, което прави.
-Кое твое качество би искал хората да забелязват повече?
-Иска ми се да добрите качества, които притежавам, а не лошите (усмихва се…)
-Ако не се занимаваше с волейбол, към какво би се насочил?
-Ако не бях волейболист, със сигурност щях да съм в някое от бойните изкуства. Те ме влекат страшно много.
–Ще ни споделиш ли малко повече за спортната си кариера? Как започна? Кое те накара да се влюбиш във волейбола?
-Моята спортна кариера е много динамична. Започнах в трети клас, мисля, че на десетгодишна възраст, в „Локомотив“ Пловдив с първи треньор Драган Иванов. После в Пловдив създадоха школата „Виктория Волей“ и в нея прекарах доста години, пак под ръководството на Драган Иванов. След това първият мъжки отбор, в който отидох в СуперЛига, беше „Ботев“ Луковит. Там прекарах една година и се изместих в „Арда“ Кърджали, отново в СуперЛига. Там играх две-три години, след което отидох в отбора на „Левски“ София и играх и за мъжкия национален отбор. След едни глупости, които се случиха, ме наказаха за една година да не играя. Когато наказанието изтече, пак се върнах в „Арда“ Кърджали за година. Тогава отидох за три години в „Хебър“ Пазарджик, с които станахме шампиони на България. Спечелихме две купи на България, Суперкупа, второ място на Балканска купа и още няколко титли. Преминах през „Пирин“ Разлог за една година, която беше доста силна за мен, и сега се озовах в Стара Загора.
-Играл си в доста отбори и си срещал всякакви хора с различни характери. Имало ли е играчи, с които не си се разбирал, но е трябвало на терена да си партнирате? Как си превъзмогвал собствените си чувства и принципи, за да запазиш мира на полето?
-Едно от интересните неща на колективния спорт е, че не винаги всички дванайсет, четиринайсет човека сме приятели. Не винаги извън игрището се разбираме, имаме общи теми и интереси. Хубавото от всичко е, че хората, които са професионалисти, успяват да оставят тези неща на входа и вътре в залата всички се стремят към добър тренировъчен и работен процес, в който да се усъвършенстваме взаимно.
-Ти си един от най-резултатните играчи на „Берое 2016“. Какво те насърчава и вдъхновява да се раздаваш толкова на игрището?
-Първото е, че страшно много обичам волейбола. По мои груби сметки вече стават 20 години откакто тренирам. Явно щом и след нещата, през които преминах, не съм се отказал, значи наистина обичам играта. Другото, което много ме мотивира е, когато виждам младите момчета покрай мен да се кефят на някои неща и да искат да им покажа различни удари, техники и подобни неща. А най-готиното от всичко е, когато виждаш малки деца и впоследствие млади момчета да искат да те следват и да си им пример.
-Кой мач, изигран за „Берое 2016“, няма да забравиш?
-Има такъв мач от тази година – срещата с „Нефтохимик“, когато бяхме домакини в първия полусезон. Победихме ги с 3:2 след много тежък мач. Този мач няма да го забравя, защото деня, в който играхме, беше много тежък и труден. Тогава изгубих най-близкия ми приятел, с който съм израснал. Беше ми изключително трудно да изиграя мача, но се справихме всички заедно.
-Какви цели си беше поставил отборът за този сезон и успя ли да ги осъществи?
-Отборът си беше поставил за цел в сравнение с миналата година да сме в осмицата, което беше добре. Но мисля, че всеки един от присъстващите в залата, включително мъжкия отбор, иска много повече от това. Всеки иска да вдигне купа, да вземе медал, по възможност златен. Смятам, че добре се справихме през сезона. Много от младите момчета успяха да „изгорят“ в по-тежки мачове, с по-тежки съперници, срещу хора, които са гледали по телевизията. Играха доста трудни и напрегнати мачове. Понаучиха се малко, което е плюс, защото за следващия сезон това само ще им помогне.
-Според теб, първата или втората част на редовния сезон беше по-силна за отбора?
-По статистика и документи, първият полусезон беше по-успешен за нас. Във втория полусезон имахме доста травми и доста от състезателите прекараха тежки грипове и вируси, което е част от спорта и винаги влияе. Но въпреки това, смятам, че не се справихме никак зле .
–Какво би казал на всички старозагорски фенове, подкрепящи ви в залата?
-Бих казал на всички фенове в Стара Загора да дойдат утре (7 април) на мача ни, защото имаме нужда от това. Нашият отбор ще се изправи срещу „тигрите“ от „Хебър“ Пазарджик. Срещата ще започне точно в 18:00 часа и ще се проведе в Спортна зала „Иван Вазов“.
Пожелаваме успех на нашия любим отбор в предстоящият мач!
NBP.bg, Йоана ПОПОВА
