Притеснява ме търсенето на възможности за преструктуриране на просрочията ни, казва още изп. директор на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“АД-Стара Загора проф. д-р Йовчо ЙОВЧЕВ
– Проф. Йовчев, участвате активно в дебатите на национално ниво за здравната реформа. За кой модел сте Вие, защо?
– Аз съм за преосмисляне на цялата здравна система, в която лечението на пациента остава водеща причина за заплащане на дейността на всяко лечебно заведение. До момента в здравното ни законодателство е налице дисбаланс в системата за необходимост от здравни кадри и техните последващи ангажименти към националното здравеопазване след приключване на образованието. Така държавата отделя немалък обществен ресурс, а в крайна сметка очакваното подобрение липсва. От тук се нарушават и в известна степен и правата на самия пациент – всеки има правото да получи високо квалифицирана помощ, а такава в голяма част от лечебните заведения не е на очакваното ниво, по причини за липса на кадрови ресурс. Веригата обучение, ангажименти след приключване на образованието и последваща квалификация е скъсана.
Що се отнася до децентрализация на Здравната каса, което беше предложено – съм
„за“, но на базата на задълбочен анализ
Допълнителното здравно застраховане, независимо на каква сума ще е то, следва да определи допълнителните медицински дейности, който лицето е избрало извън обхвата на сумата, заплатена от касата. Промяната на система от пълно покриване на разходи чрез НЗОК и доплащане чрез личен принос на всеки от нас е продължителен процес, който в началото винаги се съпътства с много неизвестни и липса на доверие.
В момента ползването на обществения ресурс в областта на здравеопазването е изкривено. Той е разпределен между 100% държавни, общински и частни болници. Навсякъде дейността е лимитирана, а дейностите в сектора на места се заплащат от пациентите, независимо, че е налице услуга заплащана по каса. Пример – доплащате за медицинска услуга, а тя е осигурена на болницата чрез договор с касата. Доплащане има още при приема на пациенти на територията на някои уж т. нар. спешни отделения. Винаги средствата в здравеопазването са недостатъчни – но правилата за лечение трябва да бъдат конкретизирани и ясни, за
да може всеки един от нас като ползвател да знае
кое се осигурява от НЗОК, кое се доплаща, чрез кои застраховател и не на последно място, това какво му гарантира.
– Ще се случи ли, според Вас?
– Ако правилно бъде разчетен общественият ресурс за разходите в лечебните заведени – има огромен шанс. Здравеопазването е национален приоритет и е функция от отговорности, които следва да се споделят от всички нас – преките участници в лечебните заведения, неправителствените организации, научните дружества, неправителствените и пациентските организации. За първи път на кръгла маса се поставиха целите, задачите и стратегии за развитие – на всеки един от нас му е ясно, че трябва да има индивидуално допълнително финансиране, а формите, правилата и начините могат да бъдат намерени.
След като ресурсът бъде правилно разпределен, следва същият
да бъде и увеличен
но за сметка на ясни правила на лечение на самите заболявания. В момента има клинични пътеки и медицински стандарти. Клиничната пътека, за хубаво или лошо, дава само изискванията, с които даден управител на лечебно заведение трябва да разполага в болницата, за да извършва определено лечение. Примерно, при приема на пациента в пулмологията – същият трябва да има рентгенова снимка, при необходимост скенер, после следва микробиологична посявка, които се извършват от набор от специалисти и използване на апаратура, които трябва да бъдат на разположение в лечебното заведение. Но никъде няма написано правило – как да бъде лекувана пневмонията? Всяко заболяване или една значителна степен от тях имат етапи на прогресия, които следва да определят и последователността на съответното лечение. Пример – пациент с пневмония. Едни боледуват без усложнения, при други това протича много тежко, че дори понякога завършва със смърт. Има обаче правила за лечение, както на самите първи симптоми, така и набор от медикаменти, които следва да се използват при лечението. В момента няма разписана клинична пътека, която да оказва, кога какво да използваме или прилагаме- в едни болници се започва със скъпо струващи медикаменти, в други с по-евтини, а крайният резултат за всеки един от нас, като пациент е един и същ.
По този въпрос
има правила, приети в редица страни
от Европа. В момента търсим резултати на база възможностите, предлагани ни от всяка болница, а тежки случаи ги изпращат в Университетските болница, каквато е УМБАЛ „Киркович“. Качеството на самата здравна услуга някак е изместено встрани, не е в центъра на контрола.
– Защо?
– Защото няма правила. Те трябва да бъдат приети по предложение на националните консултанти на съответните съсловни организации, да са ясни и добре написани. В нашето лечебно заведение, без да правя реклама, има приети няколко европейски стандарти за лечение на тежки състояния. Не може да се обхване все още целият периметър от стандарти, защото това изисква усилия, но правила за лечение на пациентите с животозастрашаващи състояния от произход в корема са разпоредени със заповед на изп. директор. Така знаем, че провеждайки лечението, на страдащия ние в нашата болница му осигуряваме качествена дейност и му даваме сигурност по правилата на Европейските изисквания.
– Освен в хирургията, къде другаде имате въведени европейски стандарти?
– В гастроентерологията. Клиниката получи чрез Медицински факултет на Тракийски университет
нов апарат за горна и долна ендоскопия, последен клас
на технологичното развитие, които вече е наличен и с него се обслужват пациентите. Правила има и за лечение на критично болни при сепсис в клиниката по анестезиология и реанимация. И другаде има приети стандарти, но национални, не европейски. Има протоколи, но те трябва да бъдат оптимизирани. В Европа тези документи се оптимизират на всеки две години, не се изисква огромен ресурс, въпросът е на желание.
