Сорос
За да се изкорени Злото, трябва да се стигне до корена. Ленинизмът продуцира интернационализма като средство за заличаване на междунационалните граници на социалистическите държави (апотеоз на т. нар. социалистически интернационализъм беше идеята България да стане 16-ата република на СССР). Според официалните адепти на ленинизма, „обективността на основите на интернационализма не означава, че хората стават интернационалисти стихийно“. Комунистите считат за свое първостепенно задължение да възпитават трудещите се в дух на интернационализъм и непримиримост към всякакви проявления на национализма и шовинизма. Основното противоборство в нашия свят, според соросоизма, е между глобализацията и нейните врагове, на първо място национализма и шовинизма. И главен инструмент в борбата с последните са мрежите на Джордж Сорос в САЩ и по света. Като главна цел на неолиберализма (интернационализма в пазарни условия) е развитието на глобализацията, разрушаваща националните граници и разпростираща се върху територията на т. нар. отворени общества. И тук, както при интернационализма, главният враг на тази идеология, според хората на Сорос, който определя сам себе си като „държавник без държава“, е национализмът, респективно и неговата висша форма шовинизмът. За да си дойдат нещата на местата, ще дефинираме интернационализма като форма на социалистическа глобализация, а глобализацията като неолиберален интернационализъм. Така става ясно генната близост на тези две идеологии.
Ленин
Без да навлизаме в дебрите на световната конспирация, считаме, че е продуктивно да се изследва нееднократно изказваната хипотеза, че „златото на партията“, с което Ленин финансира преди 100 г. соцреволюцията в Русия, и „златото на фондацията“ на Сорос, излизат от една и съща каса.
Според идеолога на „Отворено общество“, национализмът трябва да бъде заменени с всеяден мултикултурализъм, пренебрегващ историческите, религиозните и културните различия на различните нации. И тъй като целта оправдава средствата, структурите на Сорос (фондации, институти, тинк танкове) от началото на XXI век са се вдигнали на световен щурм да възпитават гражданите в духа на мултикултурализма и глобализацията. За целта се правят кански усилия за заличаване на историческата памет, пренаписване на историята и нов прочит на културното наследство. Поради тази причина Джордж Сорос, „държавникът без държава“, възприема като лични врагове всички лидери, които са готови да превърнат национализма в държавна доктрина: Орбан, Путин, Ердоган и …о, ужас, … Доналд Тръмп. Той вместо да гради политически магистрали за глобализацията изкара кампанията си с обещание за физическо затваряне – със стена, на границата с Мексико. Респективно Сорос се изживява като баща на политици, споделящи визията за безпределна глобализация като Хилъри Клинтън (Сорос бе основен спонсор на кампанията й), Ангела Меркел, Джъстин Трюдо, Росен Плевнелиев.
Проблемът е, че както комунизмът изнасяше революции, за да налага интернационализма, така и неолиберализмът акушира т. нар. цветни революции, за да превърне страните от арабския свят в отворени за глобализацията общества. Знаем как свършиха експериментите на Ленин, опитал се да вкара азиатски народи от феодализма пряко към комунизъм. Утопиите за възпитанието на новия човек – умен и красив, освободен от националистически, верски и други подобни вируси, ще катастрофират винаги. Защото почиват на утопични представи, несъответстващи на човешката природа. Нито взривяването на църкви, нито налагането на руски език като интернационален не успя да спаси съветската система, създадена от Ленин, от разпад. Уви, историческата цена на утопиите на Сорос, може да бъде и по-висока. Мигрантската криза в Европа е само депозит за основните бъдещи неприятности, ако соросоизмът не бъде навреме изкоренен от главите на европейските политици.
Англичаните, въпреки чудовищните средства, налети от Сорос срещу Брекзит, показаха, че и на Острова добрият стар, здрав европейски национализъм е жив и здрав.
„Национална бизнес поща“
