Журналистиката трябва да се върши, докато ти е интересно
Снежана ТОДОРОВА е родена на 12 декември 1976 г. в Гълъбово. Живее в Раднево, където идва със семейството си през 1985 г. Средното си образование завършва в СУ „Гео Милев“-Раднево, а висшето по специалността „Връзки с обществеността“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“-Благоевград. Гл. редактор на вестник „Марица-изток“ от 2010 г. Неомъжена.
Първият брой на вестник „Марица-изток“ излиза на 21 януари 1959 г. с основател и главен редактор Славчо Апостолов. Той е журналист от „Димитровградска правда“, на когото е възложено поставянето на началото на вестник на изграждащия се комплекс „Марица-изток“. Първоначално предложенията за име са много – „Комсомолски зов“, „Комсомолски устрем“, „Младежка искра“ и т. н., като накрая се спират на първото. Когато Апостолов започва да пише първите материали и да ги предава за набор в димитровградската печатница, му идва идеята вестникът да се казва „Марица-изток“, така остава и до днес. След демократичните промени през 1989 г. вестникът преминава към Община Раднево като самостоятелно търговско дружество. За първи път цветни страници излизат през октомври 2010 г., когато управител е Боряна Бочукова. В момента в изданието работят трима души – Снежана Тодорова, Димитър Бахчеванов и управителят Росица Нанева.
– Г-це Тодорова, вестник „Марица-изток“ стана на 60 години. Как отбелязахте празника?
– На 17 януари излезе празничният ни брой, в който поместихме поздравления от нашите колеги и партньори, материали на журналисти, които преди са работили във вестника, както и кратка ретроспекция. Още в началото на годината всички наши читатели се сдобиха и с юбилейния ни календар. Точно на 21 януари поканихме най-близките приятели на вестника в редакцията и заедно ще духнем свещичките на празнична торта. А иначе честването на достойната годишнина, в по-разширен състав, сме решили да е по-късно, когато са празниците за Деня на Раднево. Освен това,
през годината сме замислили и други инициативи, свързани с юбилея
Една от тях е литературен конкурс, насочен към учениците.
– Вестникът съществува вече 6 десетилетия. На какво се дължи дълголетието, което за печатно издание е все по-голяма рядкост на българския медиен пазар?
– Държа да отбележа, че печатното издание съществува толкова време без прекъсване и без да променя името си. По-стар от нас в региона е само казанлъшкият вестник „Искра“, който тази година става на 95 г.
Според мен, „Марица-изток“ оцеля толкова време, защото винаги е бил честен в позицията, която отстоява. Улавя безпогрешно пулса на събитията, но най-вече
остана верен на работещите в минно-енергийния комплекс
Празнуването на този достоен юбилей е възможно и защото тук винаги са работили добри професионалисти, някои от които направиха блестяща кариера в същата област.
– Кои са основните теми, които представяте, най-значимите Ваши каузи? За какво Ви търсят и сигнализират най-често Ваши читатели?
– Като местен вестник, основните ни теми са от местно значение – работата на Общината във всичките й аспекти, дейността на „Мини Марица-изток“ и тецовете в региона, успелите радневци, образованието, културата, социалната политика, различните събития и инициативи на граждани и организации…
Една от най-значимите каузи, която представяме и зад която заставаме, е
свързана със запазването на комплекса „Марица изток“
защото в почти всяко семейство в града има поне по един човек, който работи в предприятията от комплекса и от съществуването му зависят съдбите на хиляди работници, близките им, на самия град и община. Това всъщност трябва да е и национална кауза, тъй като той гарантира енергийната сигурност на страната ни.
Читателите ни са много активни и винаги споделят това, което ги вълнува с нас, основно по телефона. Но и много често идват на място в редакцията. Обаждат се дори и само да ни похвалят за един или друг материал, или пък да ни кажат какво биха искали да открият във вестника. Но най-често получаваме сигнали за бюрократични неуредици и съседски междуособици.