– В момента кои са най-големите проблеми в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“?
– Просрочията! Колкото и да правим опити за намаляване на старите задължения, остават рискове по отношение на финансирането. По отношение на дейността и връщането на доверието на хората – успяхме. В момента сме в състояние да осигуряваме текущата дейност и да покриваме част от просрочените задължения. Месечно дейността на лечебното заведение достигна показателите от 2012 г., което в проценти е около 40% повече. Това ни даде основание да увеличим основните месечни заплати на медицинските сестри, които бяха много ниски. Днес
средната заплата на медицински специалист в лечебното заведение е 725 лв.
на лекарите с една специалност тя е 980 лв., а на тези с две и повече специалности – 1000 лв.
Просрочията ни към фирми доставчици към момента са под 14 млн. лв., към „ВиК“ се изплащат ритмично без забавяне и са намалени, към други фирми задължения на обща сума – 8 млн., са под 5 млн. лв. Болницата, с подкрепата на държавни институции, местна власт, областен управител, успява да се справя и да работи нормално.
Мен лично ме притеснява въпросът за търсенето на възможности за преструктуриране на просрочията. Ако се намери форма и начин, ще отпаднат голяма част от лихвите. Миналата година УМБАЛ е заплатила 2 млн. лв. само лихви. С вдигането на дейността успяхме да нормализираме част от задълженията към фирмите и да възстановим неизплатените заплати. Вече сме на етап
само в 6 клиники да имаме задължения към персонала
от месец декември 2017 г.
– Често гражданите имат упреци към Спешната помощ. Вашето обяснение?
– Скъсана е комуникацията и отговорностите, които следва да изпълнява ЦСМП като медицинска структура и Университетската болница. В района на Стара Загора има 3 многопрофилни лечебни заведения, които имат задължението също да осигуряват 24 часа присъствие на лекари специалисти. Чрез Спешния център постъпването на пациентите в нашата болница е селектирано по основно конюнктурни причини. Катастрофите, неосигурените, тежко болните, пациентите на които им е отказано приемане в другите болници, и тези, които са били лекувани в тях или другаде, разбирайте го пациенти от Стара Загора, и които са усложнени след операция или манипулация и такива от цяла Югоизточна България, се карат и лекуват при нас.
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ разполага с целия медицински и кадрови ресурс на здравната услуга, но въпреки това и въпреки алармирането на контролните органи, в нея през последната почти вече година
не е докаран чрез ЦСМП нито един пациент с инфаркт
но са докарани всички пациенти от катастрофи или производствени аварии.
Това са аномалии, които затрудняват не само диагностично-лечебната част, а и обучението и специализацията на медицинските кадри. УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“-Стара Загора е единственото лечебно заведение в Югоизточна България, акредитирано за обучение на студенти, специализанти и докторанти. Организацията на спешната помощ задължително трябва да премине през дейността на всяка една болница в региона. Не може да имаме 100% заети легла в кардиология в структури, които лекуват инфаркт само събота и неделя, а в същото време 70% да са заети легла в друга болница. Спешната помощ е държавна институция, тя се финансира от МЗ и има за задача да осигурява общественото здравеопазване, чиито субсидии идват от данъкоплатеца, в случая от гражданите на област Стара Загора. Държавната болница
има функция да няма право на отказ
да върне пациент, потърсил здравна услуга, за разлика от други лечебни заведения, намиращи се в региона, където след като пациентът си е заплатил изследванията, същият се изпраща в държавната болница. Услугата и количеството на изследванията е същото, само че когато пациентът е спешен, тези неща се за пациента безплатни.
Има липса на колаборация, дори когато става въпрос на промишлени аварии. Създаден е телефон за връзка с кадрите, работещи в приемно спешно отделение. До този момент, нито веднъж екипите не са били информирани предварително какъв пациент се транспортира и от какви специалисти има нужда още от момента на неговото пристигане. Това е в ущърб на пациентите и своевременност на лечение. УМБАЛ е лечебно заведение което не само осигурява спешните пациенти, но отговаря и за промишлени аварии, бедствия, катастрофи и др. Споделените проблеми пречат на системата да работи нормално. Ненормално е едни и същи пациенти да се селектират, според вижданията на определени ръководители. Не стои добре на ниво обществено мнение. Друг проблем, който обществеността не разбира – много пациенти или техни близки бъркат спешната помощ с дейността на болницата.
Линейките с надпис „Спешна помощ“ не са на подчинение на изп. директор на УМБАЛ
а отделна структура на държавна издръжка със своите отговорности и ангажименти.
– Какви проекти предстои да се изпълнят при вас?
– Които ще ни дадат възможност да разширим периметъра на здравната услуга, да предложим на пациентите не да пътуват до София или други Университетски болници, а дейностите да се извършват на територията на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“. Има
дейности, които ще са съвсем нови
за област Стара Загора.
Очакваме стартиране на инвестиционните намерения.
– Вашият пример за здравеопазване?
– Аз съм обиколил почти цяла Европа, в почти всички страни е анализирано и постигнато обучение-специализация-правила на специализация, ангажименти за квалификация и лечение, отговорности и съответно осигуряване на апаратура в направление обучение на ниво образование, обучение на кадри като специализанти и развитие на кадри като специалисти.
Харесва ми навсякъде. И в нашата болница е същото, защото това беше предизвикателство, а сега е правило. Така системата се самоконтролира и поддържа.
НБП, Дима ТОНЕВА
