С това загадъчно заглавие от неоромантичната опера на един съвременен австрийски композитор Роланд Баумгартнер и с нейната премиера, на 27 ноември се открива тазгодишното издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство. Постановката е дело на Държавна опера-Стара Загора. За всички онези тайнствени неща около съдбата на австрийската императрица Сиси, за всичко онова, което предизвиква нашето любопитство, разговаряме с едно много важно лице в постановката – Гендони. Той е автор на сценичния дизайн и на костюмите.
– Разкажете за Роланд Баумгартнер – композитор, който не е известен на нашата публика?
Баумгартнер е един от най-големите живи австрийски композитори. Започнал е кариерата си в Америка с филмова музика. Написал е няколко съвременни опери, включително и мюзикъли. „Сиси“ има структурата на оперно произведение, но всъщност граничи и с мюзикъла, което дава съвсем нова насока на възприятията за оперно изкуство.
– За сценичния дизайн, за костюмите, оставате ли ли верен на епохата?
– Автор на либретото е самият композитор. Това ме заинтригува. Познавах добре историята на Елизабет Австрийска, императрица на Австрия, а впоследствие и на Австро-Унгария. Това, което имах като безценен капитал по проекта, бяха местата, свързани с живота и. Аз ги познавах, бях видял всички тях много пъти във Виена. Говорим за Шонбрун, за Лаксенбург, за Мьобил музеум, където дълги години имаше изложба, посветена на императорското мебелно депо.
– Любопитно е в какво обличате Сиси?
– В постановката Сиси облича седем костюма, тъй като самата структура на произведението на операта следва хронологически всички важни етапи от нейния живот. Трябва да се има предвид, че тя е била модната икона на 19-век – костюмът наистина е импозантен, но той не може да бъде разглеждан извън ансамбъла. Става дума за едно противопоставяне на костюма на Сиси спрямо този на дворцовото общество, което е изключително консервативно. Личната драма на Сиси е в сложните взаимоотношения с императора, където нещата тръгват от голямата бликнала любов и стигат до много дълбок човешки разрив, „благодарение“ и на сложната намеса на нейната свекърва и леля. Всъщност ерцхерцогиня София, майката на императора, много до късно диктува не само дворцовия етикет, но и се намесва активно в управлението на империята. Сиси пътува много, бяга от дворцовия етикет и ангажименти, бяга и от Виена, която почти ненавижда. Дамите, които обграждат Сиси, в спектакъла са представени като обърнати порцеланови чаши, извадени от витрините на Зилберман в Хофбург.
Сиси е поръчвала костюмите си в ателиетата на Уорт в Париж, който по онова време облича коронованите особи на Европа. Изборът на нейния костюм винаги е бил свързан както с настроението, така и с характера на церемониите в двореца. Костюмът и граничи с известна доза екстравагантност в най-хубавия смисъл на думата. Сиси е имала перфектна фигура, която е запазила до своята кончина – талия 56 см и ръст 1,70 м, когато масовата височина на дамите е била между 1,50-1,60 м.
– Вероятно подходът Ви към постановката не търпи ограничения?
– За постановката са разходвани огромни количества плат, много камъни, щамповани елементи. По-голяма част от костюмите са моя интерпретация на историческите. Почти на 90% пресъздавам посмъртния костюм на Сиси, който се пази в Хофбург. Всичко останало е моя интерпретация с реверанс към стила, към епохата и същевременно към вътрешния облик на Сиси. Наложи ми се да направя над 180 костюма и да работя над 200 печатни файла за този спектакъл. Говоря за декорациите на костюма, за печата на декора.
– Кой Ви съветваше в тази огромна сложна работа?
– Дъщерята на композитора ми помагаше да намеря подходящите аксесоари за императора. В Българския Дом на културата Витгенщайн на 30 май направихме презентация на спектакъла. Композиторът също присъства. Беше във възторг. Заедно със съпругата си, която е бивша балерина, и с децата му го очакваме на премиерата на 27 ноември. Рано или късно този спектакъл ще бъде представен във Виена.
– Кога е създадена тази творба?
– Завършена е в края на миналата година, а в началото на тази започна оркестрацията. Г-н Драганов е поставил заглавие на Роланд Баумгартнер в Русенската опера – „Процесът Мерилин Монро“. Начинът, по който е режисиран спектакълът, прави силно впечатление на Баумгартнер и той предоставя на Драганов режисурата на току-що написаната опера. Мисля че ще бъде изключително впечатляващо и като музика, и като режисура, и като визия. Диригентът Андрия Павлич е професор в Музикалната академия във Виена. На представянето в Дом Витгенщайн той беше на пианото, направи и оркестрацията на произведението.
НБП, Донка ЙОТОВА