Любопитни теми във вестника има, поне се стараем да е така, за да е интересно на читателите ни. Може би, не са чак толкова много, колкото ни се иска, тъй като градчето е малко, но все пак. Една от интересните ни находки е, че бивш ръководител на РПК „Тракия“ в Раднево, която от доста време живее в София –
Нели Динева, бе част от екипа на хитовия български сериал „Откраднат живот“
изпълняваше ролята на сестра Веселинова. Получи се страхотен разговор с нея. Другата е свързана със съгражданина ни Христо Пенчев, който се оказа собственик на музикална компания в Англия, която продуцира групи от цял свят. През годините е имало и много други, разбира се, но тези примери са най-пресните.
Най-важното, на което аз лично много държа като главен редактор, е да не пишем лъжи, информацията да е проверена и да сме честни с читателите си. Радвам се, че успяваме да спазваме тези правила и че продължаваме да имаме етика, което се надявам да се оценява от хората.
– Предизвикателствата пред вас като медия, като екип?
– Най-голямото предизвикателство на този етап е да успеем да оцелеем и да продължим да се развиваме. Не бива да посрамваме хората преди нас, които са успели да задържат медията толкова време на пазара, независимо от трудностите, пред които са били изправени.
– Традициите или иновациите са успешен модел за една медия днес, според Вас? Развитието, което планирате за вашата, по отношение на печатната медия, онлайн?
– Въпреки че аз лично предпочитам традициите, не бива да се пренебрегва динамичното развитие на информационните технологии и иновациите. Смятам, че освен печатно издание, трябва да се заложи паралелното съществуване и на електронен вариант – това е успешният модел.
Ние вече имаме блог и се надявам след време той да прерасне в сайт. Но без да пренебрегваме хартиеното издание, защото
мирисът на мастило не може да се замени с екрана на компютъра
лаптопа, таблета, телефона…
– Вие откога сте в професията, как я избрахте, кое ви мотивира да продължавате?
– Вече 20 години работя като журналист, и то все във вестник „Марица-изток“. Не съм работила нищо друго, нито съм била в друга медия.
Започнах през 1998 г., когато
управител беше любимият ми Венелин Йотов. Той беше моят учител в журналистиката
пред когото винаги ще се прекланям. Професията не я избрах аз, по-скоро тя ме избра. Аз учех задочно, научих, че има свободно място във вестника, попитах, довериха ми се, започнах и така… Главен редактор съм от 2010 г., когато начело на вестника бе Боряна Бочукова, с която започнахме заедно в „Марица-изток“, и която много уважавам.
Навремето Йотов ни казваше, че журналистиката трябва да се върши, докато ти е интересно. Ако не ти е, то по-добре е да си тръгнеш. На мен явно още ми е интересно.
– Съветите Ви към най-младите, които тепърва влизат в журналистическата професия?
– На най-младите мога да кажа, че журналистиката е хубава професия, която обаче изисква много време и нерви, но доставя удоволствие, което няма как да се сравни с нищо друго. Ако искат да се занимават с нея обаче, трябва да бъдат подготвени и за меда, и за жилото.
Според мен, професията има бъдеще, тъй като стремежът на гражданите да се установява истината за събития и проблеми, които са от значение за обществото, няма да секне. Хората обичат да бъдат информирани.
– Какво Ви зарежда извън ежедневната работа?
– Хобито ми е театърът. Вече 15 години съм част от Общинския театър „Ангел Колев“ в Раднево, с който сме печелили десетки награди от фестивали в страната. Когато усетя миризмата на сцената, тя е една по-особена, забравям всичко останало.
– Пожеланията Ви към Вашия екип и към журналистите, които продължават…
– Пожелавам творческо дръзновение, да отразяваме точно и обективно актуалните новини в района и да пазим авторитета на журналистическата професия. В личен план – живот, здраве и дълголетие. А вестник „Марица-изток“ да отпразнува още стотици юбилеи.
Използвам случая да благодаря на нашите читатели, партньори и приятели, които са винаги до нас и ни подават ръка, въпреки трудните времена. Уверени сме, че успехът е успех, когато е споделен, затова от сърце сме им признателни!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
